|
| Служителка на Франкфуртската фондова борса се е хванала за главата, докато гледа движението на котировките. Пазарите безмилостно атакуват задлъжнелите страни. Една единна лихва по заемите би била ефикасна защита за държавите с големи дългове - поне засега. |
като лаборатория за международно сътрудничество
Тя се оказа плодородната почва за развитието на неговата теория, наречена неофункционализъм. В своя труд "Обединяването на Европа", публикуван през 1958 г., Хас изследва процеса на европейска интеграция до тогавашния момент. Обект на неговото проучване бе Европейската общност на въглищата и стоманата - институционалното семе, което в крайна сметка израсна до днешния Европейски съюз.
Това, което Хас откри, е, че веднъж започнала, европейската интеграция поддържа собствена динамика - тя създава условия за по-нататъшна интеграция. Този процес се придвижва напред не заради обществената подкрепа на идеята за обединена Европа, а защото хората следват собствения си интерес. След като на европейско равнище бе създаден център на управление, политическите актьори - не само националните правителства, а и политическите партии, профсъюзите и индустриалните организации - ориентираха своята дейност към този нов център.
Ключовото понятие е "разпростиране"
- интеграцията от една "функционираща" област се разпростира върху други области (оттук и неофункционализъм). Създаването на общ пазар в сферата на въглищата и стоманата води до потребността да се създаде общ пазар, който позволява свободна търговия на всички стоки. В резултат през 1957 г. се появи Европейската икономическа общност (ЕИО).
Процесът обаче не беше гладък. От самото си начало европейската интеграция бе една история на погрешни стартове, мудност, спънки, неуспехи и чак след това - на постепенен прогрес. Цялото начинание почти пропадна през 1954 г., когато Договорът за отбрана на европейската общност бе отхвърлен във френския парламент. Дори след създаването на ЕИО интеграционният процес отново бе спрян в средата на 60-те години от непреклонната настойчивост на френския президент Шарл де Гол за пълен френски суверенитет - това всъщност бе отказ от по-нататъшното делегиране на власт на европейско равнище.
Хас призна в по-късните си трудове, че неговата теория е допуснала грешка, представяйки този процес като гладък и автоматичен, докато той всъщност е "променлив и обратим". В един момент, в средата на 70-те години, когато процесът на интеграция изглеждаше безкрайно заседнал в тресавището на "европесимизма", Хас дори окачестви собствената си теория като "излязла от употреба".
И все пак теорията на неофункционализма бе възродена
в средата на 80-те години, когато бе даден нов тласък на европейската интеграция, а същата динамика на разпростиране получи ново потвърждение. ЕИО премахна митническите бариери, които спъваха свободното движение на стоки между държавите. Съответно това разширяване на търговията доведе до необходимостта от създаване на вътрешен пазар (1985-1992 г.), при който бяха премахнати нетарифните бариери, както и националното законодателство, което дискриминираше вноса от други страни на ЕИО, а свободното движение на стоки бе разширено със свободно движение на хора, услуги и капитали. Понеже разширяването на вътрешния пазар бе уязвимо от колебанията на различните национални валути, това доведе и до потребността от обща валута, която стана свързващото звено на икономическия и валутен съюз (1992-2002 г.).
Всичко това ни доведе до днешното състояние. Общата валута разреши цял куп проблеми - вече не е възможно търговците на чужда валута да сеят хаос, залагайки срещу отделните национални валути, което те сториха с катастрофален ефект през 1992-1993 г. Без еврото финансовата криза от 2008 г. би била много по-тежка. Възникват обаче и нови проблеми. Страните от еврозоната, възприемани като по-слаби, са обект на атаки от пазарите на ценни книжа, принудени са да плащат прекомерно високи лихви за заеми, а и не могат повече да защитават с инструментите на монетарната политика. Единственото решение, според мнението на мнозина, е някакъв вид фискален съюз.
Разсъждава се по-специално за създаването на еврооблигации - финансов инструмент, който би позволил на всички страни от еврозоната да вземат заеми с еднаква лихва. И това ще бъде сторено не поради идеологически ангажимент към европейското единство, а по една проста сметка, продиктувана от собствения интерес - цената по съхранението на еврото, макар и висока, ще е по-ниска от цената на неговия провал, което би било катастрофа. От гледна точка на теорията на неофункционализма това не е отклонение, а христоматиен пример на разпростиране на интеграцията. Интеграцията в една сфера, монетарната политика, води до необходимостта от интеграция в свързана с нея област - фискалната политика. Наличието на обща валута води неумолимо до необходимостта
от обща рамка по отношение на разходите.
По този начин тази теория все още е мощен инструмент за обяснението на процеса на интеграция, започнал преди повече от 60 години.
Както се вижда обаче, процесът не е гладък и автоматичен. Сега е ред на европейските лидери да вземат решения за фискалното бъдеще и те могат да направят добър или лош избор. Една теория като тази за неофункционализма може само да посочи общите тенденции в дейността на хората, но не и закономерностите на човешкото поведение. Но ако фискалният съюз е необходим, Ернст Хас, който почина през 2003 г., вече е посочил основната логика на събитията.
--------------------------------------------------
* Авторът е старши изследовател в Центъра за европейски изследвания на университета в Осло, Норвегия.
|
| Ернст Хас - бащата на първата голяма теория за европейска интеграция. Кризата в еврозоната потвърди нейната правота. |
|
| Разширяването на вътрешния пазар доведе до въвеждането на еврото и създаването на валутен съюз. Цената по съхранението на еврото, колкото и да е висока, ще е по-ниска от цената на неговия провал. |
|
| Срещите на финансовите министри задължително завършват с обща снимка. Това обаче, от което се нуждае ЕС, е единна рамка по бюджетните приходи и разходи. |
