- Г-н Дянков, вече обявихте, че планираният растеж от 5% на икономиката за 2012 г. е твърде оптимистичен и е по-реалистично да се заложи ръст от 3-4%. Как ще се отрази това на разходните политики на държавата, при положение че допълнително залагате намаляване на дефицита на 1.5% от БВП?

- За тази година дефицитът трябва да е до 2.5% от БВП, а за следващата година сме планирали 1.5%, макар че икономиката и тази година, и следващата ще има малък ръст, което помага за дефицита. Все пак, ако икономическият ръст следващата година не е над 4.5%, каквито бяха прогнозите до лятото, а заради забавянето в Европа е 3% и дори малко под 3% - натам се очертават последните анализи, няма да има възможности за повишаване на разходите в някои от секторите. Последната официална прогноза за растежа за 2012 г. е 4.1% от март. На 15 октомври ще дадем нова, която официално влиза в проектозакона за бюджета.

- На какъв допълнителен ресурс се равнява това и какво изпълнение на бюджета за тази година очаквате? В тригодишната бюджетна прогноза БВП за 2011 г. бе намален от 77 млрд. лв. на 75.5.

- Трябва да видим как ще завършим годината, за да говорим за точни числа. Тази година официално очаквахме 3.6% ръст на икономиката, но той няма как да се достигне на фона на процесите в Европа. Първото тримесечие вървеше към тази прогноза, второто е по-слабо, третото очаквам да е по-силно, защото традиционно е силно тримесечие, и четвъртото ще зависи много от това дали ще има някакво смислено решение за Гърция, което засега го няма. Така че ще сме под 3.6% за тази година и базата за следващата година ще е по-ниска.

- От това, което казвате, излиза, че догодина държавата няма да може да прави кой знае какво приоритетизиране на отделни сектори.

- Не. Може да има преразпределение и в тази рамка. И без да има забавяне на европейските икономики, ние се стремим към по-консервативно бюджетиране. Сега вече се налага всички да са по-консервативни. В тази рамка сме казали, че в няколко сектора искаме да има увеличение, например до 15% увеличение в сектор култура. Това е сравнително малък бюджет, увеличението е около 15 млн. Следващата година е олимпиадата в Лондон, така че и в спорта ще има увеличение от около 10 млн. В абсолютна стойност не е голяма сума, но за бюджета на спорта е. В тази връзка съм изискал от министър Нейков отсега да подготвят таблица, в която да са включени исканията на всички федерации - не само за подготовка на състезатели, а и за домакинства. В последните две години постоянно се искат някакви спешни суми за първенства. Каквито други пари могат да се спестят, искам да влязат в образование. Първо, защото в системата на образованието е хубаво да има повече инвестиции, и второ, защото образованието е въпрос на сигурност. Ако повече хора имат възможност за по-добро образование, това вече е въпрос на сигурност.

- Реалистично ли е да се дадат пари и за повишаване на издръжката на един ученик, което изисква голям ресурс, и в областта на висшето образование за системата за диференцирано финансиране на най-добрите университети?

- Определено ще се дадат повече пари за диференцирано финансиране на университетите спрямо качеството. Този ресурс трябва да расте всяка година. Тази година отпуснахме около 10 млн., искаме поне да ги удвоим. И така всяка година за известно време да се или удвояват, или увеличават с поне 50%, за да се види кои университети произвеждат добри студенти. Както знаете, аз отговарям и за българите в чужбина, включително за програмите за обучение в български висши училища. Така направихме постановлението, че желаещите да учат в България имат право да изберат само между класираните на първите 5 висши училища в съответното направление. Откъде ще дойдат допълнителни пари? Постепенно някои от реформите, които направихме 2009 г. и 2010 г. в администрацията, освобождават все повече ресурс. Тази година до септември сме спестили 40 млн. лв. само от заплати в държавната администрация, защото служителите са с 14% по-малко спрямо 2009 г. Следващата година ще се спестят още повече средства, защото тази година някои от министерствата все още изплащат обезщетения.

- Обвиниха ви, че обещанието за индексация поне на най-ниските пенсии през 2012 г. е предизборно. Миналата седмица при обсъждане на предложеното увеличение на максималния осигурителен праг и съответно максималната пенсия от финансовото министерство представиха становище, че в тригодишната бюджетна прогноза няма предвидено увеличение на пенсии през 2012 г. Реален ли е този ангажимент и от какво зависи изпълнението му?

- Ако нямахме пример от тази година, можеше да се твърди, че обещанието за увеличаване на пенсии е празно говорене. Но това, че тази година от 1 септември увеличихме и минималната работна заплата, и вдовишките добавки към пенсиите, без това да е заложено в бюджета, показва, че ако бюджетът върви, има такива възможности. Аз ще говоря за това и след изборите. Така че не е предизборно говорене. Тази година бюджетът се изпълнява по-добре от предвиденото. До края на август имаме дефицит от 1%, при положение че за цялата година е заложен недостиг от 2,5%. Септември също се очертава добър месец. За следващата година смятаме да действаме по същия начин и затова увеличението няма как да стане факт от януари. Анализът кои пенсии и с колко ще могат да се увеличат, ще се прави на база общ финансов ресурс.

- Вече обявихте, че бюджетът на сектор сигурност и отбрана трябва да се намали. Какво предлагате - реално намаление на бюджетите или удържане на разходите на това ниво, така че при растящ БВП делът на сектора от само себе си да намалее.

- И двете. Ние не говорим само за МВР и отбрана, а за всички останали служби, като ДАНС, които гълтат голям бюджет. Бюджетът на ДАНС например е по-голям от бюджета за култура - не само тази, но и в предходни години, дори е бил двоен, така че това съотношение трябва да се промени. Искам да намаля в номинална стойност средствата за целия сектор сигурност и остатъкът да се премести в секторите образование и култура, защото социалната сигурност става все по-важна от сигурността, свързана с подслушвания, въоръжаване, преследвания и т.н.

- Кое бихте нарекли успех в тази посока?

- Това е процес, който донякъде е започнал, защото миналата година се запазиха нивата в МВР, а в отбраната спаднаха, дори номинално. Аз искам да стигнем до средното за Европа. Ние в момента харчим за сигурност 5-5.5%, а Европа за всички служби харчи около 2.5%. Според мен това е изпълнимо, като всяка година се постига разбирателство, че освободените пари отиват за социална сигурност. Ако някой иска по-добри възнаграждения в сектор сигурност и отбрана, в него просто трябва да работят по-малко хора и да работят по-добре.

- България вече заяви позиция за следващия програмен период по еврофондовете. Оптимист ли сте, че ще е по силите на страната да отвоюва по-благоприятно финансиране на кохезионната политика, която се реформира, и средствата за най-бедните региони са намалени. България се обяви и против въвеждането на нови общоевропейски данъци.

- Официалните преговори за следващия програмен период започват от октомври и ще продължат поне една година. Ние вече се подготвяме, като първият въпрос, който стои, е къде бихме искали да се фокусираме. Моето мнение е, че ние трябва да се фокусираме върху по-малко, но по-големи проекти. Сега някои от оперативните програми са твърде раздробени. Например програмата за административен капацитет е толкова малка, че не виждам защо трябва да е отделна програма. Няма особен смисъл и от отделна програма за техническа помощ, защото техническа помощ може да има към всяка оперативна програма. Така че позицията на финансовото министерство ще е за по-малко програми, фокусирани върху по-големи проекти. За следващия програмен период 2014-2020 г. ще имаме възможност за последен път да правим големи инфраструктурни обекти, понеже е явно, че след 2020 г. магистрали с европейски пари няма да могат да се строят. Моето мнение е, че трябва да направим повече и за образованието.

- Възможно ли е да има отделна оперативна програма?

- Това е въпрос на преговори в правителството и в Европейския съюз. Образованието за мен е голяма тема, и то не само иновациите. Добре е да се инвестира в базовите стъпки в образованието - просто да имаме по-добре подготвени кадри. От там нататък те ще могат да правят иновации. Отделно искам да видя нещо в културно-историческото наследство - не като отделна програма, но като отделна приоритетна ос. Това може да се свърже добре с транспортните програми, защото е хубаво да се знае, че новата инфраструктура води до някъде. Аз съм убеден, че за следващия програмен период ще можем да защитим по-голям бюджет - колко по-голям ще е той зависи от това доколко убедителни и единни сме. Няма да е лесно - и заради противопоставянето на кохезионната на общата селскостопанска политика, а и заради започналия разговор за изграждане на транснационални инфраструктурни мрежи. За мен за този разговор е рано, защото големите държави ще изтеглят голяма част от ресурса за сметка на кохезионната политика. Вече се видя как една държава като Гърция е в състояние да повлияе върху целия Европейски съюз и сега се очаква по-бавен растеж. Това показва, че ако нямаш кохезия, ще загубят не само по-бедните, но и по-богатите страни.

- България влезе в "Евро плюс" без дебат и последиците не закъсняха. Чуват се много предупреждения за негативи от това решение. Ще плаща ли наистина най-бедната държава в ЕС дълговете на други фалирали държави?

- В следващите 10 години тежестите или плюсовете от "Евро плюс" за България просто ги няма. Първо да приемем, че от "Евро плюс" ще излезе нещо; че най-накрая държавите ще се разберат какво е "Евро плюс" и ще подпишат, защото в момента нищо не е подписано. В момента има обща декларация, която е подписана от 23 от 27-те държави и която казва, че ще се стремим да вървим към такъв пакт с някои основни елементи от него. Според мен хипотезата, че "Евро плюс" ще се случи, е с много ниска вероятност. Да допуснем, че такова съгласие все пак има. И в сегашните текстове за страни извън еврозоната е предвиден 8-годишен преходен период след приемането им в нея. Ние още не сме влезли в чакалнята ERM II. За да ни допуснат там, ще са необходими около 1.5 г. Членството в ERM II продължава минимум 2 години, Швеция например е 7 години там. Така че говорим за период от поне 12 години.

За мен "Евро плюс" беше една сравнително добра идея през пролетта, като решение за Гърция и някои от другите държави, които имаха проблем. Междувременно обаче се случиха много неща, особено лятото, които изискват други решения. Така че "Евро плюс" е на етап, който е морално остарял, преди дори да е започнало сериозно да се говори за него. Факт е, че от март-април досега по него няма никакво движение. Междувременно положението в Гърция стана много по-тежко, отколкото се очакваше, положението в Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Франция, Белгия стана по-тежко и големите политици тръгнаха да търсят други решения. Те са донякъде алтернатива на "Евро плюс", най-вече декларацията на Ангела Меркел и Никола Саркози от 21 юли. Тя даде доста по-различна визия, която се доближава и до нашата. На 21 юли те казаха - искаме всяка държава в националното си законодателство да разпише поне маахстритските критерии - един вид нашият пакт за финансова стабилност. Ако това се направи, то обезсмисля пакта "Евро плюс", който дава други фискални и данъчни параметри за общоевропейска политика. Хубавото е, че Германия вече взе такова решения, Финландия и Швеция вървят натам, Италия и Испания приеха такива решения. Аз виждам като много по-вероятно да има еволюция в мненията и вместо пакта "Евро плюс" да се стигне до нещо друго, което на първо място задължава на национално ниво. По този начин имаш естествен страж в самата държава - парламента, който да следва параметрите.