В малка колиба в гората, където живее без постоянен адрес и течаща вода, Абдул Малик съхранява добре изгладен костюм, който виси на стената над тънък дюшек - символ на сносен живот, какъвто би трябвало да е неговият. Той обаче е съсипан от сривовете на съветската планова икономика. 22-годишният таджикистанец Малик е бил само на 2 годинки, когато Съветският съюз се разпада през 1991 г. Държавите, намиращи се в далечните краища на СССР или както е прието да бъдат наричани - бившите съветски републики, са оставени в тежко икономическо положение и много бъдещи поколения са обречени на мизерия. Държавите от Централна Азия, които са били за Кремъл източник на суровини и са получавали големи субсидии от Москва, са оставени в изключително уязвимо положение. 20 години след като обявяват независимост, много жители на Централна Азия търсят работа като миячи в Москва и превръщат руската столица в град на имигрантите. Абдул Малик и такива като него са представители на тази тенденция. "Можете да оцелеете", обяснява той, докато стои пред колибата в тихата гора.



"Тук поне може да спечелите нещо",



допълва младежът.

В Москва, където според данните от проведеното миналата година преброяване живеят 11.5 млн. души, през последните две десетилетия са се заселили 5 млн. имигранти. Над половината от тях нямат документи. Преселниците, повечето от Узбекистан и Таджикистан, живеят в периферията на обществото и са подложени на тормоз от страна на полицията, работодателите ги лъжат и не им плащат за положения труд, а обикновените руснаци не им симпатизират, въпреки че в миналото са били съветски граждани. Сбърканата политика на старата система, в която десетки държави бяха превърнати в полета за отглеждане на памук и са били зависими от Москва, продължава да ги преследва. Централноазиатците стават мишена на гнева на младите националисти в Москва заради дълбоко вкоренените предразсъдъци срещу чужденците. Етническото напрежение нараства и достига опасни крайности. По един жител на Централна Азия е убиван всеки месец в града при расистки нападения, а много от тях стават жертви на побои. Извършвани са и много нападения срещу други имигранти, но за тях изобщо не се съобщава. Централноазиатците умират и при различни инциденти. Миналата година 37 души са убити в Русия при нападения на расова основа и 368 са ранени, повечето от тях от Централна Азия, показват данните на московската неправителствена организация "СОВА - Център за информация и анализ". При ужасяващ инцидент, през декември 2008 г., 20-годишен таджикистанец е намушкан с нож и след това е обезглавен. Очевидно престъплението е дело на ултранационалистите. През 2008 г. около 600 таджикистанци са починали в Русия, като 84 от тях са жертва на престъпления от омраза, обяви тогава правителството на Таджикистан.



Имигрантите обаче продължават да пристигат,



подтиквани от отчаяние. Най-вече това са узбекистанци от таджикистанци. Населението на Узбекистан все пак е близо 28 милиона и тя е една от най-бедните държави в света и почти 1 млн. души от 7-милионното население на страната работят в Русия. Миналата година те са изпратили на близките си в родината 2.3 млрд. долара или около 45% от БВП на страната, твърди Националната банка на Узбекистан. Русия на практика се е превърнала във важен източник на парични преводи, които през 2009 г. са били в размер на 18.6 млрд. долара, сочат данните на Световната банка.

Абдул Малик е изминал над 3200 км до Москва преди една година. Той живее извън града, близо до околовръстното шосе заедно с още двама души от Хатлонска област в Таджикистан - най-бедната част на страната, югозападно от столицата Душанбе. Повечето имигранти са прекалено уплашени, за да кажат имената си. Страх ги е, че полицията ще ги намери и ще ги привика за разпит, или по-лошо, ще ги набие и ще ги изхвърли от страната. Но Малик, Одил Саторов (29 г.) и Махмуд Мамедов (43 г.) са по-смели. Прибирайки се от работа около 20.00 часа, те се възползват от все още ясното лятно небе. Правят проект за подобряване на колибата, в която живеят, за прокарването на ток в гъстата гора и за поставяне на осветление по пътя. Тримата тръгват за работа в 05.00 часа всяка сутрин и се смятат за късметлии. Работят в строителна бригада, където им плащат малко по-големи от възнагражденията на повечето имигранти, които са между 300 и 500 долара месечно. "Той има златни ръце", хвали Малик своя приятел Саторов. "Той е шефът", казва приятел от намиращата се наблизо колиба. "Да, бе, да. Шеф съм на чистия въздух", смее се Саторов. Той се надява да печели достатъчно пари, за да може да вдигне сватба с приятелката си. Мамедов, който е бивш полицай, останал без работа, когато родината му започнала да обеднява. Той издържа три деца и съпруга. Парите на Малик отиват при родителите му или при по-малките му брат и сестра. Тримата мъже се опитват да направят живота си по-приятен - закачили са над вратата в колибата дървена картина с герои от таджикистанска приказка. Имат и това, от което се нуждаят - пари, които да изпращат на семействата си. "Харесва ни животът тук", казва Саторов с усмивка, все едно живее в уютна вила в гората, вместо в скована от дъски колиба, скрита сред дървета.

Хиляди имигранти живеят в такива или в още по-лоши условия, като повечето от тях са невидими в горите и полята, където са се настанили да живеят. През зимата някои от тях наемат апартаменти и



в една стая спят по 20 души



През април пък полицията откри над 100 централноазиатци, които живеят под земята, в изоставено бомбоубежище. Тези, които нямат редовна работа, всяка сутрин се нареждат близо до местата, където се продават строителни материали край околовръстния път. Надяват се да получат работа, макар и за един ден. Много от тях са работили като строители по време на отминалата съветска ера. Тогава войници от Централна Азия бяха изпратени в Москва, за да копаят канали и дори да прибират реколтата от картофи. Сега носят униформите на частни фирми, метат на улиците, събират боклука и разтоварват дълга опашка от камиони, които изхранват разрастващото се население на Москва. "В съветските времена движението бе ограничено", отбелязва Григорий Голосов, който е преподавател по политически науки и директор на центъра за демокрация и човешки права "Хеликс" от Санкт Петербург. Когато се разпадна Съветският съюз, памукът, отглеждан в Централна Азия, вече не беше конкурентоспособен на световния пазар и руската икономическа система привлече тези работници тук. "Те станаха много бедни, а икономиката, базирана на петрола, се развиваше бързо и се запази голямото търсене на неквалифицирана работна ръка. А в Русия работодателите плащат добри заплати, особено в секторите на строителството и услугите", допълва Голосов.

"Гражданите на Таджикистан и Узбекистан могат да влизат без визи в Русия, но се натъкват на сериозни проблеми", обяснява Анастасия Денисова, която защитава правата на имигрантите и работи за неправителствения Комитет за подпомагане на гражданите. Жителите на тези държави се нуждаят от



разрешения за престой и за работа,



но броят им е ограничен. Тромавата бюрократична машина допълнително усложнява положението. "Спънките обаче са създали цяла сива индустрия - продават се фалшиви документи, като разрешителните за престой струват между 375 и 450 долара, а по 630 долара се продават разрешителните за работа", обяснява Денисова. Според нея тези, които легално се опитват да получат документи, са принуждавани да се чувстват като престъпници. След като веднъж са си намерили работа, работодателите могат да злоупотребяват с тях и да не им плащат. А имигрантите имат малко възможности да се оплачат. "Когато са нападани на улицата, бързо се превръщат от жертва в агресор", обяснява Денисова. "Те са лесна жертва, тъй като никой не се интересува от защитата им, а омразата срещу тях е много силна", допълва тя. Един от нейните клиенти е узбекистанец, който е на около 30 години. Мъжът се казва Анвар Юсупов. Наскоро се качил със свой приятел в метрото, където попаднали сред група от хулигани и разярени футболни фенове. "Преди да успеят да слязат, Анвар видял нож. Тогава взел бирена бутилка, счупил я и им казал да спрат", разказва Денисова. Сега Юсупов е обвинен, че е нападнал хулиганите и е заплашен от три години затвор. "Никой не му вярва," каза тя.

Анастасия Денисова признава, че е разочарована, тъй като в Русия не се признават качествата на имигрантите и не им се предоставя законов статут. "Хората идват на големи групи, а и тук има нужда от тях", каза тя. "Нашите небостъргачи са били построени с техните ръце. Те бяха жители на СССР, точно като нас", обобщава печално Денисова.