През 2011 г. в яслите и детските градини на София имаше място за едва 6400 деца от над 12 000 активни потребители в системата за кандидатстване по данни на Столична община. Според родителските организации поне 22 000 малчугани са се надявали на място в забавачка. Преброяването на населението установи, че има над 280 000 жени и още над 110 000 мъже, които не ходят на работа, за да се грижат за дома и децата. Част от тях го правят не по своя воля, а поради липса на избор - те просто няма на кого да оставят малчуганите си. Така вместо да работят и да плащат данъци, тези хора често тежат на социалната система, а малчуганите растат в бедност.

И докато липсата на места в градините, особено в големите градове, се превръща от битов в огромен социален проблем, целият ресурс на различните институции като социално, образователно министерство, здравно, че даже и земеделско министерство, е впрегнат да съчинява



на практика неизпълними наредби,



стратегии и планове за равнопоставеност на половете, гарантиране правата на работещите жени, адекватна грижа за децата, правилно хранене, отглеждането им в среда, близка до семейната и т.н. Откриването на реални възможности за решаване на проблема е оставено на родителите, които с ровене в интернет и изучаване на чуждия опит попадат на т.нар. родителски кооперативи.

"Още преди да има криза за места в детските градини, бяхме прочели в Бг-мама за плейцентровете в Нова Зеландия, които са вид родителски кооператив. Фокусът в плейцентъра е върху играта, върху общуването с децата, които стават част от социална общност. Има и споделено родителство - всеки родител се специализира в някакви занимания с децата и ги поема в определено време", разказва Емилия Славова, преподавател по английски език и създател на първия родителски кооператив у нас - плейцентър "Приятели". В Нова Зеландия държавата отделя пари за издръжка на плейцентровете, родителите имат право веднъж седмично да работят по-малко, за да се ангажират с кооператива. В Швеция първите родителски кооперативи се появяват през 70-те години, но получават признание и механизъм за финансиране от страна на държавата едва през 1985 г. В момента там има около 1200 кооператива, които обхващат около 30 000 деца.

Славова и нейни познати решават, че това е най-добрата форма за отглеждане и възпитание на техните деца. Но се оказва, че на този етап създаването на кооперативи у нас е трудно изпълнимо. Основна пречка е липсата на законова рамка. В разпоредбите няма забрана на две съседки да си оставят децата на трета, дори тя да няма никакъв опит и квалификация за отглеждането им. Ако поискат обаче да оборудват апартамент с подходящи условия за обучение и почивка на децата, да наемат квалифициран учител, се оказва, че трябва



да регистрират детска градина при неизпълними изисквания



Нормативите за това са създадени за съвсем друг вид грижа - за големи групи в големи сгради. Там трябва да има отделни директорски кабинети, медицински кабинети, перално помещение с отделен вход, стая за почивка на персонала и още куп ненужни екстри при формат за десетина деца. Срещата на майките с Йорданка Фандъкова преди 3 години, още в качеството й на зам.-кмет на София по образованието, също удря на камък. От общината обявили идеята за прекрасна и посъветвали родителите да я осъществят, да се види как ще тръгне и тогава да се мисли как да ги подкрепят. Емилия Славова признава, че повече контакт с общината не са търсили. Решили, вместо да ходят по официални срещи, да използват времето и силите си да се справят сами.

На 1 юни 2009 г. първият родителски кооператив у нас - Плейцентър "Приятели", отваря врати. Създателите му наемат тристаен апартамент, оборудван като "домашна детска градина", който обаче е и офис на регистрираното година по-рано сдружение "Плейцентър Приятели". В него родителите от сдружението се редуват да гледат децата си, докато с подкрепата на две фондации - "ЕкоОбщност" и "Оук", работят по два проекта. По единия изграждат квартална детска площадка "ЕкоЦентър Приятели" в близост до апартамента, където децата играят и учат навън. А чрез "Алтернативни модели на грижата за децата", популяризират кооперативите у нас.

Но точно след две години - на 1 юни 2011 г., първият родителски кооператив затваря врати. Причината - при липсата на законова рамка и механизми за финансова подкрепа той се оказва скъпо и времеемко начинание. Макар че от него не се очаква печалба, родителите плащат толкова, колкото да се покрият разходите, и това е основната разлика с частната градина -



гледането на дете излиза към 200-300 лв.



А може и повече, ако се наема помещение, учител, осигурява се храна. "Ако човек трябва да отдели минимална сума и да участва, това е лесно. Но ако трябва да отдели много пари и пак да участва, вече не е толкова", признава Емилия Славова. Затова и финансиране на принципа "Парите следват детето" би бил от голяма помощ за кооперативите. Това ще рече децата, отглеждани в други официално регистрирани форми, да получават издръжката, която се дава на хлапе в държавна детска градина - около 180 лв.

За да помогнат за по-бързото регламентиране на кооперативите, създателите на първия у нас проучват световния опит и през т.г. се обръщат с предложение към министерството на образованието за вписването на формата в новия закон за училищното образование, наред с държавните, общинските и частните детски градини. Предлагат също 10 критерия за качествена грижа за децата, които да се прилагат не само към кооперативите, а и към другите форми за отглеждане на деца. Защото по света има почасови занимални, фамилни центрове, регистрирани детегледачки, които отглеждат в домовете си по няколко деца - разнообразие от възможности, за които засега у нас можем само да мечтаем. Отговорът, който получават, е любезен, но без никакъв ангажимент от страна на министерството. Дори има съвет към майките да се обърнат към социалното министерство, тъй като ставало въпрос за социална услуга. Но кооперативът е образователна услуга. Предстоят още срещи, в които родителите ще се опитат да докажат на институциите, че ако се създадат държавни механизми за подкрепа и контрол, тази форма на грижа за децата може да спести много средства на бюджета.

Емилия Славова признава, че кооперативът е подходяща форма за родители със свободни професии, които сами определят работното си време, за да бъдат ангажирани с дейността му. Възможно е и родителите да не участват с физическо присъствие, а само в организацията, но тогава и цената за отглеждането на децата им ще е по-висока, тъй като задължително ще трябва да се наеме допълнителен персонал. Според Славова за хората на пълен работен ден по-добрият вариант е



да се изгради център към фирмата, където работят



Той също може да бъде на принципа на кооперативите, т.е. родителите активно да участват. Подобна схема - "Социални иновации", вече стартира по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". По нея бизнесът може да получи до 390 000 лв. за детски кътове, стаи за почивки, столова, фитнеси и т.н. екстри за персонала си. Но не и за детски градини, тъй като и експертите на Агенцията по заетостта, и работодателите останали стресирани от неизпълнимите изисквания на образователното министерство.

Друг проблем за кооперативите е намирането на подходящо помещение. Често хората в блока не са съгласни да има детски кът, защото си мислят, че някой печели от това нерегламентирано или просто се дразнят, като има повече деца наоколо. Хазяите също невинаги са склонни да си дават помещенията за подобни цели поради финансовата несигурност на подобно начинание или заради съседите. Не е добре да се прави и ремонт, тъй като става въпрос за краткотрайна, но скъпа инвестиция, която кооперираните семейства трудно се навиват да направят.

Въпреки трудностите, родителите не са се отказали да гледат децата си в кооперативи по най-добрия според тях начин. В София вече работят "Ри-ри-Ра - стая за игра", Дом "Мусала", "Приказен дом", "Горска детска градина", а отскоро и "Слънчовци" и "Първи стъпки". Кооперативи работят или са в процес на създаване в цялата страна. Надеждите на родителите са, че макар и бавно, един ден ще бъдат регламентирани у нас.