През 1987 г. Едуард Кейн, професор по финанси в Бостън Колидж, използва термина "банка зомби", за да обясни как японската финансова система преработва натрупаните скрити загуби от миналото, като ги пренася върху бъдещите печалби. По определение банката зомби има отрицателна сегашна стойност на капитала, но припка наоколо, окрилена от надеждата, че утрешните печалби ще покрият загубите, трупани до вчера. За банките зомби иде реч в караницата между новата управляваща директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард и Европейската комисия. МВФ здраво боцна европейците с "изненадващото" настояване да рекапитализират банките, така всъщност ни обади, че из Европа шетат банки зомби. Същото твърди от април 2009 г. финансовият гуру г-н Джордж Сорос. Брюксел пищи нервно от коварния удар и сипе порой заклинания за финансовото здраве на европейските банки, които си имали достатъчно капитал, а Евросъюзът нямало да допусне никоя от тях да фалира. (Т.е. Брюксел се гласи за германския "план Б" и ще национализира всяка банка, която не се удържи на краката си.) Проблемът в спора здрави ли са европейските банки (тезата на Брюксел) или са ходещи мъртъвци (МВФ-Сорос) е



как да познаем банката зомби?



Ако прегледаме счетоводните отчети, прави са в Брюксел, в Европа няма банки с отрицателен капитал. Обаче колко вярно банките са отразили финансовото си състояние? Да вземем една яка банка с капитал 51 млрд. евро и активи (= пасиви) 1.3 трлн. евро, от тях 600 млрд. заеми, 300 млрд. държавни ценни книжа и 400 млрд. евро всичко останало. Да допуснем, че банката точно е сметнала риска от загуба по кредити и инвестиции, и има достатъчно провизии да ги покрие. Стигаме до ценните книжа, които банката счита за "безрискови" и приема, че те наистина струват точно 300 млрд. евро. Ами ако не е вярно? Ако въпросната държава е като нашата южна съседка и реалната стойност на ценните й книжа е с 40% под номинала? Тогава активът от 300 млрд. евро крие загуба от 120 млрд. Значи банката никак не е яка със своите 51 млрд. евро капитал, ами зомби, жив мъртвец с 61 млрд. нетна загуба. Както разбирате, днес



държавите зомбират банките,



за разлика от същинската глобална криза ("рецесия"), когато финансовата система трябваше да се чисти от "токсични активи" като рисковите вземания от фирми и домакинства, днес проблемът е в риска на "безрисковите" книжа. Но този проблем не е от днес. Спомнете си: още през октомври 2008 г. Европейският съюз заплаши Международния съвет за счетоводни стандарти (IASB), че ако упорства всички ценни книжа да се преоценяват по пазарна стойност, то ЕС ще наложи със закон държавните ценни книжа да се отчитат по номинал. Счетоводителският съвет тогава клекна и мъдро реши, че начинът на отчитане на "безрисковите" книжа ще е "избираем" и посочи 4 (!) различни начина за отчитане. Така всяка банка получи поне по 3 варианта как да крие загубата си от "безрискови" книжа (и колко от нея да покрие). Честно ви казвам: днес няма човек, който може само от годишния финансов отчет на една банка да познае жива ли е или зомби. Всъщност цялата световна финансова система е зомбирана в някаква - никому неведома - степен. А



как се лекуват зомбирани финанси



днес никой не знае. Американците предпочитат магията с отмиване на загуби (разводняване, инфлация). Прави се с щедро вливане на свежоотпечатани долари в обращение. Европейците засега правят финансови вуду заклинания ("еврозоната ще крепи всяка държава", "никоя банка няма да фалира" и пр.) Финансистите пуристи, както и борсовите специалисти по печелене на милиарди от чужди фалити, като г-н Сорос, предпочитат класическия вариант от зомби литературата (живият мъртвец мигом се отстрелва със сребърен куршум право в сърцето); да, ама сребърните куршуми тръшват не само зомбита, но и нормалните живи. Всеки лек за зомби финанси е по своему опасен и различно болезнен. За българите е важно какво ще става в Европа, където сме ние. Мисля, че Европа върви към смес от илачи,



към креативна деструкция,



както ни учат хер Маркс и хер Шумпетер, но с нови ценни приноси, напр. "пилотиран фалит", за който говори наскоро фрау Меркел. Това означава, че процесът на елиминиране на натрупаните загуби ще е плавен и бавен, т.е. периодът на депресия се удължава, а това значи, че хоризонтите се скъсяват (печели онзи, който не рискува; инвестиции - само в рамките на три-пет години, при сигурна възвращаемост). Банките ще продължават "да пият жива кръв" (Сорос), т.е. реалните лихви ще са отрицателни, но кредитният спред (разликата между лихвата по депозити и заеми) ще нараства, развитието да намалява. Правителствата ще продължават да правят каквото си искат, правилата ще се променят ден за ден към все по-лицемерни, политиката ще минава все повече към "ръчен контрол". В сила ще остане само правото на силата. Ще се редуват вълни на свенлива инфлация с мерки за национализация на загубите, при все по-пряка държавна регулация на бизнеса. В такава зомби среда печели който е хем предпазлив, хем гъвкав, хем бърз.