През последните две години топлофикационните дружества започнаха масово да съдят своите потребители за вече начислени, но все още неплатени сметки. Става дума за десетки хиляди дела. Нерядко въпросните дружества претендират за начислени сметки от 7-8, че и 10 години назад, както и за лихви за съответните периоди. Това се прави, независимо че съществува т.нар.погасителна давност, чиято уредба може да бъде видяна в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По същество погасителна давност представлява време, през което съответният кредитор е бездействал. Заради това и законът своеобразно го наказва и се произнася в полза на длъжника, като му предоставя възможност да иска погасяване на правото на кредитора да търси защита на правото си, включително и по принудителен път. Идеята е дисциплиниране на кредитора, от една страна, а от друга - длъжникът и неговите наследници да нямат цял живот "въже на шията", което да бъде затегнато, когато на някой му скимне.

Погасяването по давност на една претенция обаче не става с изтичането на предвиденото в закона време. Необходимо е длъжникът да направи волеизявление за изтекла погасителна давност. Той може да направи това пред съд или съдебен изпълнител - без значение дали държавен или частен. В случая с топлофикациите това може да стане само пред съд, защото те не се отказват от исковете си докрай. Тези дружества се възползват основно от предвиден в новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) начин за по-бързо събиране на дългове. Става дума за т.нар. заповедно производство. При него всеки, който има вземания за пари, може да отиде в районния съд. И вместо да предявяват, от дружествата искат издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от сметките. В документа изрично се посочва задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати. В заповедта трябва задължително да пише и за кой точно период е задължението. В нея се съдържа и покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта. Има и указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не я изпълни, тя влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение. Длъжникът обаче може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване дори не се изисква. Но ако желае, длъжникът може да напише, че според него вземането е частично или изцяло погасено по давност.

Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Когато то е подадено в срок, съдът указва на заявителя (този, на когото се дължат парите), че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Ако той не стори това, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и издадения изпълнителен лист. Това означава, че ако длъжникът е направил възражение, топлофикационното дружество трябва да заведе дело пред съд. Именно в него длъжникът може и трябва да предяви претенциите си за погасителната давност. Тук е важно да се направят добре изчисленията. Ако, да речем, някой е сигурен, че ще се погаси по давност задължение за 1000 или 2000 лв. от дълг примерно за 4000 лв., тогава си заслужава да се възрази и така да принуди топлофикацията да заведе дело. Трябва да се знае обаче, че при такова дело може задълженията да се увеличат - заради това, че ще мине време до съдебното решение, текат още лихви, ще има още разноски. Затова и ако е по-малка сумата или не е сигурно, че ще има погасяване, по-добре да не се възразява и да се плати.

Важно е да се знае също, че погасяване може да се иска от съд не само с възражение, но и с иск. Например - съдът да установи, че съответното лице не дължи на топлофикацията посочената от нея сума заради изтекла погасителна давност.

И при възражението, и при иска обаче само съдът обявява и затвърждава погасяването, така че никога топлофикацията да не може да има претенции за съответния период. Тук идваме до въпроса за сроковете, с чието изтичане се погасява възможността да се иска плащането на сметката. Според ЗЗД петгодишен давностен срок е предвиден за всички искове, за които не е предвиден друг срок. Законът е предвидил тригодишен давностен срок за исковете за вземания от възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Именно в тези други периодични плащания попадат и сметките към топлофикациите - това означава тригодишен срок.

Очаква се скоро да има тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което да потвърди приемането на плащанията към топлофикациите като периодични и този тригодишен срок погасителна давност.

Необходимо е да се знае обаче, че преди тези три години не трябва да има прекъсване на давността. Просто трябва за сметка примерно от 2007 до 2010 г. топлофикацията да не е предявявала иск или да не се е опитвала да събира дълга по принудителен ред.

Процедурата се движи в съответните районни съдилища. Например делата на и срещу столичната топлофикация, свързани с твърдения за неплатени сметки, се водят в Софийския районен съд. От районните съдилища се издават и заповедите за изпълнение. Ако длъжникът възрази, топлофикацията ще трябва да заведе иск пак в районния съд. В хода на това производство се прави и възражението за изтекла давност. Ако пък лицето, за което топлофикацията твърди, че има сметка, само е завело дело срещу дружеството с иск и твърдение, че задължението е погасено по давност, отново компетентен е районният съд.

Трябва да се знае, че ако задълженият заведе установителен иск с молба съдът да установи изтекла погасителна давност за дълг към топлофикацията, се дължи 4 на сто държавна такса върху цената на иска. При 1000 лв. става дума за 40 лв. Ако обаче става дума за възражение за давност по дело, заведено от топлофикацията, тогава няма такава такса.

По такива дела е добре човек да си вземе адвокат, защото става дума за сложни и многопластови облигационни задължения и взаимоотношения, за прекъсвания и спирания на давност, за главници и лихви, за договори и общи условия. В същото време обаче трябва добре да се прецени и изчисли дали хонорарът плюс разноските няма да надскочат претенцията.