Не знам дали сте ги видели: гащи като гащи. Прани изглеждаха. Двамата фамозни братя все повече ориентират политическите си баталии към шоу формата, правят го от сърце. Всъщност сме виждали вече това: повечето от Жорж-Ганчевите появи пред камерите бяха такива, без той да го желае, разбира се; получаваше се от само себе си. А уважаваните ни автори Бойчев и Кулеков с президентската си кампания преди година какво сътворяваха?Почти същото. Кодош с институциите.



Гъбаркане с държавността



Гримасничене към обществения ритуал и политическото статукво чрез средствата на скеча и пародията. Само дето тези братя яхат друга идея със своите фесове и боксерки и размахват друга - вехта и изядена от исторически мухъл идеология - на паносманизма. Партийното им строителство, проектите и реализациите на нескопосан монумент в собствения им двор, турският военен марш "Чеддин деден" от високоговорителите в Славяново - всичко това е неуравновесена каскада от символики, с която те ни заливат, а не последователно действие на истински политици. То е ясно. Защо тогава се занимавам с Юзеирови, а не, примерно, с Корман Исмаилов, Доган, Яне Янев или Борисов?

Защото символите са тези, които обсебват все по-големи части от общественото съзнание - не само у нас, но и по цял свят. Те го правят постоянно - в интернет пространството и в много изкривени от социална угриженост и религиозна деформация индивидуални съзнания. Шутовският парад на братя Юзеирови е само симптоматика на болестни състояния в обществото, при това далеч не само в българското. Който си мисли, че не може да се направи ясен паралел между тяхното шоу и мрачната ексцесия на норвежкия убиец Брайвик, е в дълбоко заблуждение. Разбира се - Юзеирови повече веселят, отколкото дразнят; те обичат бравадата пред камерите, харесва им дори да са смешни, щом това ги прави известни, а онзи се беше окопал в мистичния си виртуален окоп и съвсем методично приведе в изпълнение налудния си план. Това обаче са разлики на темперамента и емоционалността; не са разлики по същество.

По същество става дума за обсебване от параидеологии, от призраци на миналото, заредени с омраза и реваншизъм. Брайвик размахваше кръстоносни плащове и рицарски гербове, Юзеирови веят отречените от Ататюрк фесове и бленуват за отоманска военна слава.

Това ни казват тези гащи, но то е само част от посланието. Има още.

Другото е колапсът в масовото съзнание, предизвикан от политическите и икономическите сътресения.



Ще ви предложа малък експеримент,



за да поясня какво имам предвид. Поседях през уикенда един час на пейка в краен квартал. Само гледах и слушах. Видях следното - сравнително млад, висок мъж обикаляше алеите наоколо и говореше по мобилен телефон. Понеже силно ръкомахаше и правеше странни зигзаги, ми привлече вниманието. Установих, че той всъщност само притиска апарата до ухото си, а апаратът очевидно не функционира. Пък типът всъщност главно издаваше нечленоразделни звуци в слушалката. Ще кажете - пациент. Да. Така беше.

Видях цели шест различни индивида, които направиха визита на близките две кофи за боклук, разположени между голям брой читави на вид западни возила. Между тях - една ромска каруца с баща, майка и дъщеря. Възрастен велосипедист, между другото с много отмерен и акуратен начин на действие в кофата, не ром. Той извади дълго желязо и потършува с него вътре, после прибра в сравнително чист сак нещо дребно, не видях точно какво. Още - юноша с кадифено сако в жегата, който се движеше с раница. Той извади от едната кофа нещо, което мигом изяде. После - стара, много слаба жена. Тя надникна внимателно в кофата, изобщо не рови, нито пък извади нещо и си продължи по пътя. Минаха и нормални млади хора - двама изглеждаха прилично и се държаха за ръце. Други двама обаче, още по-млади, момчета, не изглеждаха много адекватни. Единият удряше с пласмасова тръба периодично по кофите и броните на колите. Другият носеше голямо кафяво пластмасово шише с бира, потникът му беше скъсан и мръсен.

Най ме удиви млада майка с количка и малко дете. Когато станах от пейката и тръгнах към колата, тя ми подвикна: "Извинете". Обърнах се. Отправи ми искане за два лева.

Всичко това стана в рамките на един час, повтарям. Замислих се. И проведох експеримента. Върнах се 25 години назад. Пак там. На пейката седяха соцбаби, обсъждаха какво ще готвят за вечеря. (Нездравословни неща, главно пържени, впрочем:)) Наоколо имаше много повече място за паркиране, а возилата бяха москвичи, вартбурзи и лади. И пак щъкаха хора, повечето облечени в не съвсем угледна, но чиста соц. конфекция. Като цяло настроението на минувачите беше по-, как да кажа - може би пълно с повече илюзии. Някак по-еднородно. И доста по-бодро.

Не ми е цел с горния елементарен пример да ви притопля порция соцносталгия. А да подчертая, че в общественото съзнание зинаха големи дупки на несигурност, морален вакуум и социално отчаяние. В тях няма как да не нахлуят най-различни идеологически мутации с националистическа, религиозна или мистическа закваска. След тях напъплят и различни по цвят и стойка политически зомбита.

Това ни казват всъщност Юзеировите гащи. Имайте го наум.