От април 2009 г. досега Националната агенция за приходите не успява да приключи ревизиите на 15 фирми, през които са прехвърляни петте имота, свързвани с лидера на ДПС Ахмед Доган - Боянския сарай, хотела "Каса Домини" в Рибарица, СПА комплекса "Орфей" в Девин, парка "Росенец" до Бургас и Двореца на децата в Дръндар. Това обясниха пред "Сега" от Софийската градска прокуратура, която поръча проверката преди 2 години и половина. От НАП отказаха да отговорят в какъв срок най-сетне ще приключат ревизията, нито защо се бавят. Докато Мария Мургина оглавяваше НАП, бе обвинявана, че едва ли не стопира проверките около Доган. Но и с новото ръководство агенцията очевидно не си дава зор, особено в предизборно време.

Ревизията на самия Доган приключи още преди година. Заради данъчната тайна резултатите от нея бяха скрити. Но и прокуратурата не е сезирана, което означава, че дори да са констатирани нарушения, данни за престъпление няма. За Доган се знае само, че има акт от НАП, защото е закъснял при регистрация по ДДС.

Проверката на имотите на Доган започна в средата на 2008 г. при управлението на тройната коалиция. Тогава от парламентарната комисия за борба с корупцията поискаха да знаят кои са собствениците на петте имота, с какви пари са придобити, дали са плащани редовно данъци и др. Година по-късно прокуратурата нареди ревизиите.

Заради консултантския хонорар от 1 млн. евро, получен от Доган за хидровъзела "Цанков камък", започна и разследване за пране на пари. То се води срещу неизвестен извършител. Доган има депутатски имунитет, който ще бъде поискан от главния прокурор, едва ако се съберат доказателства срещу лидера на ДПС. Засега това не се очертава. Заради хонорара Доган бе пратен и пред Върховния административен съд, който да отсъди дали е в конфликт на интереси. Две инстанции обаче приеха, че няма проблем с това, че като депутат Доган е бил и консултант.

НАП сега панически се опитва да се измъкне от скандала, в който попадна заради неплащаните с години данъци от ромския бос Кирил Рашков. За него се разбра, че е проверяван за необяснимо богатство едва след трагедията в Катуница, при която две момчета починаха заради конфликт с фамилията на Цар Киро, въпреки жалбите до полицията и прокуратурата. Логично се породи съмнение за разпънат чадър над тази фамилия от полиция, прокуратура и данъчни.

"Няма данни за покровителство от страната на разследващите над ромския бос Кирил Рашков", обяви обаче вчера главният прокурор Борис Велчев. По думите му срещу Рашков е имало сравнително малко преписки, някои от които са прераснали в дела и са завършили с решения на съда, като само една е била прекратена.

Главният прокурор заяви, че според него в много други градове има известни хора, при това българи, които не плащат данъци и е готов да ги назове с имената им, но не го направи. "Всички те са известни с това, че поддържат висок стандарт на живот и са обединени около разбирането си, че не бива да се плащат данъци. Една голяма част от тези хора са обект на нашето внимание от доста време насам. Включително и г-н Рашков", отбеляза Велчев.

Той обясни, че е политика на прокуратурата да проверява хората с висок стандарт на живот и неплатени данъци през последните години.