Рано е да се каже как предизборната кампания ще повлияе върху изборните резултати, но тя ще има много по-съществено значение в сравнение с 2007 г. и 2009 г. Бойко Борисов се носеше тогава "сам юнак на коня", народът го въздигна на щитове. Сега щитовете са нейде край ромските гета, а конят започва да прилича на магаре. Без течение, което да носи бюлетини, всякакви водовъртежи могат да ги потопят.

Пожарищата в Катуница и след това в страната осветлиха много премълчавани проблеми, но



блеснаха и като насрещни фарове



в очите на политиците. Те са и сигнална ракета, която показа кой къде се щура в такъв критичен момент. Пак уточнявам - изводите ще се правят на 24 октомври. Сега е време за прогнози, а тази по-долу е, че ГЕРБ ще загуби огромно доверие в изключително важен момент. Твърде възможно е за първи път то да прелее към БСП (преориентиране на колебаещи се избиратели). И всичко това не само заради драмата в Катуница, но и груби грешки в цялата предизборна кампания.

ГЕРБ влезе в нея с овладян електорален спад - 30% спрямо 18% за БСП. Почти същата преднина имаше Росен Плевнелиев срещу Ивайло Калфин. Но докато социалистическият кандидат не се замеси в скандали, а добави и рейтинг с включването на Стефан Данаилов, то още първия ден Плевнелиев бе поставен в



унизителна ситуация да воюва със свои -



косвено с Борисов, който заяви, че той и Цветан Цветанов са по-подходящи, и пряко с вътрешния министър, който го набърка в скандал с подкуп. Тези два екшъна бяха подробно разказани от медиите, влязоха във водещите новини, не останаха скрити от публиката. А в историята с подкупа бе допусната и груба тактическа грешка да се обясняват много лица, което стана заради блестящата контра на Георги Кадиев.

Бегло ще споменем Меглена Кунева, тъй като кандидатурата й се оказа силно надценена. Тя стана фигурант в надпреварата в момента, в който БСП посочи свой претендент. Дори Доган да призове да се гласува за Кунева, българите ще се откажат. От тук нататък тя може да строи единствено центристки проект около резонните за такива формации 5-10%. Кунева влезе рано в кампанията, срещна се с доста хора, заяви позиции по различни теми, но излезе в най-важния момент. Кандидатурата й не страда от тактически грешки, а от груба политическа, т.е. самото й издигане.

Напрежението след Катуница постави партии и политици в неочаквана ситуация, предварително начертани мероприятия и пиар стратегии следваше да претърпят промяна. Преди да ги анализираме подробно, нека уточним, че напрежението е етническо. Ако в Катуница бе и социално, то в градовете е изцяло етническо. Т.е. то е опасно и по ръба на крайната емоция. Младежите, струпани край гетата, и хората пред телевизорите може да искат различни неща, а може и еднакви, но ги искат от властта. Точно в такива моменти



личат големите държавнически действия и бездействия



Паралел може да се направи с 1999 г., когато правителството на ОДС се изправи срещу течението и не допусна косовски бежанци въпреки външния натиск. Тази постъпка се помни и днес.

В сегашната ключова ситуация нито Борисов се отказа от традиционното ленторязане, нито Цветанов се обезпокои особено. Те предпочитат да правят кампания, вместо да ръководят държавата. Гозбата "Градим България и сме най-успешни" стана твърде солена. Премиерът може и да е загубил представа, но все някой пиар край него трябва да му каже, че рязането на ленти отдавна е прехвърлило точката на позитивния ефект. Агитките, които вече го освиркват (премълчавано от повечето медии), са настройват не след сложни политологични размисли, а след чиста лична непоносимост.



"Бат Бойко" вече не е герой,



а някакъв тип, който се има за голяма работа, ама не е. В квартала подобна надменност завършва с два зад врата, в политиката - пред урните.

Не знам какъв човек трябва да си, каква диплома да имаш, за да позволиш непосредствено след убийството на Ангел от Катуница танци и песни на предизборен митинг. Критиката не е към самите политици, а пак към многобройните експерти и корифеи, които в кампания ги съветват. Плевнелиев, Цветанов и Борисов потропваха и приклякваха на "ГЕРБ ти си нашата сила", пляскаха с ръце и за малко да затанцуват на Веселин Маринов (старта на кампанията в Бургас). Не казвам, че предизборният концерт трябваше да бъде отменен, а че следваше да бъде проведен с мярка, усет, адекватно държание съобразно ситуацията в страната. Вместо загрижени физиономии публиката видя нефелно радващи се политици. Калфин също си спретна тържество в Пловдив по време на екшъна там. Но



всичко се пише на ГЕРБ, тъй като те управляват



А Плевнелиев не само мълча шест дни за размириците, ами и навръх тях щабът му "блесна" с новината, че бил подкрепен от евродепутатите на ЕНП. Да се чуди човек може ли толкова посредственост да се препитава от политика!

На този фон БСП не прави нищо кой знае какво, освен задължителното за нея - остри критики към ГЕРБ, наритване по слабите места, задаване на въпроси, които се пита всеки човек. И май без да се променя, пренесла всички стари проблеми, се случва това, на което се надяваше - общественият страх леко се измества в посока към ГЕРБ. Досега управляващите се крепяха на обществената теза "с БСП е по-зле". Но надменният непукизъм на ГЕРБ, примесен с откровена на моменти тъпота, в условията на боксове, мотики, бомбички и белезници я подкопава. Едва ли някой е предполагал, че "народопсихологът" Бойко ще е тъй безчувствен и неадекватен точно в такъв момент. Нелепото поведение на ГЕРБ измества въпроса от вините на самата БСП за днешната ситуация.

От това ще пострадат Плевнелиев, кметските кандидатури на ГЕРБ, в т.ч. и Фандъкова, която прави не лоша кампания. Проценти ще прибавят Калфин, Кадиев, който се държи като по учебник. Колко? Вероятно ще се види след балотажите. До началото на кампанията най-интересният въпрос бе с колко ще бие ГЕРБ и при каква избирателна активност. В момента е дали БСП ще намаже директно от слабостите на ГЕРБ.