Има една дълга автобиографична трилогия на Максим Горки "Мои университеты". Гаф ще направиш, ако я подариш някому.

Има и една песен за един, дето "на цыганском факультете образование получил". Гаф ще направиш, ако поздравиш някого с нея ("Пускай погибну безвозвратно... Когда я пьян, а пьян всегда я, ничто меня не устрашит).

Миналата сряда форумци си поговориха за техните университети. Присламчвам се към форумците, за да кажа за моите университети.

Един от моите университети е Висшият икономически институт "ВИИ Карл Маркс". Преименувахме го на УНСС (Университет за национално и световно стопанство). Ние турците преименувахме, че комуниста Маркс ли... Той казвал, че капитализмът не може без кризи, щото не бил чел Франсис Фукуяма, за да схване, че капитализмът победи и това е краят на историята.

Не излезе икономист от мен. Запомних само "златното правило" за икономисти:

Никога не прави прогнози, особено за бъдещето.

Тази мисъл не се е пръкнала в главата на икономист. Нито в главата на философ като професор Николай Василев, който се кандидатира за президент на България и на страниците на списание "Философска мисъл" бе написал, че аз не разбирам Хегел и дуализма, и сигурно е бил прав.

Мисълта "Никога не прави прогнози, особено за бъдещето" я приписват на US бейзболиста Йоги Бера, на датския физик Нийлс Бор, на Сам Голдуин (боса на "Метро Голдуин Майер") и на хумориста Марк Туейн. Приписват я и на драматурга Дж. Б. Шо, на Уинстън Чърчил и на Гручо Маркс (комика от старите ленти). И на други хора я приписват.

Въобразявах си, че като съм учил политикономия и като съм превел стотици статии на светила в политическата, икономическата и философската мисъл, и аз мога да правя прогнози. Моите прогнози не се сбъднаха. Те заслужават да влязат в световната енциклопедия на глупостите.

Моля, обяснете ми защо има енциклопедии на мъдростите, а няма енциклопедия на глупостите? Защо забравяме нашите грешки и все се мислим за жертва на чуждите грешки? Защо вечната поза на коментатора е: "Слушайте ме сега аз да ви обясня. Всичко е много ясно и просто. То е... еди-как си."

Това е позата на партийния агитатор, комунистически или антикомунистически като моя стар приятел Петко Бочаров, който сега възпява ББ (Бойко Борисов).

С Петко се видяхме наскоро; той си представяше книгата в НДК. На 90 години Петко и на йота не е мръднал. В отлична форма е, не е оглупял, ако приемем, че не е глупаво да възпяваш ББ, както едно време беше възпяван ТЖ (Тодор Живков). На Петко винаги всичко му беше ясно и той имаше ясна позиция.

И на ББ всичко му е ясно. ББ го казва просто и ясно и разбираемо за простите хора и простите хора вярват.

Но, уви, нищо не се оказа толкова просто, колкото ни го представяха. Ето три примера:

1. "Тръгват нашите момчета, след тях вървят американските момчета" и въвеждаме "демокрация" по света (Филип Димитров).

2. "Реституираме земята в реални граници" и се оправяме (Желю Желев).

3. Помагаме на САЩ и НАТО и получаваме милиарди от петролните концесии и от възстановяването на страните, където интервенираме (Соломон Паси).

ББ се вписа идеално в българския политически ландшафт, оформян три десетилетия от ТЖ, който също беше прост. Казваше "комунизЪма" и "социализЪма".

Нямаше комунизъм, нямаше социализъм. Имаше едноличен режим, който продължи 33 години, и 99% от българското електорално стадо гласуваше за режима на ТЖ. Аз също "гласувах". Пусках празен плик.

Сега какво да правя? Безсмислено е да се преструвам, че гласувам, пускайки празен плик. Няма квартална ОФ, която ще ме подгони. Не мога да гласувам "за" някого. Мога да гласувам само "против". Например:

- Против политическите покровители на изкупвачите на крадени релси, кабели и статуи. Било статуята на Чапкънов пред софийската баня, било статуята пред банята в Добринище (тя липсваше миналата седмица, когато бях в Добринище).

- Против българските хотелиери - опустошители на брега и морето.

- Против руските проекти да ни опустошат природата чрез терминали и тръбопроводи на енергоносители.

- Против US проектите да ни отровят подпочвените води, като проучват за шистов газ или като добиват шистов газ (отравянето е същото).

Значи само за "зелени" или за някакви други природозащитници ще гласувам, ако не им плаща някое енергийно лоби, което иска да хързулне друго енергийно лоби.

Вярвам на прогнозата на Петко, че за ББ ще гласуват повечето българи, които като Петко са достатъчно глупави, за да гласуват. От ББ струи една позната, домашна, близка нам родна простотия. ББ е с минало (потулено като полицейското минало на ТЖ). ББ е хвалипръцко като ТЖ. "Ние построихме две Българии", казваше ТЖ, режейки ленти.

ББ също строи и това е хубаво. Колкото повече строиш, толкова повече далавера от строежите.

Виж, при ТЖ това го нямаше. Но тогава и капитализъм в България нямаше. Парите нямаха значение, важни бяха връзките. Бяха ни върнали от буржоазния строй назад към феодалния строй с наследствените привилегии на аристокрацията (партийната аристокрация). Ако си от "прогресивно" семейство, имаш твоите университети. Ако си син или дъщеря на големец, сиреч висш партиен аристократ, и в университети в чужбина можеш да следваш. Ако не си - върви на майната си.

Мен от Историческия, после и от Филологическия факултет на СУ ме изхвърлиха, ама аз, нахално копеле, пак кандидатствах и пак влизах. Накрая и във ВИИ "Карл Маркс" влязох. Бях опортюнист. Не влязох в компартията, ама не че не исках, ами защото синове на национализирани не ги приемаха за партийци.

Да си кажа втората кривица. Соцлагерът издъхна "Not with a bang, but with a wimp". Аз не прогнозирах това. Аз прогнозирах конвергенция. Сиреч "соцлагерът" постепенно ще се очовечава и ще преглътне някои основни пазарни закони като закона за стойността, а капитализмът ще възприеме нещо от социалните придобивки в соцлагера, като правото на труд, образование и здравеопазване вместо унизителната за човешкото достойнство сегашна просия (дайте да съберем пари за операция на онова детенце, за онзи познат вам радиоколега).

Конвергенцията се оказа празна приказка, а аз вярвах в тази приказка.

Третата ми кривица е, че след събарянето на Берлинската стена аз възторжено вярвах, че България тръгва към нещо хубаво, което няма да стане изведнъж, но то ще стане след две-три години. Към хиляда дни.

Отидох в един вестник, който се казваше "1000 дни", на улица "Будапеща", в сградата, където беше КАТ. "1000 дни", понеже след хиляда дни хубавото вече ще е станало и ще спрем вестника.

Петър Увалиев ни четеше и ми пишеше от Лондон, че иска да се запознаем, и когато дойде в София, той ми даде обяд в ресторант "България". Милият Петьо, той отдавна не бе идвал и не знаеше други ресторанти. Добре, че не доживя да види попарените ни надежди.

"1000 дни" спря да излиза, преди да изтекат хилядата дни. Издателките му станаха правозащитнички под шапката на Сорос и неговото "Отворено общество".

Джордж Сорос финансира и Американския университет в Благоевград и там на първото връчване на дипломите така ни доскуча да гледаме милите деца с техните смешни квадратни шапчици с пискюлчета, че почнахме да си бърборим.

Сорос е много приятен човек. Като му казах, че не ги разбирам тези деривативи и хедж-фондове, той каза, че и той не ги разбирал, представете си. Не знаел има ли логичен пазарен модел. Имало хаос. Да налучкаш пролука в хаоса било случайност, а не логика. Той навремето не искал да става финансова акула, искал за пазарната алогичност да пише. И написал. Но в неговите университети, по-специално в London School of Economics, му отхвърлили дисертацията.

Why so?

Понеже писал за нещо, което сам не разбирал.

За българските коментатори и политици всичко е просто и ясно. Те всичко разбират.

Why so?



Jusautor DI copyright