Българското Народно събрание има рекордно ниско за последните 15 години обществено доверие - едва 5%. За този плачевен резултат вина имат основно самите депутати, повечето от които играят съвсем доброволно ролята на добре платени машини за гласуване, чиято единствена функция е да натискат бутоните, както е наредило ръководството.

"Цял ден ядоха кюфтета, пиха кафета, кикотиха се по коридорите. Когато аз говорих, имаше двама-трима души в залата. Отишъл съм аз, четем, стои цялото правителство, чакаме въпроси, дебат, а тях ги няма - ядат кюфтаци!", това изригване срещу народните представители е, разбира се, на премиера Борисов по повод обсъждането на бюджета през ноември 2009 г. Пренебрежителното му отношение към парламента, дори към мнозинството от ГЕРБ, с нищо не се е променило и до днес. Неведнъж Борисов даде да се разбере, че не депутатите, а той решава кой нов закон да бъде приет, както и как един стар закон да бъде изменен или допълнен.

Според член 1 на конституцията "България е република с парламентарно управление".



Борисов стъпва на богатия опит на прехода



за това как партийна и премиерска воля е налагана над депутатската. Колко управляващи мнозинства са превръщани в маса от послушковци... Но днес Борисов бере плодовете на най-безличния парламент в най-новата ни история. Защото кастингът на Цветан Цветанов преди две години прати в парламента най-сивите мишки, опаковани в целофана "ГЕРБ". Дайте си сметка с какво са се отличили неколцината депутати от ГЕРБ, които могат да бъдат посочени поименно? Със значими законодателни инициативи? С блестящи ораторски способности? Сега двайсетина от мнозинството ще го напуснат, защото ги пращат да станат кметове. Вероятността на тяхно място да влязат изявени личности клони към минус 273.

И все пак всичко описано не означава, че понеже парламентът е обитаван от най-безличното мнозинство, и понеже председателката му дори го затвори за две седмици (за да няма безконтролна от гледна точка на ГЕРБ предизборна пропаганда), че Конституционният съд трябва да се гаври с Народното събрание. Но го стори. Ей така, в предизборната суматоха.

В парламентарната република България структурата, създадена да брани конституцията, ограничи правата на парламента оня ден. Със 7 на 5 гласа Конституционният съд реши, че МВР и прокуратурата имат право да отказват да дават на Народното събрание информация за свои разследвания. Решението е по повод искане на гл. прокурор да бъде обявен за противоконституционен чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Според него парламентът може да задължава всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и гражданите да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват следствена тайна.

Според шефа на държавното обвинение това е намеса на законодателната власт в работата на съдебната. И седем конституционни съдии приеха това за вярно. Нищо че тяхното решение е взето при действащия в сегашната конституция чл. 80, според който "длъжностните лица и гражданите, които бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи".

В целия акт на КС се говори само за това как депутатите ще се намесват в работата на прокуратурата. При положение, че става дума единствено за предоставяне на информация, а не за получаване на указания.

Така на практика висшите съдии блокират всякаква прозрачност в работата на прокуратурата, както и на МВР, което извършва 97% от разследванията в държавата.



Решението е абсурдно и поне по още няколко причини



Народните представители имат достъп до най-големите тайни в държавата. Да приемем, че депутатите направят анкетна комисия, която да разследва дали е имало чадър над Цар Киро. Или пък се занимаят с проверката на участието на магистрати, политици, държавници в някаква голяма корупционна схема. Как ще работи тази комисия, след като прокурорите и дознателите могат да откажат информация? Или пък да дадат само добре подбрана от тях информация.

Да вземем друг пример - Народното събрание единствено може да даде разрешение за сваляне на имунитет на депутат, за да бъде образувано дело срещу него. Или да позволи ареста му по искане на главния прокурор. Същата тази прокуратура обаче може да не даде цялата информация с аргумент, че е следствена тайна, като я скрие в някое вече образувано досъдебно производство срещу друго лице.

Аргументът, че депутатите може да издадат получената информация и по този начин ще изчезнат обвиняеми, ще бъдат обработвани свидетели, е доста калпав. Народните представители могат да отговарят, ако от тях изтече следствена тайна.

Парламентът може да вика и изслушва за най-големи тайни премиер, министри, шефове на разузнаване, на ДАНС. Но само прокурорите и дознателите имат право да не отговарят. Дори за най-обикновени досъдебни производства, които често всеки може да прочете по вестниците, разказани от самите държавни обвинители или полицаи.

Републиката, в която парламентът не желае да упражнява върховната си власт, бе оставена от Конституционния съд на прокурорите и полицаите.

Спомнете си края на 2010 г. и театралното представление на вътрешния министър Цветанов от парламентарната трибуна. Тогава той чете на своя глава, в разрез със закона, неразсекретени СРС по дело за убийство на ембрион в Горна Оряховица. А след това прокуратурата каза, че действията на Цветанов били разумни и в името на обществения интерес. След епизодите от сериала "Ти си абсолютен престъпник" - копродукция на МВР и прокуратурата, разпространявана безплатно на сайта на МВР, изведнъж се оказва, че тяхната работа е много голяма тайна. До която не бива да се докосват депутатите, защото... ядат кюфтаци, например.

Седем конституционни съдии плюс главния прокурор, какви ги вършите?!