...по цялата планета без умора - сигурно така ще напише някой днешен следовник на Маркс, стъпвайки в противоречивите следи на Комунистическия манифест. А може и другояче да напише, всъщност - да пише както ще и може.
Не това е важното, а че има брожение. При това планетарно.
Los Indignados - на испански "Възмутените", звучи атрактивно за новините. Стотина испански младежи дошли до Брюксел на протест, опънали палатки в парка, полицията ги разгонила. Младежите не са много, от какво са възмутени научихме, не сме сигурни какво точно искат, но резонансът от акцията им е несъизмерим с броя им. Засега. Отекват като символ, напомнят вехти времена. Аз например се присетих за руските "ходоки" - мужици, на които до смърт дотягало нещо в дълбоката руска провинция. Първом се съвещавали, избирали най-представителните и мъдрите помежду си, екипирали ги с пълни със сухари торби, тоест спретвали малка делегация. Която сетне с пеши ход, през трънак и мочури, през лесове и степи се добирала до столицата и властта - Москва или Петербург. За има-няма два-три месеца. Там делегацията смирено връчвала на Батюшката-Цар прошението си, като смутено стискала капи в ръце и се кланяла доземи. Царят обикновено изслушвал мужиците, попохвалвал ги, обещавал да поправи работите и нареждал да им напълнят торбите със сухари за обратния път. Мужиците отпочивали, напивали се веднъж-дваж в столицата, после хващали назад с чувство за изпълнен дълг. След още два-три месеца, в намален състав (някой умирал по пътя, друг се отклонявал по нови дестинации) се завръщали у дома. По-нататък всичко пак си карало постарому -
богатият богатеел, крадливият крадял, сиромахът мизерствал
и чакал по-добри времена. Докато не настъпела истинската буна. Тогава, както знаем от историята, и мужишката, и царската кръв тече като река. Озарена от пожари и озвучена от вопли и революционни песни...
Сегашните испански "ходоки" не казват, че искат Ленин или Троцки, дори Фидел Кастро и Че Гевара. Твърдят пред камерите, че желаят "повече демокрация". Ако бяха само те всъщност, нямаше да им обръщаме особено внимание. Още повече, че какво точно значи "повече демокрация" и как се постига то, е въпрос извънредно сложен. Съдейки обаче по лавинообразно нарастващото движение на поддръжници от цял свят, нещата не са шеговити като нашия тон. Движението на "възмутените" печели лесни привърженици навсякъде, ускорено от интернет. Недоволните от икономическата криза са призовани от него на 15 октомври да излязат на масова демонстрация. Става дума за десетки и десетки страни. Сайтът за участие в демонстрациите, наречен "Обединени за световна промяна", представя карта на над 400 митинга в най-малко 45 страни. Като съчетаем това с движението "Окупирай Уолстрийт" в Ню Йорк и други подобни протести, то можем да заявим, че нещо става.
Някои анализатори обединяват като в контаминирана версия на I-Pad "Арабската пролет" с "Окупирай Уолстрийт", наричайки второто Американска есен... Всъщност през последните години ставаме свидетели на брожение в цял свят, което има сходни демонстрационни параметри и привидно различни причини. Като цяло арабските движения и символът "Тахрир" бяха за отмяна на практически пожизнените диктатури в тези страни и за реална демокрация. Демонстрираха обаче и в Израел, където демокрация има, издигайки икономически лозунги, най-вече свързани с възможността за собствена недвижимост. Всеки ден шестват в разорената Гърция, тълпи едва не подпалиха Лондон, разграбвайки лаптопи и чипс от магазините, докато уж се бореха срещу полицейско насилие... В Хамбург, Берлин, Москва, Санкт Петербург нощем тайнствени групи палят луксозни автомобили, при това в доста сериозни вече количества.
Лично аз съм убеден в следното. Опитът на някои наши радикални политически формации да яхнат протестите в България след инцидента в Катуница и да
изчоплят политически дивиденти от етническия мухъл
си остава само опит. Причината за протестите, по-скоро моралната движеща сила на демонстрациите в София, Варна, Русе и другаде е социална, с уклон към трескаво дирене на идеологически байряк. Както и по света.
Общата причина е възмута. От що е тази възмута ни е трудно да кажем с две думи. Затова ще кажем повече - безработица, непредизвикано от качества като трудолюбие и почтеност умопомрачително неравенство. То, впрочем, нараства в абсолютни и относителни стойности. Разруха на моралните стожери, корупция на институциите. Въстаналите в Ню-Йорк срещу "Уолстрийт" протестират срещу политиката, подкрепяща големите банки и спекулативния капитал, наричайки това "финансов тероризъм". (Дори Джордж Сорос се обяви в подкрепа на протестиращите, което ни се види доста апокалиптично.) От седемдесетте години досега производителността на САЩ е нараснала 2.5 пъти, а реалното измерение на доходите при работещите е спаднало.
Но извинете - и 66-ият сонет на Шекспир е пълен с възмута. А впрочем - сонетът е написан преди най-масовите социални катаклизми в човешката история и преди световните месомелачки. "Да те е страх, кога осиромашеят богатите, тогай ще има война", беше ми рекъл един пастир преди време.
|
|