Хаосът с управлението на БДЖ стана пълен. В опит да обясни защо компанията не изпълнява задълженията си по заема със закупуването на 25 дизелови и 25 електрически мотриси от "Сименс" транспортният министър Ивайло Московски разпростря последиците от бъркотията чак до бюджета на Германия. Все по-митична става и историята около изчезналите 1000 вагона на БДЖ.

Нагнетяването на напрежението тръгна, след като Световната банка отказа да отпусне очаквания заем от 460 млн. лв. на железниците и Министерството на финансите замрази 140 млн. лв. от бюджета като мостово финансиране, което трябваше да се покрие от заема. В разразилата се драма синдикатите търкулнаха новината, че липсват 1500 вагона. Проверка на транспортното министерство сведе бройката на 300. След намеса на "Криминална полиция" рулетката спря на 1000, но междувременно в скандала се включиха сръбските железници, които опровергаха Симеон Дянков, че част от изчезналите вагони са при тях.

"Липсата се установява сега заради пълния хаос в документацията и дублиране на номерата на вагоните. Вагоните може да са изчезнали през 2001 г., а може и през 1922 г.", заяви пред Медиапул изпълнителният директор на БДЖ Йордан Недев в опит да хвърли светлина върху проблема. Така влезе в противоречие с вицепремиера Симеон Дянков, който датира липсите от времената на югоембаргото и естествено, на тройната коалиция.

В БДЖ са сигурни, че липсват 608 небракувани вагона, но за бракуваните не се знае нищо (любопитен детайл е, че в инвентара железниците имат и графа "непреброени"). Съвсем други са данните на бившия транспортен министър Петър Мутафчиев. Според него през 2009 г. при инвентаризация не са открити 200-250 вагона. После обаче се намерили, а твърдо липсват 55 вагона, които при проверките се повтарят. "Просто правителството се хвана на митичното число на Константин Тренчев за изчезнали вагони, за които се говори от зората на демокрацията. БДЖ трябва само да отговори какво се е случило с картотекирането през 2010 г., та да има такива липси. Но целият шум около тях отвлича вниманието от по-важния въпрос - че железопътният транспорт не отива наникъде", коментира пред "Сега" Мутафчиев.

Транспортният министър Ивайло Московски се опита да внуши, че ако финансовото министерство не се намеси в плащането на забавения заем за 50-те мотриси на "Сименс", може да пострада даже бюджетът на Германия. Германската KfW Bankengruppe, която финансира със заем купуването на мотрисите, е застраховала сделката в държавната "Хермес". "KFW си взима парите от "Хермес", а "Хермес" - от германския бюджет", обясни Московски пред "24 часа". Според него всички са знаели още при сключването на сделката, че тези мотриси не могат да бъдат платени, но никой няма интерес те да се връщат в Германия.

Източници от финансовото министерство коментираха, че това е опит за оказване на натиск за допълнителни субсидии и за прехвърляне на проблема от БДЖ към финансовото министерство. Според годишния отчет на БДЖ заемът е в размер на 156 млн. евро и през 2010 г. по него не е платена главница и лихви в размер на 33 млн. лв. Това даде повод на банката да заплаши, че ще си вземе обратно мотрисите, които са заложени като обезпечение.

ОТ НИЩО НЕЩО

Още при сключването на двата договора за мотрисите през 2005 г. обезпечението по тях не е било особено надеждно и германските банки очевидно са разчитали на държавата, коментираха специалисти. Така например първият заем от двете банки - KfW и HSH Nordbank, за 58 млн. евро е обезпечен с ипотека върху почивни станции на БДЖ на обща стойност около 15 млн. евро. Заради разликата в сумите тогавашният министър Николай Василев е допуснал имотите да бъдат ипотекирани 2 пъти. Проверка на "Сега" показа, че някои имоти са ипотекирани цели 4 пъти, а базата в Паничище дори и 5 пъти, като сумата по тези ипотеки е общо 39 млн. лв. Това не пречи на БДЖ да обяви, че ще пусне за продажба същите тези имоти, за да си докара 15-ина млн. лв. допълнителни приходи.