"Колеги, да гласуваме по точката, както се разбрахме вчера." Следва гласуване и точката е приета или отхвърлена без обсъждане. Понякога дори не става ясно какво точно е гласувано. Ето така протичат "откритите" заседания на Висшия съдебен съвет - правителството на съдебната власт. По закон той трябва да заседава публично. На практика обаче истинска публичност няма. Защото основните обсъждания се правят по време на т.нар. работни заседания. Когато дойде време за официалното заседание, което може да бъде наблюдавано в реално време от журналистите и от всички, които желаят, в специална зала с монитори, всичко протича като по сценарий с предварително раздадени и заучени роли. И дневен ред от 60 точки се приема за около час - по точка в минута.

Сайтът на ВСС също е под всякаква критика - хаотичен и зле организиран. До правилата за определяне на допълнително възнаграждение на магистрати и съдебни служители например се стига през протокола от заседанието, на което бяха приети. А Правилникът за организацията и дейността на ВСС и неговата администрация



изобщо не видя бял свят



в публичното пространство въпреки обещанието, че още на 27 октомври ще бъде качен на сайта. Така само от няколко реплики на един от членовете на ВСС, несъгласен с част от правилника, се разбра например, че дирекциите на администрацията на съвета от 6 стават 7, което значи и по-високи заплати за чиновниците, и "конкурс" за ново ръководство.

Единствените точки, които се радват на по-подробно обсъждане, са при избора на шефове. И то само защото процедурата изисква те да бъдат изслушани. Ако пък някой проект за документ предизвика дебат, е много трудно за наблюдател да се ориентира в аргументите, тъй като проектите за решения не са публични. И всъщност невинаги може да се разбере за какво говорят кадровиците. Вероятно, ако зависи от тях, те биха заседавали винаги закрито. Журналистите по правило се приемат като врагове, които трябва да бъдат държани настрана, защото само търсят грешките им. Дори елементарните въпроси, които се задават към пресцентъра (който всъщност е цяла дирекция "Връзки с обществеността и протокол", наскоро в него бе назначен и нов експерт) трябва да са оформени като заявления за достъп до обществена информация, а отговорите идват след плащането на такса.

До септември 2009 г. така се получаваха дори пълните стенографски протоколи от заседанията, тъй като на сайта се качваха единствено кратките. Сега поне и пълните протоколи се публикуват, макар и с около месец закъснение. Но ако се запази тенденцията аргументите да се обсъждат по време на работното заседание, няма да има съществена разлика между пълния и краткия протокол.



Според Закона за съдебната власт заседанията на ВСС са публични,



освен в случаите, когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация, или предложения за налагане на дисциплинарно наказание. Но дори приети на закрито заседание, решенията се обявяват публично. Когато съдебният закон се ремонтираше през 2007 г., за да бъде създаден постоянно действащият ВСС, депутатите бяха на косъм да махнат разпоредбата за публичност. Тя странно изпадна от проектозакона между двете му четения. Някои народни избраници обясниха, че не е нужно тя да е в закона, стигало да се запише в правилник. "Ако текстът не бъде изрично записан в ЗСВ и новият постоянно действащ ВСС, съставен от чиновници, започне да работи на тъмно, при пълна непрозрачност, може да се стигне до много неочаквани последици", предупреждаваха други. Здравият разум надделя. Но се оказа, че това не пречи на ВСС да заобиколи с елементарен финт публичността.

Преди 7 години заседанията на кадровия орган станаха публични след съдебна битка. Въпреки че де юре публичността бе прокарана с промени в Закона за съдебната власт. Оказа се, че тогавашният състав на ВСС разбира прозрачността само като допускане на граждани в заседателната си зала, докато приеме окончателния вариант на дневния си ред. Звучи абсурдно, но беше точно така. Когато журналисти пуснаха във ВСС искане да получат достъп до заседанията му, позовавайки се на закона, и предложиха достъпът им до тях да бъде осигурен с камера и микрофон в отделна зала, за да не пречат на кадровиците, ВСС изобщо не се произнесе. И така бе пратен пред Върховния административен съд. На 19 ноември 2004 г. съдиите Цветана Сурлекова, Нина Докторова, Аделина Ковачева, Галина Карагьозова, Диана Гърбатова отмениха мълчаливия отказ на ВСС и му наредиха да се произнесе по искането.

Законовото задължение на Висшия съдебен съвет е да направи заседанията си достъпни за обществото, в това число и за средствата за масова информация, които изпълняват важната функция да информират по въпроси от обществен интерес. Изборът на конкретните информационни технологии, по които практически ще се осигури обществен достъп, е правомощие на административния орган, пише в съдебното решение.

ВАС отхвърля доводите на съвета, че ако заседанията са напълно публични, може да се стигне до нарушаване на служебната тайна и личните права на магистратите. ВСС е длъжен да се съобразява и с разпоредбата на конституцията, която ограничава правото на информация в случаите на държавна или друга защитена от закона тайна.

ВСС така и не разбра, че



публичността е най-добрата защита



В това, че членовете му се събират на работни заседания, няма нищо лошо. Те са постоянно действащ орган и се предполага, че работят всеки ден. И въпреки че едва ли някога ще се стигне дотам да няма задкулисни обсъждания, лобиране и пазарене в коридорите в почивките по време на заседание. Но когато в четвъртък членовете на ВСС се съберат за официалното си заседание, което по закон е публично, е редно да се видят не просто вдигнати ръце за гласуване. А да се чуят и гледните им точки. Да е ясно как са формирани решенията, кой и с какви аргументи е надделял при вземането им и колективната отговорност на ВСС да не се изражда в обща безотговорност.

В интерес на съдебната власт и на обществото е публичността да не остава само добро пожелание в графиците за действие по мерките за напредък в съдебната реформа, които периодично се пращат в Брюксел.