Това, което младият мъж от Хамбург, изкарал няколко месеца в тренировъчен лагер на "Ал Кайда", разказа на следствието след ареста му в края на миналото лято, звучеше плашещо това. Той твърдеше, че се запознал с шейх Юнис ал Мавритани, новия "министър на външните работи" на "Ал Кайда". Тайнственият шеф му разкрил, че терористичната мрежа се готви да нанесе страшен удар. "Става дума за нещо, което сме замислили, и не би дошло на ум дори на дявола", казал шейхът. Целта на терористите била финансовата и икономическата система на САЩ. Удар срещу финансите и икономиката - какво ли би могло да означава това? Следователите се лутаха в догадки. Това някак си не се вписва в нашата представа за "Ал Кайда". Десет години след 11 септември 2001 г., след стотици успешни операции и опити за терористични удари в Европа, Америка, Азия, Африка, включително и в ислямски държави, ние все още продължаваме да смятаме ислямистките терористи за шайка безумци, лишени от ориентация, за банда религиозни фанатици, които се опитват със сила да ни наложат своята вяра.

Терористите обаче действат по план, чиято цел е да уязвят западното общество в самото му сърце. Те произнасят речи за джихад (свещена война) срещу неверниците, но всъщност водят икономическа война, за да завладеят и притежават Запада. От техните уста излизат набожни клетви за вярност към Аллах, но те се стремят най-вече да



подкопаят основите на нашето благосъстояние



Те цитират Корана, но всъщност се опитват да обезкървяват финансовата система на Америка и Европа - и така да накарат Запада да отстъпи пред ислямския свят. Тогава, убедени са терористите, нищо няма да пречи за установяването на ислямска теокрация.

Поддръжниците на "Ал Кайда" разбират, че в един свят, където ролята на политиката все повече отслабва, а тази на пазарите постоянно се засилва, може да се постигне много, като се дестабилизира основата на нашата демокрация - икономиката. Години наред Западът се старае да не забелязва този сценарий, да го пренебрегва и направо да го отрича. Но идеята за икономическия джихад може да се види в много текстове и речи на водещите идеолози на "Ал Кайда". Вижда се и от биографията на вече покойния лидер на терористите Осама бин Ладен. Основателят на "Ал Кайда" е роден в семейството на един от най-богатите предприемачи на Саудитска Арабия, изучавал е икономика, участвал е в управлението на строителния концерн, който е принадлежал на семейството му, по-късно е основал не една фирма. В едно свое послание към индустриалните страни от Запада той заяви, че



"ключовите отрасли на вашата икономика" са цел на "Ал Кайда"



Твърде близки са и възгледите на Айман ал Зауахири, новия главатар на терористичната мрежа. През февруари 2011 г., само няколко седмици преди ликвидирането на Осама, той констатира: "Днес може и да не сме в състояние да произвеждаме оръжие, което би ни позволило да се сражаваме като равни с кръстоносците, но за сметка на това може да унищожим тяхната сложна икономическа система и промишлеността им." В същия дух се е изказвал и Саих ал Адел, който оглавяваше "Ал Кайда" няколко седмици тази пролет. Той говори за "икономическа война с цел изтощение", която води организацията му, по-специално срещу САЩ. При това "Ал Кайда" е постигнала повече успехи, отколкото американците са готови да признаят. Десет години след 11 септември САЩ са държава, страдаща от терора, измъчвана от втората световна икономическа криза, парализирана от колосални дългове, натрупани след атаките във Вашингтон и Ню Йорк. Водещата неистова борба с тероризма американската нация се опитва да разреши едновременно с няколко конфликта. А тероризмът повече от всеки друг път заплашва американската икономика - стенеща под бремето на дълговете, като страната не би могла да се противопостави кой знай колко срещу повторно настъпление.

Впрочем икономическият джихад е заплаха и за Германия. В нито една друга държава благосъстоянието на гражданите не зависи толкова силно от глобализацията. ФРГ е втора в света по износ, отстъпвайки много малко на Китай. Тя е център на международната търговия, гигантска база за транзита на стоки по земя, въздух и вода. Германия със своята финансова столица Франкфурт на Майн влиза в списъка на най-важните финансови центрове на света. Терористите пък се опитват да стрелят именно срещу световната търговия и чувствително реагиращите финансови пазари. Не на последно място това се отнася за чудовищните терористични удари от 11 септември 2011 г. Те изиграха решаваща роля за онова развитие на събитията, което в крайна сметка доведе до срива на финансовите пазари през 2008 г.

Възможно е връзката между 11 септември и най-тежката през последните 80 години икономическа криза да се стори някому твърде смела, а на някого дори неуместна. Разбира се, че има и други причини, които доведоха едва ли не до краха на капитализма през онази есен - небрежността на банкерите, наивността на надзорните органи, безгрижието на политиците, алчността на инвеститорите.

Но "помогна" и "Ал Кайда". Чрез ударите в Ню Йорк и Вашингтон терористите съдействаха да се задвижи онзи процес, чийто резултат е сегашната криза. Те накараха индустриалните държави да парализират своите икономики с множество предписания и безброй проверки, необходими за гарантиране на сигурността. Те принудиха САЩ и целия западен свят да изберат рискованата политика, която скриваше кълновете на бъдещата икономическа и финансова криза. При това между 11 септември 2001 г. и банкрута на "Леман брадърс" на 15 септември 2008 г. има три линии от събития, които фундаментално предопределиха развитието на световната икономика и краха на финансовите пазари.



Първата е политиката на лесните пари,



наводняването на пазара с долари и евро, чрез които Западът след 2001 г. се опитваше да не допусне отслабване на конюнктурата. В целия свят банките започнаха да намаляват лихвения процент, който падна до равнище, немислимо през предишните десетилетия. Съответно и лихвите по кредитите дълго време оставаха ниски. Най-радикално действаше Федералният резерв на САЩ от 2001 до 2005 г., когато американците постоянно помпаха икономиката си с евтини пари, което породи бум не само на имотния пазар, но и на рисковия бизнес на хедж фондовете и инвестиционните банки. Впоследствие това семе породи кризата, която от лятото на 2008 г. парализира световната икономика. Без терористичните удари от 11 септември би било невъзможно наводняването на пазара с толкова евтини пари и за толкова продължителен срок, а без тях американците нямаше така нагло да живеят с дългове. Всеки следващ терористичен акт и дори опит за терористичен удар само засилваше неувереността на световната икономика, а значи и необходимостта да се продължава с политиката на евтините пари.



Втората линия е скъпият нефт



От деня, в който през януари 2002 г. Джордж Буш-младши произнесе речта за "оста на злото" или за държавите, които били подкрепяли тероризма, петролните цени само се качват. Този растеж бе подклаждан от терористичните удари, войните в Афганистан и Ирак и накрая от страха от нови конфликти в Арабския свят. Икономистите говорят, че терористичната заплаха е довела до надбавка, която сега трябва да плащаме. Във всеки случай тя засили вълната от спекулации, благодарение на която през лятото на 2008 г. цената на нефта достигна небивали равнища. А рязкото поскъпване на петрола бе един от факторите, довели до срива на световните пазари през есента на 2008 г. Причините за този срив не се свеждат само до кризата на банковата система.

Накрая третата линия на връзката между терора и финансовата криза е политиката на неудържимото нарастване на държавния дълг, която следваше американското правителство след 2001 г. В първата си година президентът Буш-младши все още можеше да постигне излишък в бюджета, но след събитията в Ню Йорк и Вашингтон страната непрекъснато взимаше кредити, за да финансира войната срещу терора - операциите в Афганистан и Ирак, твърдите мерки за вътрешната сигурност, накрая мащабни текущи програми, свързани с борбата срещу опасността от рецесия. Джордж Буш удвои разходите за отбрана. По време на управлението си той



натрупа дългове, колкото всичките 42-ма президенти преди него



При неговия наследник Барак Обама бремето на дълговете продължава да нараства. Американците отдавна са принудени да вземат заеми от чужбина. Тази безумна бюджетна политика задълбочи дисбаланса в световната икономика и днес това е най-голямата опасност. Едни държави години наред пилеят пари и не живеят според възможностите си, докато други финансират всичко това, "доставяйки" без прекъсване свеж капитал. В дългосрочна перспектива това няма да доведе до нищо хубаво.

Да, Осама бин Ладен и пилотите терористи от 11 септември не са могли да предвидят какви сложни процеси ще предизвикат техните действия, какви грешки в икономическата политика ще породят и как ще свърши всичко това. Но това не е толкова важно. Същественото е, че "Ал Кайда" е искала да нанесе болезнен удар срещу най-важната икономическа държава в света и нейните съюзници. При това икономически, а не военен удар. И успя. Западните държави плащат висока цена за това и ще плащат още дълго време. Противникът залага не на години, а на десетилетия. Затова и след смъртта на Бин Ладен той е също толкова опасен, както и преди. Икономическата война за изтощение "е дълга война, ще се води 20 години", заяви Саиф ал Адел преди година. Затова е неоправдано смело да се твърди, че победата над "Ал Кайда" е близка, както това направи наскоро новият военен министър на САЩ Леон Пенета (бивш шеф на ЦРУ). По същество западните страни, обременени от големите дългове и петролната зависимост, повече от всеки друг път страдат от последиците на тероризма. Десет години след 11 септември и три години след краха на финансовите пазари настъпателната операция на ислямистките терористи срещу нашето благосъстояние върви, както и преди, с пълен ход.