Няма абсолютно никаква логика точно от БСП да настояват заседанията от стенограмите на ЦИК да се качват в интернет. Столетницата винаги е била една от водещите партии по време на прехода, няколко пъти дори беше във властта и можеше отдавна да създаде подобна практика. В случая социалистите илюстрират една от най-устойчивите характеристики на българските партии - работят за добрите идеи само когато са в опозиция.

Защото в самата идея стенограмите от заседанията на ЦИК да са публични има много логика. Не е нормално всички държавни институции да публикуват своите стенограми, а точно ЦИК, от чиято работа в крайна сметка пряко зависи персоналният състав на тези институции, да не го прави. Всеки, който поне малко е запознат с установените по време на прехода практики в ЦИК, знае, че това е



едно затворено общество,



подобно на масонска ложа. То е обвито в мистерия и трябва да имаш свои хора в него (това призна и шефът на правната комисия Искра Фидосова), за да се информираш какво се случва. Комисията публикува своите решения в интернет, но те често са толкова витиевато формулирани, че ориентирането в тяхната аргументация е доста сложно занимание. А да се разбере кой член на ЦИК как е гласувал е напълно невъзможно, тъй като това не се обявява. Още по-скандални са случаите, в които заради отсъствия в ЦИК не могат да се събере мнозинство от две трети за едно или друго решение. И по тази причина отказват да се произнесат, с което де факто пречат на един или друг кандидат. Напълно нормално е обществото да знае кой член на комисията е отсъствал и от квотата на коя партия е той.

През годините имаше доста



случаи на скандални решения



на ЦИК, взети не по законосъобразност, а по целесъобразност в полза на една или друга партия. През 2001 г. новосъздаденото НДСВ имаше доста проблеми, преди да се регистрира за парламентарния вот. През 2009 г. пък СДС, един от символите на българския преход, за малко също нямаше да може да участва в изборите за настоящото Народно събрание. Прозрачността в работата на ЦИК е нещо изключително важно. За това трябва да се мисли в посока не само да се публикуват стенограмите, но и самите заседания на комисията да станат открити. Технически възможности за това има, но е доста съмнително, че има и политическа воля.



"Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете"



В тези думи, казани от една от най-мрачните фигури на световната история, има много истина. Ето защо е особено важно да се помисли и за начин, при който процесът на отчитането на резултатите от вота също да става прозрачно. Оправданията за техническа невъзможност тук също не могат да минат. Трябва да се признае, че на предстоящите избори ще бъде направена една малка стъпка в тази посока. В Бобошево ще функционира експериментален преброителен център. В него ще се броят гласовете от всички секции в общината. Целите на занятието са две. Първата - да се избегне броенето по секционни комисии, тъй като от техните протоколи всеки купувач на гласове може лесно да направи справка дали е получил това, за което е платил. Втората е броенето на гласовете да става публично. От общинската комисия вече обясниха, че ще броят бюлетините в голяма зала, до която ще имат свободен достъп журналисти, наблюдатели и др. При дискусиите в парламента се прокраднаха и други интересни идеи, като например в залата, в която се брои, да бъдат монтирани камери, а мониторите да бъдат разположени отвън, което ще даде възможност на повече хора да наблюдават процеса. Резултатите от този експеримент ще са твърде показателни за бъдещето на изборния процес у нас. Изключително важно е дали на следващите избори експериментът ще бъде разширен, или ще потъне в забвение.

Сигурно е, че ще дойде ден, в който работата на ЦИК ще бъде прозрачна. Сигурно е също така, че всички партии, особено тези, които са на власт към този момент, ще са против тази прозрачност. Така че единственият въпрос е кога точно ще се започне с публикуването на стенограмите в интернет и с други подобни инициативи. Общественият интерес е това да се случи възможно най-бързо. По този казус обаче, както и по много други, общественият интерес и този на политиците не съвпадат и дори са диаметрално противоположни.