Нито Фукуяма, нито Тофлър, нито Хънтингтън успяха да предвидят, че за сина ми гений няма да е Яворов, а Стив Джобс. Онзи ден обяснявах нещо на наследника, по-точно му се карах, че не знае ни едно стихотворение наизуст, хем от задължителните. А той ме "светна", че поезията е яко старомодна работа.

И досега не знам точно как Стив Джобс (лека му пръст) е гений. Виноват. Но като гледам как се редят на километрични опашки за айфона му в САЩ, започвам да мисля, че е сериозен гений. Синът ми не притежава въпросния айфон (даже номера не помня) - бая пари е. Мисля обаче, че го е разучил много подробно само от рекламите и информацията в интернет. Толкова подробно, че ако го изпитат за него, а не за Вазов и Яворов, вероятно ще е умопомрачителен отличник.

Лично аз не съм седнал да се кахъря за бъдещето на поезията и прозата - те са жилаво нещо и със сигурност ще надникнат и от най-последния айфонски писък, дори да са слепи като Омир.

Мисля обаче за предизвикателствата пред днешните петнайсетгодишни - образователни, икономически, политически...

Те, петнайсетгодишните, не навлизат, а направо се гмуркат в свят, който не познаваме, за който не знаем нищо. Това става сигурно за първи път в историята с такъв устрем. Досега младежите на човечеството са вземали опита на родителите си и така са се оправяли занапред. Независимо дали предаваното познание е било утилитарно или хм, спорно и понякога безсмислено. Аборигенът е учел от баща си как да уцели риба с копие и че трябва да почита духовете на предците, за да са му наред нещата. Инуитът е учел как са прави иглу от сняг и игла от кост. Земеделецът е учел, че трябва да повдигне хамбара над земята, за да опази урожая от мишоци, и че в неделен ден се ходи на църква. Арабинът е знаел, че една десета трябва да даде на бедните по празник и че най-умният в рода е този, който знае Корана наизуст.

За днешните юноши тези неща



са яко старомодни работи



Ще ми се да мога да чуя какво мислят упоменатите в началото имена за ситуацията. Те със сигурност биха направили интересни коментари - например Фукуяма за желанието на САЩ да накажат Иран след Ирак и за невъзможността за това поради ред по-важни грижи около Уолстрийт; Хънтингтън за Брайвик, но и за Катуница; Тофлър за айфона и желанието на сина ми да общува с него, а не с Яворов, градинката или стадиона.

Междувременно бъдещето сигурно ще ни залее като цунами, което метеоролозите са проспали. Или ще го видим през внезапната озонова дупка над Северния полюс. Или няма да го видим, озадачено вторачени в паницата си.

Ще ми се да чуя и какво би казала Айн Ранд на протестиращите и "възмутените" в Ню Йорк и по цял свят. Тя е най-възторженият философ и писател, прославящ силата на парите като справедлив еквивалент на човешкия труд. И с почти болшевишки плам героизирала лика на почтения бизнесмен и индустриалец като човек, освобождаващ хората от игото на безпросветното блъскане за къшея хляб.

Тя е умна жена, сигурно би намерила думи, ако беше жива. Боя се обаче, че младоците от палатките не биха я заслушали.

В къщурката плетарка на баба ми, която почина преди едва петнайсетина години, още стои мебел, наречена "нощви". Здрава мебел, "яка", колкото си искате. Сега играе ролята на шкаф. Понякога виждам тези нощви насън, понякога, когато риболовствам из тези краища - и наяве. Все едно ги виждам за първи път. И си представям разни работи. Например всичко, което се е правило, преди да се яде хляб. Дълбока есенна оран. ("Напънеш рало, халосаш вола" - ето как помага и поезията, сине), да не говорим за Белчо и Сивушка. Кал, студ, унили добичета, сено, вода, обор, тор. Дълги, безкрайни часове. Че сеитба, че трепети дали суша или градушка няма да затрият труда. Че жътва - мухи, жега, осили, слънчев удар (пак Елин Пелин). Че воденица, хайде отново запрягане, тежки чували, скрибуц-скрибуц напред-назад, водопой, сено... Хайде разпрягане. Че опазване от мишки, влага, плесени и други напасти. Тежък ежедневен труд, от сутрин до вечер. Така всеки ден.

Месенето е почти празник, почивка. Ставане сутрин рано, към 4. Брашно, вода, мая, втасване. Огън - за целта дърва, брадва, разпалване, поддържане. Всичко едновременно. Омесеното в пещта (час по час надничане - да не изгори) и най-най-сетне - на масата.

Не бих искал такова блъскане днес, никой не би искал. (Виж, онзи хляб бих искал, има дивен чар в него.) Синът ми вероятно ще си поръчва с лекота арабски хляб и японско суши по айфона.

Все пак си мисля, че леснината и свободата, която сполетяха няколко милиарда човеци, без те дори да си дават сметка за това,



не ги направиха щастливи



Поне ако се съди по недоволството им, по ръста на депресиите и самоубийствата. После, що за старомоден термин изплува сред най-младите и най-бунтовните? Наричат го алчност. Звучи старомодно - все едно става дума за лихвар от времето на Настрадин ходжа. Но изплува и не потъва обратно. И що за непредвидена от Фукуяма, Тофлър и Хънтингтън контаминация, наречена "финансов тероризъм"?

Имам опасения за прииждащия свят. В него баба ми не би се оправила добре, но вероятно би оцеляла. А петнайсетгодишните са ми загадка и страх, бих казал за тях обратното. Ако не звучеше твърде безсмислено.