Дебатът между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин показа, че претендентите за президент не могат да се разделят с практиката на взаимни обвинения. |
Плевнелиев декларира още, че се гордее с идването си от реалния живот и че не е бил в българската политика през последните 20 г. "Не знам защо тогава искате да влезете в политиката", ковна го Калфин.
Президентът - обединител или баща на нацията?
Темата даде повод на левия кандидат да атакува "началника" на Плевнелиев - премиера Бойко Борисов: "Днес в България има един мераклия да бъде бащицата - този, който плаща пенсиите, този, който оставя след себе си пътищата, този, който казва кога да изгрее слънцето и т.н. Втори такъв човек ще дойде много в държавата", бодна го Калфин. И добави, че функцията на президента е да се противопостави на този стил. Опонентът му също го сръчка в слабото място, като напомни готовността на Калфин да приеме подкрепата на Доган, който иска предсрочни парламентарни избори. "Означава ли, че ако Вие станете президент на България, вече програмирате първата криза?", запита Плевнелиев. "Готов съм да приема всички гласове не само на тези, които гласуват за ДПС. След Катуница и циганите ще гласуват за мен и много хора, които са огорчени от политиката на управляващите днес, и всички тези, които искат да видят повече свобода и повече демокрация, и те ще гласуват за мен", репликира Калфин. И предупреди, че ако хората изберат Плевнелиев, ще получат президент - кукла на конци, изцяло управляван от премиера, който ще му подава ножиците и лентичките.
Достатъчни ли са президентските правомощия
Плевнелиев бе категоричен, че няма да търси допълнителни правомощия. Калфин обаче излезе със съвсем конкретни предложения за промени, които да уплътнят президентската власт. Той ще иска по-висок парламентарен кворум при отхвърляне на вето, правото да обявява референдуми, а също и нов закон за КСНС, който да подобри работата на органа. Нито Калфин, нито Плевнелиев поискаха президентът да има право на законодателна инициатива, което ще им позволи да влияят пряко върху политическите решения.
Президентът - социален или не
Президентът трябва да бъде социален, защото дневният ред на българските граждани е свързан със социалните въпроси - с доходите, с безработицата, със здравеопазването, с образованието, смята Калфин. "Президентът не раздава пари, президентът не раздава заплати и доходи. Но президентът отговаря за това - хората в тази държава да могат сами да си изкарат парите, да имат икономическа перспектива регионите, градовете, бизнесът", е мнението на Плевнелиев. "Какво прави правителството за създаване на работни места? 370 000 са вече безработните, а тези, които работят на магистрала "Тракия", не си получават заплатите от месеци", реагира кандидатът на БСП. "Президентът не раздава заплатите на хората на магистрала "Тракия", опита да се измъкне от отговора бившият строителен министър. Той обеща да има план за развитие 2020 и съвети по икономика и инфраструктура към президента, а опонентът му напомни, че плановете са ангажимент на правителствата в ЕС, а не на президентите. Двамата влязоха в спор и за това колко европейски средства са платени от началото на 2011 г. за строежа на "Тракия". Според Калфин - нито едно евро, защото не сме си поискали. И това било официално съобщено от заместничката на Плевнелиев в МРРБ - Лиляна Павлова. Самият Плевнелиев обаче оспори тази информация на колежката си с думите: "Вие очевидно не разбирате, че думите на политиците нямат никакво значение", което предизвика смеха на публиката. Той гарантира, че магистралите у нас ще бъдат построени изцяло с европейски пари. Калфин се усъмни, защото като евродепутат имал информация, че пътищата се строят предимно със средства от републиканския бюджет. Истината е по средата. България е получила еврофинансиране за "Тракия", но само аванс - в размер на 55 млн. лв., а същинските плащания все още не са започнали, защото София едва наскоро одобри и изпрати в Брюксел фактурите на строителните фирми. ЕК трябва да одобри документите и тогава ще преведе следващи траншове, което се очаква да стане до Нова година.
За референдумите
Първият референдум, който Калфин ще поиска от парламента, е "за" или "против" добива и проучването на шистов газ у нас. Категорично "за" референдумите се обяви и Плевнелиев, но също толкова категорично "против" допитване за АЕЦ "Белене". "Нека да си дадем сметката колко е важно като правим референдум, да го подготвим както трябва, защото референдумът е наистина ядрената бомба на демокрацията", изрази се кандидатът на ГЕРБ. Според него изпълнителната власт трябва да си носи отговорността за решения, свързани с ядрената енергетика, както докторът не бива да прави референдум дали да оперира болния. Кандидатът на ГЕРБ упорито отказа да отговори на въпроса дали е "за" или "против" добива на шистов газ, което бе изтълкувано като мълчаливо съгласие.
От дебата се разбра, че Калфин подкрепя реализацията на руските проекти у нас. Той определи като стратегически отношенията ни с Русия. Позицията на Плевнелиев остана загадка. "По отношение на АЕЦ "Белене" аз не мога да бъда "за", не мога да бъда "против"", заяви той.
Здравеопазване
Какво ще направят, за да подобрят здравеопазването? На този въпрос Плевнелиев обеща да търси дългосрочно решение чрез еврофондовете. "Ако аз бъда президент, категорично ще настоявам със следващите еврофондове 2014-2020 г. да адресираме тази тема така, както направихме с онкоболестите. Защото докато един болен от Петрич го транспортират до Разлог, от Разлог до Благоевград, а после до София - може да умре. На петата минута "Бърза помощ" трябва да пристига", е рецептата на Плевнелиев. "Ако бях президент, нямаше да допусна резервът на здравната каса от милиард и 400 млн. лв., събирани от българските данъкоплатци, да бъде взет от там и вкаран в бюджета за магистралите на г-н Плевнелиев. Нямаше да допусна да се затварят 120-те общински болници, защото най-хубаво е болният от Петрич да отиде в общинската болница в Петрич, а не да го карате до София", репликира го Калфин.
За армията и разузнаването
Плевнелиев се обяви за нови устройствени закони за специалните служби. Калфин пък пледира да спрат съкращенията в армията и тя да се укрепи финансово, за да изпълнява ролята си не само на охранител в мисии на НАТО, а и на пазител на националната сигурност вътре в страната. Калфин се ангажира, ако стане президент, да изтегли контингента ни в Афганистан до края на 2012 г. Кандидатът на управляващите обаче е на мнение, че България трябва да изпълни ангажимента си към алианса и да остане там до 2014 г.