Ако си човек, от когото никога не е зависело нищо; ако едва четеш или хич не четеш; ако си установил, че никакъв политически избор не променя съдбата ти и на йота, значи тази игра с изборите не е твоята игра. Понеже обаче по не съвсем ведоми за главата ти причини не само те допускат до нея, ами ставаш за кратко важен, поне докато пускаш бюлетинката, тогава какво?
Ами възползваш се, ето какво. Така стои горе-долу въпросът с преобладаващата част от ромските гласове.
Клипове и плакати непрекъснато ни обаждат колко е лошо да се купуват и продават гласове преди избори, но ви казвам, че се купуват и продават непрекъснато. Вие май си го знаете.
Емисарите се договарят с тартора, местния цар. Той преценява ситуацията, сметката, рисковете, броя гласове, които може да осигури. Плаща се на тартора, той от своя страна решава с колко и как да възмезди "поданиците" гласоподаватели. Понякога им дава сухо, колкото реши. Понякога опрощава дългове (тарторът често държи хлебарници и кафенета) в квартала, в които повечето от хората му са борчлии. Понякога е достатъчно да им нареди коя бюлетинка да пуснат, без да им дава нищо. И те слушат! А слушат, защото е местният Тато, местният цар. Те живеят в неговата държава, не в оная голямата, неразбираемата, другата. Другата има полицаи, но комай това е единственият й рядък досег с тях. Те зависят от местния, от своя си цар, от регионалния Тато. Може не винаги да виждат
тъкмо от него хаир, но достатъчен авторитет виждат винаги.
Дали е циганин? Може и да не е. По-често е. Само той обаче понякога обгрижва, понякога наказва, но винаги държи под око. Може да даде някоя пара при глад и болест, прави го. Може и да бие. И бие, не се шегува. Е, не винаги лично.
Ще кажете - откъде знаеш. Ами знам. Ходя, подглеждам тук-там, не е голяма тайна. Имена ли? И те не са голяма тайна за всяко отделно място. Колко пари остават за тартора при тая търговия? - негова работа. Той е богат човек, поне на местно равнище. Това е същностна част от авторитета. Без знанието и разрешението на тартора не се обира чуждо лозе, не се разбива чужда къща, не се раздава правосъдие.
Ще кажете - ти откри Америка, бе. Или поне Катуница. Която министър-председателят призова да забравим. "Затворете я тази страница. Бог да ги прости момчетата. От нас бащата поиска едно нещо - този човек да отиде в затвора", рече премиерът преди ден-два.
Но Катуница е незабравима. Тя ни е моделът. Самият г-н Борисов, находчив и експресивен както винаги в речта си, ни я напомня непрекъснато, дори с тази фраза. От кого да поиска възмездие бащата на убитото момче? От Най-Главния, правилно. Кой може да му го даде? Кой може да вкара в затвора виновника? Съдът? Законът? Глупости. Само Най-Главният може. От него зависи дали да, дали не. Всички го знаят. Съдът и законът са врътките, с които Най-Главният по нашите вилаети само си гледжосва решенията, както грънчар си гледжосва стомната. Глината меси той. От векове.
Това не е упрек към г-н Борисов, той само пасва на ситуацията, при това добре. Ситуацията е част от нас, от нашите търпения и навици.
Миналата заран слушах по радиото как лекар се бори за справедлива очевидно кауза - недостиг на пари за операция на дете в чужбина, предизвикан от законов лимит на възможните отпускани средства. Упреквам лично Бойко Борисов за това, заяви говорещият. Въпреки че Борисов едва ли има вина за конкретния недомислен лимит.
Само че кой има силата да променя всички неща в обществото - баш Тарторът, правилно.
За това ми е думата. За стереотипите в нашия манталитет - както на местно, "катунишко" ниво, така и на надкатунишко. Силата на нормата и уважението към писаното правило, които управляват по-рационалните общества, в азиатско-левантинско-шейховия свят, към който все още силно принадлежим, се заменя от управление на местния авторитет. Ръководител, бос, Цар, Тато, Генсек, както щете. Ако
му намажеш ръката, ще получиш милост и благоволение
Ако дириш справедливост - не законът ще ти я даде, а Шефът. Между другото, никоя част на света не е излекувана априори от този тип властово функциониране, спомнете си Марио Пузо и "Кръстникът" - как бащата на изнасилената италианка отива да търси подкрепа на Дон Вито, щото полицията се повърта и разсейва поради презрение към жабарите.
При нас това е привичното. Мнозина си искат Стопанина, който да понесе всичката отговорност, тяхната също. По тази тъкмо причина Стопанина е обичан, но и мразен на воля, той е магнитът, който привлича нашите въжделения и страсти, битови негодувания и философски резоньорства... Щото хем сме лишени, хем сме се и доброволно отказали от своите. Само че това е друг разговор.
Инак г-н Борисов няма как да бъде диктатор, Тато или Вожд с главно В по ред обективни геополитически причини, макар много от хората му (хората ни) да копнеят тъкмо за това. Този копнеж на ниво всяка отделно взета катуница обаче се реализира без особен проблем.
Срещу това всъщност бяха протестите, но душата е сложно нещо...
