Уникална страна е България - всяко правителство прокарва политиките си по най-лесния начин - чрез изисквания, забрани и санкции, записани в правилници и наредби, които после бързо се забравят, понеже животът доказва, че не могат да се спазват.

В последно време две наредби - на здравното и на земеделското министерство - с какво да се хранят децата в детските градини и училищата, маскирани зад благородната кауза да се борим със затлъстяването сред младите, разбуниха духовете. От здравното са определили на какво да са богати или бедни храните - да нямат много мазнини, захар и всичко вредно, да са пълни с витамини и други полезни хранителни вещества, независимо дали са по Българския държавен стандарт, или просто отговарят на всички законови норми. Земеделският министър Мирослав Найденов пък се опитва да намери пазар на своите стандарти, нищо че и стоките без такива трябва да отговарят на достатъчно условия, за да не бъдат вредни за хората, преди да бъдат пуснати в търговската мрежа.

Резултатът от двата документа е един - изхранването на децата в училищата и детските градини ще поскъпне несъмнено. И типично по български никой не изчисли предварително с колко, защо и откъде ще дойдат парите. Общините с орязаните си бюджети и намалели собствени приходи нямат и стотинка за допълнителни разходи. "За пореден път се прави нещо, което ни засяга, без да ни питат. Накрая ще се окаже, че няма да можем да изпълним наредбите. Те ще ни глобят, ние пак няма да имаме пари", призна пред "Сега" изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова.

Другият вариант е да се вдигнат таксите за детските и купоните в училищните столове, но срещу този сценарий скачат родителите. Иначе стоят твърдо зад идеята децата им да се хранят здравословно в училище. Същите тези родители обаче, след като вземат отрочетата си от детската или училището,



ги водят в първото заведение за бързо хранене с детско меню,



за да им се "извинят" за липсата на време да бъдат с тях. После ги стопират пред компютъра или телевизора, докато се оправят с домашната работа - готвене, чистене, пране и т.н. А когато децата се оплачат от "гадната" безсолна здравословна храна в стола, майките просто спират да им купуват купони и започват да дават джобни за иначе забранените в училище баници, пици и мекици, които се продават на отсрещния тротоар. А точно ангажимент на семейството е да възпитава децата - на добро поведение, на правилно хранене, на какво ли не. Детските градини и училищата са най-вече за знания.

Освен липсата на нужните знания и култура за правилно хранене проблем на родителите при осигуряването на здравословна храна за децата им създават и ниските доходи. Близо 900 000 български деца от около 1.174 млн. получават детски от 35 лв., т.е. на член от семейството се падат под 350 лв. при около 600 лв., нужни за нормален живот.

И дотук със здравословното хранене, ефектът от което на този етап е доста спорен. Защото дали детето ще изяде 200 г порция по стандарта на Мирослав Найденов, или тя просто ще отговаря на всички калорийни изисквания на здравното министерство, храната пак ще се "качи" върху телцето му, ако то остане затворено вкъщи, понеже катерушките навън са прекалено опасни за игра или условия за спорт няма.

Никъде няма статистика на училищата и детските градини без физкултурни салони и график за тяхното изграждане. Няма регистър на училищата с обрасли с бурени дворове, в които е невъзможно да се водят спортни занятия, нито на детски заведения с катерушки отпреди 40 години, които са много по-опасни за здравето на децата, отколкото храната. Какво остава пък да има план кога те ще бъдат оправени. Детските градини с подходящи за децата спортни терени, където малчуганите могат да ритат футбол или да играят други спортни игри, сигурно се броят на пръстите на ръцете. Басейните в забавачките пък са още по-малко. Не е нужно да има във всяка детска градина басейн, достатъчно е да има система, по която деца от една забавачка да ходят в друга, за да усвоят един от най-полезните спортове за масово приложение. Но за това най-малкото трябва собствен превоз. Истинско чудо е, ако родителите открият училище, в което предлагат спортни занимания в удобно и за децата, и за майките и бащите им време.

В същото време в най-голямата криза правителството на ГЕРБ



дострои за близо 110 млн. лв. "паметник на глупостта" под формата на спортна зала,



вместо да вложи пари в нещо далеч по-дългосрочно и полезно за здравето на нацията - съоръжения за масов спорт, до които достъп да имат всички деца. Когато от националния отбор по волейбол казаха, че се връщат във Варна, защото им е прекалено скъпо да тренират в новата зала, им обясниха, че тя била за спортни състезания. Големият въпрос обаче е кой ще се състезава в нея след години, след като единственото физическо натоварване на днешното младо поколение е да натиска с пръст мишката.

Иначе никой не оспорва, че за децата трябва да се осигурява само най-доброто. Но когато единственият ефект от него би бил увеличаване на разходите и на семейството, и на държавата, когато няма създадени условия добрите практики да се прилагат и извън училищата и детските заведения, българските деца ще продължат да растат дебели и болни. Защото, ако с наредби се решаваха проблемите, всички щяхме да сме млади, красиви и стройни.