Нов данъчен проект пусна Европейската комисия за мюре - изкуствена патица, по която цяла Европа да изстреля залп унищожителни аргументи. Според това кой колко и доколко злобно ще псува новите данъчни идеи (само опаковката им е нова), евроинтеграторите от Берлин, Брюксел и Париж ще премерят хладнокръвно степента на проникване (penetration ratio), ще изчислят фактори на влияние (impact factors) на ползваните агитатори и ще напишат сценария за фискална реформа на Евросъюза. Проектът за нови данъци в полза на централния брюкселски бюджет ще бъде гръмко отхвърлен точно в този момент, когато доверието в европейската идея е силно разколебано, когато съвсем сериозно се обсъжда "смъртта на еврото" и се гласи "пилотиран фалит" на Гърция. Всъщност сега е моментът за популяризиране на идеите за усилване на централната власт и превръщане на рехавия политически съюз в по-стегнат субект - бъдеща Европейска федерация, поне конфедерация. Запознатите с коерсивната теория на лорд Дарендорф знаят, че най-добра среда за



методите за коерсивно убеждение



(популярно назовавани "ментален контрол", "промиване на мозъци" и пр.) се създава в условията на дестабилизация, особено ако е трайна и обхваща жизнени обществени функции. Тогава възниква т.нар. "култура на страха". Хората и общностите са готови да направят жертви да възстановят стабилността, асоциирана с властта. Е, култура на страха вече създадохме. Икономическата депресия, от която не се вижда изход поне през следващите 2-3 години, ще е торна почва за развъждане на всякакви страхове. С подходящо индоктриниране обществото по-лесно ще приеме идеята, че трябва да жертва права и доход, за да върне спокойствието и сигурността на предкризисните години. Кризата и последвалата депресия сочат, че съюзът е отишъл далеч, където егоизмът на националните правителства и локалните политици може да застраши всички - ако например срине общата валута и финансовите пазари. Или ако някое тъпо националистическо вето разгради Шенген.



Европа има нужда от обща държавност



поне в степента на Швейцарската конфедерация. Макар че по-вероятен (по-стабилен и лесно управляем) е моделът на САЩ. След като вече има единна валута, Европа се нуждае поне още три обществени функции да се упражняват на наднационално ниво: отбрана, (кон)федерална полиция с гранична охрана, общ фиск, който издържа общите властови функции, управлява и обезпечава общия дълг. За отделните държави общият фиск и държавен дълг означават всяка от тях да бъде поставена в условия, подобни на нашия валутен борд. Т.е. на централната банка ще бъде забранено да кредитира пряко държавните бюджети на страните (само общите дългови книжа ще се приемат за рефинансиране), отделните държави ще могат да се кредитират при нужда само чрез централния бюджет (или както и да се нарича общият кредитен фонд). И за да работи всичко това,



ще има (кон)федерални приходоизточници,



подобни на федералните данъци на САЩ. Всъщност Европа вече има общи приходоизточници: митата. Те далеч не са достатъчни да хранят Брюксел. Бегъл поглед към САЩ показва, че федералният бюджет събира 15% от брутния вътрешен продукт. Близо толкова се събират в щатските бюджети, а към 10% от БВП остават в общинските. Европа трудно и дълго ще върви по пътя на централизиране на функциите, бюджетните постъпления и разходи. Но вече се налага да се усилят собствените приходи на центъра, които не зависят от прищевките на 27 (утре ще са 30 и отгоре) държави. Това е целта на новите данъци, лансирани наскоро от Еврокомисията - не да вдигне нивото на облагане в ЕС (това е опасно насред депресия), а



еманципиране на Брюкселския фиск,



който да получи независими от националните правителства и парламенти приходи. Предлагат данъкът на Тобин (данък върху финансовите транзакции) и централен ДДС. Сега ще ги отхвърлят. Не вярвам толкова лесно да бъде "пробит" националният фискален монопол. Страните вероятно сега ще бойкотират Брюксел и ще се опитат да свият бюджета на Комисията, ако не с 10%, то поне с 5%. Ако успеят, само след 2-3 години централните данъци ще се окажат неизбежни, единствено спасение за паричната и финансовата система на съюза. Добре е сега да мислим за



оптималната позиция на България



в предстоящия спор и очакван раздор за (кон)федералното облагане. Днешната позиция срещу фискална хармонизация и уеднаквяване на облагането е безспорно единствената, която защитава едно от малкото ни конкурентни предимства. Колкото и парадоксално да звучи, най-силната защита на данъчната конкурентоспособност на България е твърдата подкрепа за въвеждане на пряко (кон)федерално облагане. Еднакви за всички общи данъци - да, но в същото време разпределение на разходите, прехвърляне на разходите за отбрана, защита на границите и обслужване на общия кредитен фонд пряко върху Брюкселския бюджет, фискален борд за всички, премахване на прахосническите "програми" и субсидии с европари, съкращаване на бюрокрацията на Комисията и централните ведомства. Пряк контрол на европарламента върху бюджета на общността. Такава фискална реформа в Съюза ще ни позволи дълги години да запазим у нас ниско общо ниво на облагане. И да печелим от по-ниските доходи и по-ниския ни държавен дълг.