Гръцки адвокати и данъчни съветници подеха правна офанзива срещу извънредните данъци, които правителството налага със светкавична бързина. Във Върховния административен съд са подадени искове за анулиране на министерските решения, с които се налагат непосилните такси, сред които е и извънредният данък върху недвижимото имущество.

Съдебен иск пръв заведе известният криминолог Ангелос Цигрис, който поиска от висшите магистрати да анулират решението на финансовия министър за налагане на извънреден данък върху доходите на физическите лица, които надвишават сумата от 12 хиляди евро, както и на годишна такса на всички, работещи на свободна практика. Според него министерското решение е в разрез с основни конституционни принципи и правила. "С иска си към Върховния съд поставям под съмнение законността на министерското решение, което нарушава принципите за равенство, законност на данъците, възможност за плащане на данъци и забрана за обратно действие на данъчните закони, които са заложени в Конституцията, в Европейската конвенция за правата на човека за справедлив съдебен процес и в Допълнителния протокол за защита на собствеността", обяснява Цигрис. Той допълва, че "прекомерното увеличение на данъчната тежест върху гражданите, съчетано с намаляването на техните доходи, води до реална невъзможност за плащане на нови данъци, засяга тяхното финансово състояние, води до изземване на собствеността им и нарушава пряко Конституцията и основните принципи на правовата държава".

Искът на Ангелос Цигрис бе последван от иск, заведен от Адвокатската колегия в Атина. Юристите се обърнаха към Върховния съд с искане да се анулира решението за налагане на годишна такса на всички, работещи на свободна практика. Атинските адвокати публикуваха текста на иска на електронната страница на колегията с цел той да подейства като пример за техните колеги.

Правителството увеличи и данък добавена стойност върху ресторантьорските услуги от 13% на 23%. Общогръцкият съюз на данъчните съветници сезира Върховния съд с искане да бъде отменено министерското решение, което влезе в сила в началото на септември т.г. "Наложеният върху ресторантьорските услуги ДДС в размер 23% е най-високият в Европа", заяви за GRReporter Панайотис Мандзанас - член на съюза и дългогодишен инспектор в министерството на финансите. Той обяснява, че определен данък може да се увеличи при форсмажорни обстоятелства, но намаляването на държавните приходи не е форсмажор, нито пък може да има по-голяма сила от заложените в Конституцията правила и принципи и да засяга по толкова жесток начин хората с по-ниски доходи. "Тук имаме директно нарушение на принципа за равенство и принципа за равностойност, според който гражданите плащат данъци според своите финансови възможности. Правителството наложи този данък, който засяга дейността на хиляди фирми в ресторантьорския бизнес в Гърция, поради неспособността си да създаде ефективна система за налагане и събиране на данъци", допълва Мандзанас. Той обвини гръцкия кабинет, че прилага противоречива политика, която поставя страната в неконкурентоспособна позиция в областта на туризма. "Това предизвиква закриване на фирми и повишаване на безработицата, въпреки че Конституцията задължава политическото управление да защитава работните места, а не с действията си да създава безработица. Повишението противоречи също на европейските директиви, а освен това в периоди на рецесия не следва да се налагат допълнителни и тежки данъци, защото те я задълбочават."

Според Панайотис Мандзанас финансовото министерство е увеличило данъка, без да проведе необходимия обществен и парламентарен диалог и без да вземе под внимание изпратените от професионални и синдикални организации мнения по въпроса. Искът на Общогръцкия съюз на данъчните съветници предоставя възможността на заетите в ресторантьорския бизнес фирми също да се обърнат към Върховния съд и да поискат анулиране на министерското решение.

Това не е първата съдебна битка на данъчните съветници. През ноември м.г. техният съюз подаде иск за анулиране на Закона за данъчната амнистия. "Там също бяха нарушени основни конституционни принципи, а освен това се появиха и различия. Докато в началото законът важеше за всички, дори и за онези, които бяха получили невалидни и фиктивни фактури, изведнъж започнаха да се появяват изключения за някои категории фирми. Между тях бяха борсовите компании и хора на свободна практика с недвижимо имущество на стойност над 400 хиляди евро. Ние посочихме в иска си, че тук става дума за неравнопоставеност", казва дългогодишният инспектор в министерството на финансите Панайотис Мандзанас. Върховният съд все още не е издал решението си по подадения иск, но "доколкото знаем, магистратите са поискали допълнителна аргументация от Министерството на финансите. Все пак една част от нашите препоръки бяха приети".

Според Панайотис Мандзанас извънредният данък върху недвижимото имущество също има правни недостатъци. "Той бе решен набързо и се гласува по спешната процедура, а не бе обсъден достатъчно в парламента, както повелява Конституцията. Това ще добави още един данък върху вече утежненото с други 20 данъка недвижимо имущество ".

Адвокати обаче предупреждават, че разглеждането на исковете във Върховния съд не освобождава гражданите от задължението да ги платят. Това означава, че ако не бъдат платени в посочените срокове, те ще бъдат обложени с лихва от 1.5% на месец. Дори и съдът да се произнесе в полза на ищците, решението ще е валидно само за хората, които са подали искове в срок от 60 дни от получаването на данъчното известие. "Съдебното решение не може да задължи правителството да отмени данъците; решението да ги оттегли е негово. За добро или зло данъчната ни система е създадена по този начин", обясняват юристите.