Преди половин година един познат ме попита дали знам как газов пистолет може да се приспособи на боен. Вече му писнало от плевенските цигани, които му обирали ката ден виличката, и бил твърдо решен да резне цевта или там каквото се правело в случая. Щял да ги гърми първо в краката. Казах му да си изхвърли китайското пистолетче и да не се занимава с глупости. Да се обърне към полицията. Да си монтира аларма. С две думи - казах му, че е по-добре да се сбогува с безценното си грозде и розовите домати, отколкото на стари години да стане за резил в затвора. Той спомена, че гроздето му е важно, а полицията нищо не правила... Беше прав - и за гроздето, и за полицията.
А моята вяра се пропука. Замислих се - дали призивите за етническа толерантност, върховенство на закона и тем подобни бля, бля, бля ... не са прекалено кухи.
Сетих се за тази история покрай драмата в Катуница. Сетих се, че
всичко винаги започва така -
в селото (града, квартала, гетото) тлее конфликт. Неизбежен конфликт - все пак не може всички да се обичаме като братя. После двама по-силни и по-прости се скарват люто, след това има пукнати глави. Събират се два рода с битово образование, става масов бой и някой умира. Накрая нещата излизат извън контрол и телевизиите се включват на живо. Така беше в Катуница, така започна войната в Босна преди години, така се случи в Лондон преди месец. Винаги има искра, която не е трудна за проследяване. Разликата е, че на едно място искрата завършва с промиване на рани, а на друго - с копаене на гробове.
И разликата я правят тези, които са призвани да пазят реда - полицията, прокуратурата, местната власт... Ако те спазват закона и следят стриктно за неговото прилагане, всичко ще се разминава тихо.
Но МВР се изложи в Катуница. То години наред (няма значение кой е бил вътрешен министър) безмълвно е наблюдавало тлеещия конфликт и не се е намесвало, когато са постъпвали сигнали за безобразия в селото. И не ми обяснявайте, че полицията вчера е постъпила мъдро, като не се е намесила, докато агитките на "Ботев" и "Локо" правеха от къщите на Кирил Рашков барбекю с коктейли "Молотов". Всеки, който открива гениалност в тоя плитък политическо-ченгеджийски ход, е с тотално сбъркани демократични понятия.
Не може съдът на Уилям Линч да е проява на гражданското общество
Не може отношенията ни да се регулират от отмъщението. "Живот за живот, око за око, зъб за зъб" е Мойсеевият закон, не е правен термин от демократичния свят. МВР трябва да предотвратява престъпления, не да люпи семки и да зяпа безучастно. Не бива хора с качулки да палят - иначе спокойно трябва да си признаем, че Катуница е пресечка на площад "Тахрир" и да не се напъваме да бъдем европейци. Не бива да обявяваме 200 разгневени фенове за ударен отряд на демокрацията. Четох такива коментари - палещата агитка като върховна проява на гражданското общество...
Не бива да имаме и такова МВР, което впоследствие да отчита някаква дейност със 127 ареста. (Бих се учудил, ако до 24 часа задържаните не бъдат освободени - подпиращите се жандармеристи няма как да докажат кой фен какво е вършил в Катуница.)
Полицейската работа в Катуница замириса в мига, в който
Калин Георгиев изкара от селото цялата фамилия Рашкови
Ако са виновни, защо не ги задържаха в ареста? Ако са невинни и сами са искали закрила - защо не бяха защитени имотите им? Защо полицията позволи Катуница да заприлича на Белфаст.
Има и нещо друго - когато МВР не налага закона, рискува да направи беля, по-голяма от голямата циганска беля (по Асен Христов). Да мутриплицира проблема. Защото подобни ромски кланове са създали собствени губернии на доста места в страната. В тях полицейски крак не смее да стъпи, а политиците се отбиват само по време на избори -
да наддават пред местния цар в чия урна да отиде ромският вот.
Да предположим каква ще бъде съдбата на клана Рашкови...
Преди 9 години - през юли 2002 г., един подобен клан - Зрънкови, беше изселен от видинската Бончова махала (квартал "Нов път"). Тогава нещата се случиха по аналогичен начин - един от Зрънковите бе убит, те убиха друг. В резултат - държавата даде 50 000 лв. и прати 59-те членове на клана в Тервел, Силистра, Ямбол... Зрънковите бяха разселени, но там, където се появяваха, непрекъснато се възпроизвеждаше видинският конфликт. Припомням - през май тази година представители на фамилията окупираха въоръжени с пушки помпи и автомати няколко къщи на клана Кокаларите в Ихтиман.
Та, накъде отведе Кирил Георгиев клана на Кирил Рашков? При моя познат в Плевен? В Стара Загора? Къде? И колко време ще трябва да чакаме, за да станем свидетели на същите картинки, като вчерашната в Катуница? И що за нелепи са обещанията, дадени вчера: "МВР и прокуратурата поели ангажимент да се заемат с установяване на произхода на всички имоти - движими и недвижими - на фамилията Рашкови". По-безсилно обещание не съм чувал и от политик по време на предизборна кампания. Та Цар Киро от години е ходещ Наказателен кодекс! На никого ли досега не му е хрумвало да провери откъде са парите за холивудските му имоти в Катуница?! Само царица Костадинка ходи накичена с повече злато, отколкото има по кубетата на "Св. Александър Невски". Или може би фактът, че контролираният ромски вот решава изборите в много населени места, е бил своеобразна индулгенция за фамилията?
Чиста ирония на съдбата е, че размириците в Катуница се случиха в първия ден от предизборната кампания. Това още повече подчерта горчивата истина - полицията в България не пази и не служи. Тя не следва закона, тя следва началниците. Тя не изгражда, тя замазва. Тя не е опора на демокрацията, тя е слуга на политиците. И по-лоша от "голямата циганска беля" е голямата полицейска работа.
(Още текстове от автора - http://www.tlaka.com)
В статията надълго и нашироко се коментират криминалните аспекти на проблема и само леко към края се загатва политическата 'топла' връзка на явлението Цар Киро с властващите. Политически коректно и благоразумно би казал някой, имайки предвид последните мъдри указания на Вожда (на стадото) ни в смисъл да не политизираме проблема в с.Катуница.
За съжаление не мога да се съглася. Очаквах задълбочен, безкомпромисен анализ на случващото се от разследващ журналист с хъс за доказване на истината и без страх от сенки и заплахи. И останах разочарована.