Премиерът Бойко Борисов започна да се мръщи на еврозоната. Не му харесва както преди, извръща глава и не се натиска за ръката й.

"Вече еврозоната трябва да се промени, да станат дисциплинирани и да си направят дефицитите такива, каквито са в България - едва тогава бихме се присъедини към еврозоната", обясни той пред зрителите на бТВ. "Колкото и да ми е неприятно това, което се случва в САЩ, Италия и Испания, управлението на тези държави трябва да приеме българския модел", добави той. Финансовият министър Симеон Дянков, който през последните месеци изоставаше от евроентусиазма на шефа си, този път мигновено намери хармония с него и подкрепи мнението му, че другите трябва да се учат от България. "Немското икономическо министерство призова всички европейски страни да предприемат точно такъв тип мерки, каквито ние сме приложили в пакта за финансова стабилност (записване в конституцията на таван от 3% за дефицита в държавния бюджет - бел. ред.). Просто сега е времето всички да разберат, че е необходима фискална дисциплина, за да може Европа дружно да излезе от кризата", каза той пред същата телевизия.



Какво се случи, за да направи Борисов такъв остър завой



от безрезервна подкрепа за "Евро+" до отказ за неопределено време от еврозоната? Отвори се още по-голяма пробойна в общата европейска валута след залитането на Италия към групата на държавите, надяващи се други да им плащат дълговете. След нея се нареди Испания. В еврозоната вече се говори не за спасителен механизъм от 750 млрд. евро (в който България би трябвало да участва с над 6 млрд. евро), а за трилиони евро (и съответно фантастични числа на българска сметка). Борисов, който допреди месец смело се изказваше в Брюксел как ще отиде на помощ на "братския гръцки народ", не смее да изрази същите чувства и към братския италиански народ. Може би Дянков все пак е успял да му обясни, че сбирките на Европейския съвет в Брюксел не са като циганска сватба, на която е важно да обещаваш, а не да изпълняваш. Да се правиш на мъжкар сред изнервените евролидери е повече от рисковано, защото слухът им е изострен за всякакви финансови ресурси в еврозоната и около нея. В такава среда е необходима максимална предпазливост, защото както казва народът: "Подай им пръстче - ще ти откъснат ръката".

Самохвалството, че България е добре за разлика от другите в ЕС, е повече от неуместно. Няма как да е добре последният в класациите по жизнен стандарт. Борисов обаче пое риск да свали още повече жизненото равнище, и то за поколения, като натовари държавата с непоносими финансови ангажименти - уж от европейска солидарност. Сега дава заден ход.



Няма обща терапия за общите беди в еврозоната



Грешка е всички да пият едни и същи хапчета, за да се оправи положението. България, например, има нужда да се храни редовно, а не да взема хапчета срещу преяждане. Нелепо е да се мери средната температура в болницата (еврозоната) и да се предписва общо лечение на всички. Още по-нелепо е да се дават хапчета и на онези, които са дошли само на свиждане (като България в "Евро+"). За да проличи колко абсурдна е ситуацията, в която Борисов постави страната, ето една картина, описана от базираната в Йоханесбург хуманитарна организация "Екшън ейд" ("Дейна помощ"). Тя съобщи как мизерстващи жени в Кения стягат с въжета стомасите си, за да не изпитват глад и да пазят малкото храна за децата. Организацията сравни метода с разпространената на Запад терапия срещу преяждане чрез хирургическо поставяне на пристягащи силиконови пръстени в горната част на стомаха, които създават чувство за ситост без поглъщане на големи количества храна. Борисов и Дянков сега се правят на важни, че прилагат към българите отдавна познатата им терапия на затягане на коланите, която западняците оценяват едва напоследък като метод срещу прекомерна разпуснатост.

Ако се включат в общия спасителен механизъм на еврозоната, българите ще се изравнят със стандарта на африканците. Откъде ще вземат тези милиарди евро, които Борисов така лекомислено обещава на закъсали по-богати държави? Неговото обяснение, че никой нямало да ни иска парите веднага, а сме щели да ги дължим след влизането си в еврозоната, не е никаква утеха, а е сигнал, че България никога не би имала интерес да възприеме общата европейска валута. Хубаво е, че не се налага да чакаме с години някой следващ премиер да изкара истината за неговото безотговорно поведение, а той самият вече признава: при такава еврозона нямаме място в нея. Нищо че присъединителният ни договор ни задължава да въведем еврото. Договорът вече е нарушен от самите държави в еврозоната, които не спазиха базовите й правила и търсят наивници, за да си поделят отговорността с тях.

Словакия, която имаше малшанса да влезе в еврозоната точно със старта на спасителната операция за фалиращите държави, прави



отчаяни опити да се измъкне от клопката



Председателят на словашкия парламент Рихард Сулик заяви на 10 август, че страната му няма да ратифицира по-нататъшното раздуване на фонда за стабилност, защото изкупуването на дълговете на закъсалите държави ще превърне Евросъюза от политически алианс в "съюз на дълговете", което според него е път към "пълен социализъм". "Това прилича на Съветския съюз. Там имаше 15 републики, Евроъсюзът има 27", каза той. Според него решението Европейската централна банка да изкупува дълговете на Италия и Испания е грешка. Финансовият министър на страната Иван Миклош го подкрепи.

Общото между България и Словакия е, че като бивши социалистически републики не са виновни за дерегулацията в западните страни и че не заслужават да бъдат наказвани заради финансовата си дисциплина. Разликата е, че на българския премиер лесно му омекват колената в Брюксел, докато словаците се съпротивляват колкото могат въпреки неспасяемото си положение. Да го видим Борисов какво ще говори, когато го погледне косо менторката му Ангела Меркел! Сега е отпускарски сезон и душата му се е поотпуснала.