Българите не са много склонни да остават по-дълго на пазара на труда, дори това да им носи по-висока пенсия, след като могат да вземат и пари за старост, и заплата в пълен размер. Това става ясно от справка, изготвена за "Сега" от НОИ за хората, отложили пенсионирането си.

От 2008 г., когато е решено всяка изработена година след придобиване право за пенсия да вдига парите за старост с 3% вместо 1.1% с идеята хората да се отказват от пенсионирането си, досега едва 29 142 души са го отложили. Толкова са горе-долу новоотпуснатите пенсии за едно тримесечие. При това средният брой месеци на отложено пенсиониране е едва 8.5 месеца, показва справката на НОИ. Жените са се пенсионирали средно на 60 г. и 10 месеца при обща приета възраст 60 г., а мъжете - 64 г. и 4 месеца при общоприета възраст 63 г. Средната им пенсия е 344.81 лв. и по-дългото оставане на пазара на труда увеличава парите им за старост с 3.5%.

В същото време около 120 000 пенсионери преди кризата и около 100 000 по време на кризисните 2009 г. и 2010 г. едновременно са работили и са получавали пенсия. За тях това е по-добрият вариант, тъй като у нас и двата дохода се вземат в пълен размер без никакви удръжки. В същото време работещите пенсионери могат да продължат да се осигуряват за пенсия и да поискат преизчисляване на парите си за старост веднъж в годината. Така за три години, в които ще вземат два дохода, ще могат да си вдигнат пенсията с толкова, колкото биха я увеличили за една година труд, без да се пенсионират, но и без да получават пари от две места.

Въпреки съмнителния ефект върху по-дългото оставане на пазара на труда чрез увеличение на процента, с който годината повече работа участва в изчисляването на пенсията, социалният министър Тотю Младенов предлага той дори да се увеличи от 3 на 4%. Предложението за промяна в Кодекса за социално осигуряване вече е в Народното събрание, макар че то се оспорва от всички експерти в социалното осигуряване, тъй като изкривява основния принцип в него - справедливостта.

Пред депутати от социалната комисия Ася Гонева, която е член на надзора на НОИ и експерт на КНСБ, обясни, че след 34 г. трудов стаж, ако шефът й я държи пет години, след като е придобила права, тя ще си гарантира половин пенсия само с тези допълнителни години. "Всички ли имат тази възможност да работят след това? Хората искат да остават на работа. Целият проблем е, че не им се дава възможност", обяви Гонева.

Дори да се премахне възможността работодателят да освобождава без проблеми хората, придобили право на пенсия, пак не се гарантира възможност на всички да работят повече, тъй като важен фактор е и видът работа. Ясно е, че при по-тежък труд хората трудно могат да останат на работното си място повече, е друго обяснение на експертите защо прекаленото увеличение на стимула е несправедливо.

Шефът на НОИ Бисер Петков пък обясни, че в краткосрочен план хората може да облекчат системата, като отложат пенсионирането си, но в дългосрочен ще я натоварят, защото ще трябва да им се плащат по-високи пенсии.