|
| Веселина Седларска |
по-малкото зло е да отпише Сливен
Изборните правила у нас са по-лицемерни дори от самите кандидати. Те не допускат една коза да се разхожда с изписан на нея номер от бюлетина, но в същото време осигуряват всички условия т.нар. пряка демокрация да се изроди в наддаване, в търг. Купуването на гласове вече не е нито проблем за тези, които го правят, нито новина за всички останали. Сега за кандидатите по-важно е друго: колко гласа да купят, така че хем да победят опонента, хем да не са се охарчили излишно. Проблемът се свежда не до това дали да се купуват гласопРодаватели, а до ефективно счетоводство. Вече не се купува на сляпо.
Изборите бяха търг с явно наддаване
Социологическите агенции, които провеждат екзит пола, играят ролята на оня с чукчето. И на два часа удрят по тезгяха: 52 на 48 процента. Което е знак за кандидата с 48 процента да осчетоводи колко гласа да купи в следващите часове, за да надмине опонента, но и да не харчи повече, отколкото е необходимо. Избирателите от бездънния квартал "Надежда" в Сливен отиваха до секциите пунктирано. На серии. Придружавани или извозвани. В края на деня гледката премина в карнавална - музика предвождаше хиляди внезапно осъзнали своя граждански дълг мургави избиратели, които отиваха да го изпълнят с танцова стъпка. "В неделя ще станем съвестно и ще решим за кого да гласуваме!" - обясни един жител на "Надежда". Най-голямата част от тях бяха умували толкова съвестно, че стигнаха до решението привечер.
Във всеки момент на неделния ден всеки, който проявяваше някакъв интерес към изборите, можеше да разбере какви са резултатите от екзит пола. Сливен е толкова малък, че обикновено това става с едно обаждане по телефона, максимум две - някой се обажда на някого, който от своя страна ще се обади на някого, който със сигурност знае резултата до този час. А резултатът обикновено е като в телевизионно риалити с гласуване с sms-и: 49 на 51. Едва в края на деня се прави едно мощно наддаване - за по-сигурно. Всичко това можеше да се види, чуе, пипне. Достатъчно беше да се застане пред Шесто училище, където гласува кв. "Надежда", за да се види, че изборите са математика, клиентопоток, поминък, маркетинг, рекет, алъш-вериш и т.н., но не и свещената пряка демокрация. Ако купуването и продаването на гласове са престъпление, то 30 октомври беше празник на престъпността.
Лечков си отива.
Той дойде като чутовен мит и си тръгна като чудовищен митоман
Между тези две неща стоят осем години кметуване и един съсипан град. Да се направи разлика между мита и митомана не е нито толкова бърза, нито толкова лесна работа, колкото изглежда. Особено за хора като българите, податливи на стокхолмски синдром. Йордан Лечков е урок, който непрекъснато трябва да бъде разказван. Юнакът балкански Сливен се събуди от дълбокия сън след осем години в окопен пейзаж, изгребана общинска хазна, никаква икономика и всякаква материална и духовна нищета. Лечков си отива, но на тези избори можеше да се види толкова лечковизъм в страната, колкото никога не е имало. Лечковизмът трябва да продължи да бъде описван, за да бъде разпознаван.
Митоманът е самонаправил се човек. Никой, който благодарение единствено на себе си е станал някой. ("Аз съм на бай Лечо момчето. Когато те направят колкото мен, тогава да дават акъл.") За митомана Лечков светът бе разделен на две: от едната страна е той, от другата - всички останали, които се надпреварват да се домогнат до него, за да станат известни. "На мен никой не може да ми казва какво да правя" - с това изречение Лечков завършваше всеки монолог, когато го затресеше хвалебствената охтика. Напоследък тя беше хронична. Митоманът никога не е сам, но винаги е единак. Като всеки егоцентрик митоманът е шампион в драматургията на мъченичеството: "Мога да ви махам от Монако, но стоя тук да оправя живота ви." Вътрешната му защита е толкова силна, че сам си вярва. Митоманите лъжат искрено, затова е толкова трудно да бъдат разкрити. Те са като герои от анимационен филм - минава валяк отгоре им, а те се надигат невредими. "Аз никога не съм губил", обичаше да казва Лечков.
Митоманите не губят, защото никога не влизат в битка със себе си
Но на избори им се налага.
Урокът, който сливенци прочетоха и разбраха, е, че митоманите са неуморими, симпатични, опасни, чаровни, егоистични, нагли, енергични, самоуверени, мъченици заради собственото си величие. Митоманите много, много трудно се различават и разобличават. Приличат много на митовете за себе си. За митоманията човек проглежда през собствените си рани. За да си спестите раните, сравнявайте с Лечков всеки, който иска да оправи града, държавата, живота ви.
|
| Лечков и вярата |
|
| ----- |
Приятна последваща публицистика ...