Скорострелната продажба на "Булгартабак" най-вероятно ще се окаже най-спорната, непрозрачна и скроена изцяло на тъмно сделка на кабинета "Борисов". Макар договорът с новия купувач вече да е факт, мъглата около него не само не се разсейва, а напротив - от малкото публични факти личи, че в него има заложени доста мини. Реалният купувач не е известен, поне официално, продажната цена е странно ниска, а неустойките за неизпълнение на поетите ангажименти са драстично намалени. Към всичко това трябва да се прибави и политическият цирк. Два месеца преди местните избори ДПС загърби интересите на тютюнопроизводителите, които са традиционните му избиратели, и благослови сделката. Министърът на икономиката Трайчо Трайков стовари цялата отговорност върху Агенцията по приватизация. БСП и НДСВ громят сделката, а "Синята коалиция" мълчи.



Непознатият, но удобен купувач



Най-горещият въпрос за всяка приватизационна сделка е защитени ли са интересите на обществото. Как тя ще се отрази на 70 000 тютюнопроизводители, на които правителствата продължават да плащат субсидии, въпреки че отдавна е ясно, че трябва да се пренасочат към друг поминък? А и на хазната, защото само за последното полугодие холдингът внесе акциз и ДДС за 350 млн. лв, а общо за цялата година се очаква сумата да набъбне до 1.5 млрд. лв.

На фона на всичко това е повече от странно, че ГЕРБ и ДПС не се вълнуват на кого продават дружество. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов отсече: "Купувачът е финансов инвеститор, ние хващаме до един момент кой е, но кой всъщност седи най-отзад, това е невъзможно за проверка." Признанието му дойде минути след като бе убеждавал депутатът от левицата Румен Овчаров, че новият собственик е руският финансов инвеститор "БТ Инвест", дъщерно дружество на руската Външна търговска банка. Караниколов дори твърдеше, че дружеството е доказало това с документи, но когато депутатите му ги поискаха, се оказа, че ги е забравил. Бързо на помощ му се притече Йордан Цонев от ДПС, който обясни, че "прозрачността има нива, и има нива, до които не се стига".

Безспорните факти показват, че "БТ Инвест" е създадена през април, регистрирана е в Кипър, 75% от акциите са на държавната руска Външна търговска банка. Банката обаче не крие, че работи за клиент по сделката за българския холдинг. "Във "ВТБ Кепитъл" категорично няма български играчи", отсича още приватизационният шеф по повод твърдения, че около 25% от собственика на купувача на "Булгартабак" са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, с шефа на Корпоративна банка Цветан Василев и с "Винпром Пещера", които вече чрез свои фирми притежават двете бивши цигарени фабрики на "Булгартабак" в Пловдив" и Стара Загора. Освен това КТБ държи 8% от "Булгартабак" още от края на м.г.



Дяволът е в детайлите



В условията за финансов инвеститор, каквато е "БТ Инвест", Агенцията за приватизация изискваше "да управлява финансови активи на обща стойност не по-малка от 1 млрд. евро за всяка от последните 3 финансови години, за които трябва да има изготвени годишни финансови отчети". Големият въпрос е как дружество, появило се в правния мир преди 4 месеца, може да представи финансови отчети за три години назад? Освен това Агенцията за приватизация още на 18 април т.г. реши в конкурса за "Булгартабак" да не се допускат офшорни дружества, а "БТ Инвест" е именно такова. Логично възниква въпросът как при подобни директни нарушения в конкурсните условия бе избрано именно това дружество? И как при това положение да не се подозира порочност на сделката и лобистки интереси? Шефът на Агенцията за приватизация убеждава, че купувачът е отговорил на условията чрез отчетите на компанията си майка - т.е. на руската Външна търговска банка, но не показа документи пред депутатите, че тя реално стои зад дружеството. Освен това подписването на договора с купувача стана при закрити врата, далеч от медиите. Практика, която не е обичайна за Агенцията за приватизация.

Не са за подценяване и изказаните публично подозрения на депутатите от БСП Румен Овчаров и Корнелия Нинова, че големите тютюневи концерни умишлено са отстранени от надпреварата за "Булгартабак" чрез изискванията. Две от тях гласяха т. нар. стратегически инвеститори, т.е. родните или интернационални цигарени фабрики, да произвеждат повече от 35 млрд. цигари годишно и да преработват по 12 000 тона тютюн. Условие, което отказа от надпреварата гиганти като "Джапан табако интернешънъл", "Филип Морис", "Бритиш американ табако" и корейската KT&G, макар и да закупиха конкурсна документация. Руси Статков, който е единственият от Надзорния съвет на АП, който гласува против сделката, обясни пред "Сега", че в момента "Булгартабак" изпълнява на половина тези изисквания. От АПСК заявяват, че задължително са искали новият купувач да е по-голям от "Булгартабак". Скандалното е обаче, че и консултантът по сделката за "Булгартабак" - "Ситигруп", е предупредил българската държава, че тези критерии ще отблъснат истинските инвеститори от сделката, разкри бившият икономически министър Румен Овчаров в присъствието на шефа на АПСК, който не го опроверга, а гузно замълча.



Златна кокошка



Не по-малко основателни се оказват тревогите, че продажната цена от 101.1 млн. евро за 79.83% от капитала на "Булгартабак холдинг" АД е твърде скромна. За тези пари се продава "Булгартабак холдинг" заедно с утвърдените си марки цигари и фабриките в София и Благоевград, плюс преработвателното предприятие в плевенското с. Ясен и още няколко дружества (виж карето). АПСК се опита да я защити, като посочи, че консултантът по сделката "Ситигруп" е определил минимална справедлива цена за холдинга от 82.7 млн. евро, а горната граница била 122.8 млн. евро. Резонен обаче е въпросът защо бе нужно да се плащат милиони на "Ситигруп", за да изчислява цена за холдинга, след като тя бе предсказана от министър Трайчо Трайков още в края на 2009 г. Именно тогава Трайков каза, че холдингът може да бъде продаден за 100 млн. евро. А иначе по договор "Ситигруп" ще получат 1.018 млн. евро за работата си плюс 1.6% от цената при успешна сделка.

Съзнателно или не, министър Трайчо Трайков вече даде своя значим принос по сделката за "Булгартабак", макар сега да бяга от отговорност. "Сделката е в ръцете на Агенцията за приватизация и на надзорния й съвет. След като е започнала процедурата, въпреки че съм принципал на държавното участие в "Булгартабак", по закон не участвам във вземането на решения. Отговорността на агенцията е голяма", оправдава се от седмици Трайков. Той дори не присъства на единственото публично изслушване на параметрите по сделката в парламента. На конкретен въпрос дали Трайков одобрява сделката, от АПСК отговориха: "Имаме писмо от принципала, че може да се стартира сделката, но преди това е редно да се избере консултант".

"При одобряването на сделката на 2 септември т. г. от Надзорния съвет на АП не ни бе даден доклад за оценката на холдинга от консултанта "Ситигруп". Попитахме представителите на "Ситигруп" как е правено оценяването и ни бе отговорено - чрез пазарни сравнения с фирми аналози. Искам обаче да подчертая, че БФБ е изкуствена среда и дава нереална представа за цената на холдинга. Затова не приемам твърденията, че договорената цена е с 15% над борсовата цена. Ако беше взета оценката на дружества на чужда борса, цената трябваше да се окаже с 50% по-висока", коментира пред "Сега" Руси Статков.

Оказа се, че новият собственик ще вземе и 58 409 784.76 лв., които са по сметките на холдинга, както и 3.2 млн. лв. печалба за полугодието. А при протестите на работниците от холдинга преди седмица стана ясно, че само в складовете на "Булгартабак" има ненарязан тютюн, цигари и други суровини за около 250-300 млн. лв.

Шефът на АПСК Емил Караниколов обясни, че в холдинга се оставят 58 млн. лв. кеш, за да може дружеството да заплати новите акцизи, да има ресурс да изкупи тютюн, а имало и дългосрочни кредити от 18.4 млн. евро. Освен това държавата трябвало да получи дивидент от печалбата. Опозицията определи обяснението като нелепо. "Холдингът плаща за акцизи, но след това акцизът се калкулира в цената на цигарите и пак се връща в дружеството. По същия начин разходите за закупуване на тютюн се калкулират в цената на цигарите. Не може да твърдите, че сте извоювали държавата да си получи дивидент от печалбата, защото по закон този дивидент е гарантиран", отсече Корнелия Нинова.

Проверка на "Сега" показа, че новият купувач в следващата година трябва да вложи едва 2 млн. лв. за инвестиции, а през 2013 г. още 5 млн. лв. От опозицията определиха като твърде манипулативно твърдението, че холдингът е вече с 34% пазарен дял, и посочиха, че износът на дружеството се е увеличил двойно.

Отделно от това имотите на дружеството се оценяват за 42 млн. евро. В руските медии вече се появиха информации, че се готви разпродажба на парче на активите на дружеството. Шефът на АПСК обаче успокои, че държавата е заложила солидна неустойка от 450 млн. евро, ако бъдещият купувач се реши на подобен ход. Той обаче не обели нито дума за това, че няма никакви пречки други фирми да купят "БТ Инвест". Те обаче се задължават да поддържат бизнеса на дружеството за 10 години напред.



Социалните ангажименти са мираж



Преди дни бившият икономически министър Румен Овчаров посочи, че при първите преговори с "БТ Инвест" АПСК е настоявала държавата да може да санкционира купувача с по 20 лв. за всеки неизкупен килограм тютюн. В крайна сметка обаче държавата е отстъпила и тези гаранции са се сринали близо 20 пъти - в договора е записано, че неустойката ще е по 1.70 лв. за неизкупен килограм тютюн. Така, ако "БТ Инвест" се изметне да изкупува по 5000 тона роден тютюн за 5 години напред, каквито са ангажиментите й по договор, санкцията за година ще е 8.5 млн. лв. Шефът на АПСК обаче твърди, че държавата е настоявала единствено за 3.4 лв. неустойка за кило неизкупен тютюн, но признава, че е отстъпила до 1.70 лв. Ако бе защитила глоба от 3.40 лв., годишната санкция за "БТ Инвест" щеше да е 17 млн. лв. В условията на конкурса за приватизация 60% от оценката на офертите за "Булгартабак холдинг" зависеха от обещанията на кандидат-купувачите да изкупуват български тютюн, а само 35% - от цената, което породи подозрения, че ГЕРБ и ДПС са влезли в скрит съюз за продажбата на "Булгартабак".

Оказа се, че във финалния текст на договор с "БТ Инвест" има отстъпление и в ангажимента, гарантиращ, че няма да се съкращават работници за 3 години напред. Първоначално се предвиждаше новият собственик да плати на държавата неустойка от 100% от средната годишна работна заплата за страната, а в окончателния договор е записано, че неустойка ще е 100%, но от минималната годишна работна заплата.

Няма спор, че "Булгартабак" трябва да бъде приватизиран. Проблемът е, когато той се продава при конкурс с предизвестен победител, който нито е реномирана фирма, нито е дал достатъчно гаранции, че ще изпълни поетите ангажименти. Примери за подобен тип приватизация има достатъчно, за да знаем със сигурност, че краят не е добър.





КАКВО СЕ ПРОДАВА:



"Булгартабак холдинг" е публична компания, чиито акции се търгуват на фондовата борса. 79.83% от акциите на компанията са собственост на държавата чрез Министерството на икономиката и енергетиката, а останалите 20.17% - на миноритарни акционери. От своя страна холдингът има мажоритарно участие в осем дружества. Основните от тях са цигарените фабрики "Благоевград-БТ" (85.24% от акциите) и "София БТ", където холдингът държи 78.22%. "Булгартабак" е мажоритарен собственик и на фабрики в Плевен, Шумен, Асеновград, Хасково и 100% собственик на търговската компания "Булгартабак трейдинг". Компанията има участие и в "Дулово БТ", което е в несъстоятелност.



ПРЕДИСТОРИЯТА

За първи път "Булгартабак" бе обявен за приватизация от правителството на Иван Костов през 1998 г., но процедурата бе прекратена, без да се стигне до оферти. През 2000 г. цигарената компания се оценява за 370 млн. лв.

При първите преговори през 2002 г. консорциум между "Табако кепитъл партнърс" и холандската "Клар Инис БВ" предложи за 80% от "Булгартабак" 110 млн. долара. Същата сума бе предложена и от "Консорциум Метатабак", в която участва Майкъл Чорни. Тогава избухна шумен скандал, когато бе направен опит да се направи поправка в Закона за приватизация, според която тютюневият отрасъл е елемент от националната сигурност, така че да се заобиколи съдебният контрол върху сделката. Мехмед Дикме, Юнал Лютви и Лютви Местан се обявяват срещу тази поправка. ВАС отменя сделката, прекратени са преговорите с "Табако кепитъл партнърс".

През 2004 г. "Бритиш американ тобако" предложи 200 млн.евро за 80% от акциите в "София БТ", "Благоевград БТ" и "Пловдив БТ", а на следващата година си оттегли офертата заради "усложнената политическа обстановка". Сделката бе саботирана от лидера на ДПС Ахмед Доган, а двама министри от кабинета на Сакскобургготски - Лидия Шулева и Мехмед Дикме, се разделиха с постовете си.

През декември 2008 г. "Сигма Консултинг", близка до "Винпром Пещера", става новият собственик на цигарената фабрика в Пловдив. Близкото до групата на "Химимпорт" дружество "Бизнес център Изгрев" пък купува фабриката "Слънце Стара Загора".