Призоваването е една от основните причини за отлагане на делата. Освен че отнема време и пари, то е благоприятна среда за развитие на корупция. Не е тайна, че ако някой не иска да получи призовката си, има безброй лесни начини да се измъкне. Оформят се фалшиви съобщения, посочват се по-късни дати на връчване, "губят" се призовки... Особено в големите градове призоваването е неефиктивно и трудно. Случва се дадена призовка да не може да бъде връчена месеци наред. И това оставя делото на трупчета.



По щат в съдилищата работят 624 призовкари. Брутната им заплата е средно около 700 лв. Така излиза, че годишно те струват на държавата 5 250 000 лв. Като в тази сума не влизат осигуровките, парите за дрехи, транспортните разходи, бонусите в края на годината. Освен това за призоваването се правят и пощенски разходи, когато съобщението трябва да отиде извън населеното място, в което е седалището на съда. Накрая излиза, че годишно разходите за призоваване са около 10 млн. лв.

Във времето на информационните технологии е безсмислено да се инвестира в кучегони и карти за градския транспорт на призовкарите. Много по-разумно е постепенно да се премине към електронно призоваване. Естествено, хартиеното ще си остане като алтернатива. Няма как възрастните хора например да бъдат задължени да работят с електронни призовки. Но държавните институции, адвокатите, банките, застрахователите спокойно и безболезнено могат да преминат към този вариант на общуване със съда.

През юни 2009 г. Висшият съдебен съвет внесе в Министерството на правосъдието проект за изработване на нормативна основа за електронното правосъдие, финансиран по ОПАК. Преди дни бе втората кръгла маса за проблемите на електронното правосъдие. "Искрено се надявам организирането на трета кръгла маса за това да се окаже излишно" - така председателят на Софийския районен съд (СРС) Красимир Влахов приключи презентацията си за електронното призоваване преди седмица. Дали надеждите му ще се оправдаят, ще се види тепърва. Още сега обаче е ясно, че електронното призоваване ще пести време и пари. И най-важното - ще ограничи до минимум възможността за корупционни практики сред призовкарите. И в крайна сметка ще помогне за по-добрата организация на процесите.

В СРС годишно се връчват половин милион призовки и съобщения. Затова там са започнали да призовават вещите лица по телефона, а полицията - по факса. На страните по граждански дела пък, които са дали съгласието си, както законът изисква, се пращат имейли. Някои банки, големи кредитни институции, доставчици на услуги и държавни учреждения са дали съгласие и получават съобщенията си електронно. Макар че има огромна дупка в закона. Според Гражданския процесуален кодекс електронното съобщение се смята за връчено с постъпването му в информационната система на адресата. Тя е различна от тази на съда и ако не се върне изрично потвърждение за получаването му, формално то не се смята за получено. И по тази причина някои актове на СРС основателно падат пред горната инстанция. Затова в районния съд започват проучване за възможните технически и законови разрешения. Влахов е част и от работна група, посетила през юни Австрия, която е лидер при въвеждането на информационните технологии в правосъдието.

"Австрийският модел е работещ, ефикасен и напълно приложим у нас. Още повече, че двете държави и правораздавателните им системи са съотносими по мащаби", обяснява Влахов.

В Австрия има централизирана информационна система, която освен съдилищата включва всички нотариуси, адвокати, полицията, банки и застрахователи - около 6700 участници. Те са длъжни да приемат съобщенията електронно и чрез системата става цялата комуникация между участниците в процеса. Всеки документ може да се подаде до съда по електронен път, което правно е приравнено на подаване на хартия. Дори съдът може да върне документ, подаден по пощата, и да изиска електронното му подаване. При електронното подаване системата генерира входящ номер. Така не само се пести хартия, но и се гарантира по-голяма сигурност при въвеждане на данните - те не се възпроизвеждат от съдебен служител, а просто се пренасят в електронното дело. Равносметката е, че около 80% от уведомленията, включително и по наказателни дела, се правят електронно.

Съдът не изпраща съобщението директно на адресата. Има осем сертифицирани оператора, които се занимават с това. Операторът връща на съда потвърждение, че е пратил съобщението и това е достатъчно то да се приеме за получено, без значение дали адресатът е отворил електронната си поща. Всеки сам избира при кой от осемте оператора да се регистрира.

Но Австрия започва да въвежда електронното призоваване още през 1990 г. Първоначално адвокатурата се е отнесла доста скептично. Затова в началото е имало финансови стимули - държавните такси за страните, които са съгласни да получават така съобщенията си, са били по-малки (вече не е така), а адвокатите допреди 5 години са събирали по 1 евро от всеки клиент, чието заявление е подадено електронно. Така повечето адвокати доброволно са се регистрирали в информационната система, а после вече са били задължени и по закон.

Затова се предлага електронното призоваване в България да започне също от държавните и общинските институции. Преди държавата да направи електронното призоваване задължително за когото и да е, трябва да покаже, че собствените й институции могат да се справят с него. База има. Законът за електронното управление задължава административните органи да предоставят помежду си вътрешни електронни административни услуги. И транспортният министър изгражда и поддържа единна среда за обмен на електронни документи между информационните системи в администрацията. Не би трябвало да е проблем да се направи връзка между тази среда и съдебната.

Следваща стъпка би трябвало да е задължителното електронно призоваване на банките и застрахователите. Те не са много на брой, но генерират голям брой призовки и съобщения. От друга страна, имат надеждни информационни системи и изградена клонова структура. Вещите лица също могат да получават така призовките си в служебни електронни пощенски кутии в информационната система.

Важно е информационната система да служи не само за призовки, но и за книжа - преписи от искови молби, жалби, актове на съда. В момента звучи като добро пожелание. Но ако всички институции отговорно се заемат с изграждането на системата и тя се направи обмислено и с гаранции, че правата на участниците в процеса ще бъдат спазени, съдебната система ще заработи малко по-добре - за радост на клиентите си данъкоплатци. През годините се видя, че няма как да бъдат направени революционни големи промени. Важни са малките, стига да са много на брой и разумни.





---ОПИТ---

В ЕСТОНИЯ например електронното призоваване е по граждански и административни дела. Задължително е за адвокати, нотариуси, съдебни изпълнителни синдици и органи на централната и местната власт. Информационната система се поддържа от Министерството на правосъдието.

Министерството поддържа системата и в ИСПАНИЯ. Там електронното призоваване е задължително за съдебните служители и за адвокатите, които имат техническа възможност да работят с него. Електронните съобщения се смятат за получени след отварянето им или три дни след пращането им.

В ГЕРМАНИЯ този способ се ползва по административни и граждански дела от държавните институции, нотариусите, адвокати, данъчни и т.н. Другите участници в процеса трябва предварително да заявят съгласието си.

Във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ призоваването е електронно по граждански дела, ако страната е посочила имейл, и се ползва предимно от адвокати.

В УНГАРИЯ методът влиза в сила от 31 май догодина и ще се поддържа от национална служба за електронни доставки.