Преди избори времето изневерява на физиката. Хронометрията отстъпва пред популизма. Тепърва ще имаме поводи да регистрираме явлението до 23 октомври. Този феномен има своето обяснение - преди избори държавата излиза в отпуск, политиците се представят за творци на идеалния свят, а вселената се свежда до мащабите на изборна урна. В такива времена са най-опасни кризите. Катуница го доказа. Завихрени в любовен танц с електората, държавните мъже губят всякаква решителност. Категоричността на избора "или-или" отстъпва пред щедрата снизходителност на "и-и".



И ромите са ни скъпи - И българските гласове ни трябват



Тази мекушавост на политическата класа в месеците преди вот я прави неспособна да взима адекватни решения и да управлява. Особено в кризи, когато се изисква лидерство. А у нас кризи да искаш - икономическа, етническа, социална!

Предизборната ситуация например позволи разпалването на етническа омраза по улиците на българските градове. Заради вота партиите, които купуват ромски гласове, реагираха плахо и предпазливо, с изключение на националистите и расистите, за които кризата действително се оказа възможност, както обичат да казват спекулантите и любителите на китайски йероглифи. Разрушителните сили мигом взимат връх, щом разумните се поколебаят.

Бас ловя, че до 23 октомври от бюджетните тефтери на Дянков ще изтича предимно мед и масло. Минат ли обаче, ще ни бъде сервиран и катранът. Кризата се разраства, противно на Дянковите видения, а световните рейтингови агенции непрекъснато занижават прогнозите си за икономическия ръст на България. В парламента поискаха изслушване на икономическия министър за приходите в хазната и вероятността от нова актуализация на вече актуализирания бюджет. Едва ли ще чуем истината преди вота. Произволното жонглиране със статистики и числа е стар предизборен трик, вероятно ще бъде използван и сега за



прикриване на реалното състояние



Ненавременното признание, и най-вече бездействието на управляващите, може да ни излезе прескъпо. Но къде се е чуло и видяло власт да признава горчиви истини преди избори?! По същия начин през 2009 г. кабинетът на тройната коалиция лъхаше на евтин оптимизъм, когато светът се бе втрещил пред цунамито на световната финансова криза.

Захарният памук на популизма вече обвива всички области. Да сте чули напоследък какъв точно е процентът на усвоените европейски средства от общо 13-те милиарда лева, отпуснати ни до 2013 г.? Няма и да чуете, понеже цифрата е нищожна. Не става за избори. От месеци го няма никакъв и ресорният министър Томислав Дончев, на когото се разчита да ни извади от кризата. Понеже като даваше акъл на богатите европейски държави как да си борят дефицита по български, премиерът се изпусна, че за стимулиране на потреблението ще разчита предимно на европейските фондове. Е, явно спасението ни засега се отлага. Току-виж следизборно станало ясно, че асфалтът от магистралите не само няма да ни нахрани, ами ще трябва да го плащат и внуците, тъй като Брюксел не бърза да заплати проектите. Колкото усвоим до 2013 г. - толкова. Остатъка ще се наложи да връщаме.

От хоризонта напълно изчезна и друг непопулярен министър - социалният Тотю Младенов. А тъкмо сега социалните въпроси не търпят отлагане. Клетият, няма ни едно постижение в своята област, с което да се похвали предизборно. Единствената му проява на решителност напоследък бе да отмени първа копка във Видин заради неизплатени заплати на социалните работници във фалиралия крайдунавски град. И толкоз. Само при вида му пенсионери и социално слаби, които вече втора година са на диета заради неговото безволие, ще гласуват за всеки друг, но не и за ГЕРБ.



Какво да кажем за вътрешния министър,



който дори не се върна на работа, когато бе застрашен етническият мир в страната. За след изборите ще остане и решаването на въпроса за интеграцията на ромите. Ако изобщо се стигне дотам. Защото след тези избори се задават парламентарните, а гласоподаватели ще трябват и за тях.

Трае си и Трайчо - за шистовия газ, за цената на тока... Всяка една от изброените проблематични теми може да доведе до отлив на електорат.

Ликвидирането на железниците също е оставено за след вота. Посегателството срещу този символ на модерна България, изграден преди столетие, няма как да въодушеви гласоподавателите.

За капак и парламентът излезе в "изборна" ваканция, та и там няма кой да реагира при криза.

Не дай Боже, до изборите да възникне опасна ситуация, ще трябва да се оправяме поединично, както са я подкарали на автопилот.

Единствената решителност, която кабинетът проявява, е в борбата срещу чуждите търговци на гласове и показното рязане на ленти. Както и в есенната разпродажба на държавно имущество. Тютюневи фабрики, пощи, болници, армейски имоти - всичко се пренасочва в частни ръце. В точно определени частни ръце.