Получавате готово платежно нареждане, с което да направите дарение на някаква организация. Попълнено е с вашите лични данни, остава само да напишете сумата и да се подпишете. Или изненадващо научавате за нежелан нов телефон, който по договор трябва да плащате. Въпреки тормоза и липсата на всякаква защита от държавата, с това някак се справяте. Тези примери за злоупотреба с лични данни обаче бледнеят на фона на това, което се позволява на специалните служби.

В "Държавен вестник" излезе инструкция на военния министър, която позволява на военното разузнаване да събира и обработва лични данни за всеки от нас, без да ни пита дали сме съгласни или не. Защото за службата всяка информация може да се окаже от значение за "националната сигурност и отбраната".

Отделно се разбра, че няколко специални служби нарушават закона, като



не правят регистър на данните, които събират от видеонаблюдения



А камери вече има под път и над път. И изведнъж се оказва, че например ДАНС, Националната служба за охрана (НСО) и Националната разузнавателна служба (НРС) обработват видеоматериали, но нямат вписан регистър за събрания от тях архив в Комисията за защита на личните данни. А според закона е задължително да се посочва с каква цел и по какви правила се събира и съхранява този видеоархив. Такъв регистър за видеонаблюдание липсва и при Столичната община. А тя пази записите от десетки камери, разположени около училищата, детските градини и парковете. Със сигурност има и още много такива. От правоохранителните служби единствено МВР, военната полиция и военното разузнаване са обявили такива регистри, което само по себе си още нищо не означава. Защото изобщо не е известно някой да ги е проверявал и контролирал. А например МВР записва стотици хиляди часове видеоматериал - дали ще е с камери по сгради, камери на КАТ или като специално разузнавателно средство.

Службите се оправдават, че трият след време всичко, а записите се използват само за да гарантират физическа сигурност на класифицираната информация. Смешни неща. Защото примерно



може да се целувате пред президентството,



това да е запечатано и скътано някъде и ако сте политик или непокорен пред властта журналист, това да се използва след време за какво ли не.

Самата председателка на Комисията за защита на личните данни Венета Шопова обяснява, че въпреки строгите правила на защита на информацията в тези служби, може да се допусне и злоупотреба. Понякога лични интереси, мотиви или други подбуди може да накарат определени служители да злоупотребяват с тези данни, и то най-често без знанието на своя работодател.

Затова проблемът с личните данни и службите не е за подценяване. Не бива да се забравя случаят, при който служителка на полицията бе хваната да рови в уж



свръхсекретната база данни на МВР,



за да намери нещо за тогавашния главен прокурор Никола Филчев. И понеже ставаше дума за главния прокурор, я хванаха. Но всеки може да си представи какво може да направи тази служителка за всеки от нас, без изобщо да разберем. Това е само един детайл, който показва, че информацията, която трупа държавата за гражданите си, е без контрол не само при събирането, но и при използването. И никой не е защитен срещу посегателства върху личния му живот. Дори и управляващите - да си спомним само флашките на разговорите между Борисов, Дянков, Танов - излязоха от фонда със СРС-та на службите.

А МВР и неговите служби имат възможност да събират, подреждат, контролират и проверяват всякакви данни. При това отделните дирекции си имат собствени информационни звена и трупат материал. В МВР са масивите за леките коли, граничните картотеки, архивът на бившата ДС и на настоящите щатни и нещатни сътрудници, информационните фондове около паспортите, оперативната информация, данните, събирани чрез специални разузнавателни средства, и т.н.

Съмненията, че



МВР събира информация, която изобщо не й е работа,



не са без основание. През годините вътрешното ведомство трупаше информация дори за приватизацията в страната. На няколко пъти имаше скандали около това, че се правят полицейски регистрации до живот без никакво правно основание. Дори хора, които са водени по погрешка в полицията, след години фигурираха в полицейска регистрация като заподозрени някога за престъпление.

Изобщо информационните фондове са препълнени от данни, чието събиране се движи на ръба на закона. И това хитро е заложено в нормативната основа за МВР. Забранено е единствено събирането на информация по религиозен, расов, политически или друг признак. Какво се има предвид под "друг признак", никой не казва. Така



безпрепятствено може да се събира информация за здраве, за сексуалните отклонения,



за данъчните задължения и т.н. И това със сигурност се прави. Защото законът е позволил на някакви ведомства да събират данни, без да питат хората. Например, ако това било свързано с отбраната и националната сигурност или с престъпления, или ако е необходима за оказване на медицинска помощ или на здравни услуги. Отделно от това държавата всеки ден създава нови информационни фондове и масиви - регистрите по вписванията, за здравословното ни състояние, за данъчните ни задължения, за социалните ни осигуровки, за регистрираните фирми, за имотното ни състояние, за влоговете ни, за телефонните ни разговори, за какво ли не още. Но пък не дава никакви гаранции, че с тези данни не се злоупотребява. Налагат се някакви символични глоби, а информацията тече без мярка. Достатъчно е да се види какво излиза по жълтите медии или да се проследят битките по избори.

Е, какъв е смисълът тогава от държавата и нейната власт?