Минава 08.00 часът сутринта, а пред Хироши Хасегава има много радиоактивни зеленчуци, които трябва да изследва. Той нетърпеливо маха с ръка на мъж, който чака в офиса на Обществената станция за измерване на радиоактивност. Гимназиалният учител Акихиса Такахаши поставя на бюрото на Хасегава плик с нарязан патладжан. Хасегава пита учителя къде е отгледан зеленчукът и дали от повърхността му е почистена заразена пръст от градината. Все още не, отговаря Такахаши. Той обаче е проверил дали прасковите, отгледани в градината му, са радиоактивни, и всичко било наред. Половин година след земетресението, цунамито и ядреното бедствие, които погубиха 22 000 души и прогониха от родните им места почти 125 000, префектура Фукушима все още се опитва да преодолее последствията и да продължи напред. Бавното възстановяване обаче повдига въпроси: Коя Япония ще спечели от последиците от трагедията? Дали ще успее жилавата нация, която възкръсна от пепелта след Втората световна война, или държавата, която стана добре известна в последните две десетилетия с икономическата и социалната си апатия?

В голяма степен отговорът зависи от хора като Хасегава. Той е местен доброволец - през деня работи като строителен инженер, а след това помага при изследването на безопасността на храните - мъжът прави това на фона на бездействието на властите. Той обаче не е сам. Все повече жители на Фукушима поемат инициативата и отговорността за възстановяването на префектурата. "Месец след ядреното бедствие можехме да видим огромни проблеми, но бе строго забранено да се говори за това", казва Ян ван де Пюте, активист на организацията "Грийнпийс", който работи в Япония от 15 март. "Сега обаче се говори свободно. Хората реагират. Късно е, но пък не е прекалено късно", допълва той.



Постоянна заплаха



Повечето от пробите, които преминават през бюрото на Хасегава, са в рамките на законно установения лимит на радиоактивни изотопи цезий-134 и 137, и йод-131. Но не всички са под границата от 500 бекерела/кг. През месец юли например в партида гъби шийтаке бяха измерени 8850 бекерела. Инженерът не се страхува от рисковете, защото той, както и нарастващият брой на членовете на гражданското движение в град Фукушима, е разочарован, че властите в Токио мудно се справят с последствията от ядрената криза. Въпреки че се намира само на 50 км от авариралата централа, градът не е бил включен в нито един от правителствените планове за евакуиране - независимо че нивата на радиация в района са високи от март насам, а понякога дори са по-високи от тези селища, чиито жители са били принудени да ги напуснат. През април трима жители на Фукушима започнаха да предоставят на правителството данни от замервания, които правят в града. Те откриват места, където радиацията надвишава 100 микросиверта/час - това е същата доза радиация, както при рентгенова снимка на гръден кош. Още по-страшно е, че установяват, че в 3/4 от училищата, които са посетили, са измерили нива на радиация, надвишаващи годишните лимити за служителите в ядрените централи в Япония. "76% от нашите деца се намират при същите условия, при които и работниците в ядрените централи", казва Сеихи Накате, един от доброволците, правещи замерванията.

Когато Накате качва данните от изследванията онлайн, стотици притеснени родители се присъединяват към неговата новосъздадена организация, която се превърна в мрежа за спасяване на децата от радиация във Фукушима. (Групата от хора, изследващи храните, е клон на тази организация.) Оттогава градът и властите в префектурата се заемат да изследват училищата и земеделската продукция. Градските власти дори създават програма за обеззаразяване - и подобно на гражданската организация действат сами, като получават малко помощ отвън. Въоръжени с лопати и уреди, пръскащи вода с високо налягане, около 3700 градски служители и доброволци започнаха дългия процес по почистването на града, училищата, парковете и пешеходните алеи, често посещавани от деца. "Лично аз смятам, че държавата и ТЕПКО трябва да се захванат с това", казва Тацуо Миура, който е ръководител на екипа за кризисен мениджмънт на града. "Но градът, префектурата и населението са тези, които ще направят това", смята той. Правителството в Токио обяви, че ще задели 300 млн. долара за обеззаразяване на училищата и детските площадки, засегнати от ядрената криза, но все още не е ясно откъде ще се появят тези пари. Токио също няма дългосрочно решение на проблема с радиоактивните отпадъци, които бързо се трупат. Властите в град Фукушима пращат боклука в индустриалното сметище - нещо, от което жителите разбираемо са недоволни. Заразеният горен слой на почвата е отстранен от парковете и училищните дворове и това е единственото нещо, което градските власти могат да направят. Замърсената почва е покрита поне с 50 см чист горен слой - процес, който според властите намалява нивото на радиация в почвата до 80%.



Несигурност



Всеки ден хората четат водещите заглавия, които представят Фукушима, която преди бе синоним на зелените оризища и планинските горещи извори, като символ на лошата ядрена енергетика. Регистрите за резервации в старинните местни ханове, където туристите се тълпяха в продължение на десетилетия, са празни. Някои сектори просперират в резултат на бедствието, тъй като хотелите са заети от застрахователи, а традиционните заведения izakaya са пълни с инженери, работещи по възстановяването на електрическата мрежа. На местните рибари и животновъди е забранено да продават продукцията си, а износът на стоките, които са разрешени за продажба, драстично е намалял. В евакуираното фермерско селище Итате-мура крайпътните оризища са занемарени. Градските магазини са затворени. В петък сутринта единствената кола, паркирана пред местната банка, е на жена, която притежава ресторант наблизо. Тя споделя, че може отново да го отвори, когато на хората им бъде разрешено да се върнат. "Но ако почвата е замърсена, фермерите не могат да си дойдат", споделя тя и отказва да каже името си. "Тогава няма да имам никакви посетители в ресторанта", аргументира се тя.

Помощ обаче се задава. В началото на август правителството в Токио най-накрая прие закон, с който се създава специален фонд, чрез който ще се помогне на ТЕПКО да плати на евакуираните, на рибарите, фермерите и бизнесмените, чийто живот се е преобърнал напълно. ТЕПКО отчете загуби от 7.4 млрд. долара за последното тримесечие, но продължава да дължи милиарди долари обезщетения на жертвите на бедствието. Платени са вече стотици милиони долари, но много от хората, които са изгубили пари, се оплакват, че обезщетенията им много се бавят. Скоро се очаква да пристигне нов спасителен транш. Хората може и да са се преместили да живеят на друго място временно, но бизнесът, който са имали, е ликвидиран завинаги, а когато се завърнат, работните места ще са изчезнали, което ще принуди много от тях да се изселят.



Какво предстои



По-дълготрайно изселване може вече и да е започнало. След като десетки училища затвориха врати в евакуираните зони, властите в префектурата обявиха, че за следващата учебна година няма да бъдат наемани повече учители в обществените училища. В Минами-сома, по-голяма част от което се намира в зоната, където хората са се евакуирали доброволно, половината от общо 70 000 жители са напуснали, като 70% от децата също са евакуирани. Бременните жени са напуснали градчето, както и хората с увреждания, по-възрастните и всички, които не биха могли бързо да напуснат населеното място в случай на нова експлозия в централата, намираща се наблизо. След като ТЕПКО отново пое контрола над реакторите, хората постепенно започнаха да се връщат обратно. Властите обаче се притесняват, че дори и след като компанията премахне зоните за евакуация, което се очаква да стане през септември, градът никога няма да се възстанови. Някои от основните услуги, необходими на повечето градове, вече не функционират. Само две от болниците в града все още функционират, но много от лекарите и сестрите са се преместили да работят на други места. Ако някой получи инфаркт, трябва да бъде закаран в града, намиращ се на половин час път с кола.

Възстановяването може и да не отнеме цяла вечност, но според оценките все още е далеч. Фукушима има нужда от всякаква помощ - независимо дали става въпрос за упоритостта на останалите медицински работници, или за доброволците, които работят на две места, за да защитят града си.