Зам.-министърът на вътрешните работи Димитър Георгиев дойде в НС да лобира за запазване на даренията за МВР. |
"Един от най-големите скандали в най-скандалното министерство през последните 2 години е този с даренията", мотивира се вносителят на законопроекта Христо Бисеров. Според него тази практика съществува отдавна, но не и в сегашните размери, когато годишните дарения за МВР достигат 10 млн. лв. Бисеров похвали медиите за разследванията им по темата. Тъкмо те установиха, че след идването на ГЕРБ на власт даренията са се увеличили драстично, въпреки уверенията на управляващите, че ги намалили с 40%. Стана ясно, че сред дарителите има разследвани и осъждани, както и близки до властта фирми. Въпреки критиките дори от Брюксел, че това не е нормална практика, МВР си запази правото да получава помощи от държавни фирми, общини и международни и европейски организации.
"Не приемам бюджетни организации да даряват бюджетни организации. Не приемам 1/3 от тези дарения да са от физически лица. 2 млн. лв. са дарени от фирма, която е 100% фирма на МВР. Какви са тези счетоводни правила?", попита Бисеров. И допълни може ли държавата да издържа фирма, чиято единствена задача е да дарява МВР.
Зам.-министър Димитър Георгиев обаче успокои, че в МВР е създадена организация за прозрачност и недопускане на злоупотреба с полезния характер на дарителството. А с проекта на Бисеров МВР щяло да загуби средства по международни програми и споразумения. Самият Бисеров предложи между първо и второ четене да се запише, че по проекти от ЕС даренията са допустими.
Всъщност парите от ЕС, които идват по специални фондове, и МВР отчита като помощи в една графа с даренията, са средства по конкретни проекти, свързани с охраната на външната граница и ограничаването на потока от бежанци от трети страни.
Оправданието на МВР е, че заради проблеми с материалната база и консумативите, както и необходимостта от техника и автомобили, се налага приемането на дарове.
НАБЛЮДЕНИЕ
Междувременно доклад на "Отворено общество" констатира проблеми с материалната база в полицейските управления. Отчетено бе, че в този период има по-малко сигнали за насилие на полицаи към задържаните. Което обаче не означава спад на полицейското насилие като цяло, тъй като наблюдението е частично.
От общо 80 наблюдавани РПУ само 19 се доближават до нормативните изисквания. На повечето места липсват специално обособени помещения за разпит, а разпитите се провеждат в кабинетите на полицаите, което е предпоставка за злоупотреба със сила. Липсва единна практика за предоставяне на храна на задържаните. Чести са и случаите, когато полицаи разубеждават задържаните да търсят адвокатска защита.