Преди 20-25 години бях сигурен, че един от недъзите на тоталитарното общество е липсата на достатъчно добри професионалисти в много области, тоест липсата на широк слой "тесни" специалисти, виртуози в специалностите си. И съответно - превръщането на повечето хора в "специалисти по всичко" по неволя - поради дефицитите, поради оскъдица на първите, поради ниски доходи. В пенкилер хора.
Зъболекарят трябваше да може да лепи плочки, или поне сам да си оправи банята; цигуларят трябваше да може да изчуква автомобили, или поне своя; математикът трябваше да може да поправя водопроводи, или поне да клечи под мивката си; водопроводчикът трябваше да умее да отглежда картофи, за да си гледа и градината на село...
В нормалното общество, мислех и проповядвах, не е така. Там е царството на кадърността. Тоест, трябва да си достатъчно стойностен в собствената професия, а всичко друго ще се нареди от само себе си. Работиш ли добре това, което умееш, ще си заможен човек. Който за всички останали услуги заплаща на прекрасни професионалисти. Пък те ще му свършват работа бързо, точно, акуратно.
Тогава няма да трябва, ако си лекар интернист примерно, да лепиш тапети, да пренареждаш паркет или да чоплиш телевизора с отвертката. Просто ще четеш медицинска литература в свободното си време, за да си в крак с най-новото в професията. Пък ако ти се развали телевизорът, или си сменяш дограмата, да речем, викаш специалист по това. Той идва, договаряте се, свършва работата като пчеличка за нула време, почиства след себе си, плащаш му и надплащаш от задоволство, стискате си ръцете, и - пей сърце.
Така мислех и философствах на тази тема
Сега сме божем в нормалното общество. Хората си гледат - божем - добре работата. Добрата балерина Х обаче не изкарва достатъчно добри пари, за да си плаща, затова си лепи тапетите сама (зле). Освен това се грижи за стари хора заран, та не сколасва с усъвършенстването в професията. На добрия (божем) учител Генчо, мой добър познат, не му стигат парите, та гледа да върже семейния бюджет с ремонти по домовете... Взема евтино, аз затова го цаних да ми оправи мивката. Той дойде една събота, остави след себе си руини, боклук и нескопосност. Но пък изпи едно шише ракия къде с мен, къде самичък. И сърце не ми даде да го мъмря, щото блъска цял ден човекът, от сърце блъска. И той деца храни. Пък и евтино взема, както казах.
Мислех си, че в нормалното общество, както вече също казах, не трябва да разбираш от това, което не ти е работа. Бъркал съм. Комшиите, стари хора, ми се оплакаха как им се развалил телевизорът. Те гледат един телевизор от десетина години и кусур, не е скъп. Викнали техник, едно младо момче, то им казало, че е изгоряла н'ам си каква част - 146 лева и четирийсет и седем стотинки с труда ще им струва ремонтът, рекъл.
Хората изпъшкали, но пенсионери - една радост, телевизията, им е останала. Преценили, че ще намалят лекарствата и храната за два месеца, па развързали кърпите. Момчето отишло до колата си, донесло нова част, почовъркало, образът се явил. То взело старата част, "за отчет", казало, и си я отнесло у джеба.
След два дни пак същата работа станала, старците тоз път викнали кабелния оператор, той им рекъл, че настройките са се омешали, и това е. Оправя се лесно, без пари.
- Май ни завлече онуй младото - сто четирийсет и шест лева - догаждаше се дядото пред асансьора.
- И четирсет и седем стотинки, как ги па сметна - въздишаше бабата. И додаваше човеколюбиво - да се задави дано.
Аз едно такова младо момче виках преди три години за пералнята, нещо блокираше. То дойде, в интерес на истината оправи проблема, малко електрониката била сдала, нищо сериозно. Платих, благодарих, на раздяла ми каза:
- Трябва нов мотор, този е повреден.
- Че как, тя е почти нова.
- Нова-стара, повреден е, още един-два месеца да изкара, и ще спре.
- Колко ще струва?
- 160. Ще го сложа за час.
Сметнах, че по-добре нова пералня, отколкото стар мотор на стара и не се знае докога. Не се възползвах от любезното предложение. Оттогава чакам да спре старата, че да купя нова. Но тя си работи. Реших, че проблемът е в момчето. Не разбирам нищо от огромен брой неща, уви. Долавям само
когато някому трябват пари
- Ще трябва да си свалите водомерите, пет години е максималният срок на експлоатация... Да ги свалите, да ги отнесете в н'ам си коя лаборатория, да ви ги проверят. Ако са в ред, ще изкарате още с тях. Ще ви струва 45 лева. - Така ми рече инкасатор у дома.
- Но те са в ред, и си работят - възразих.
- Да, ама трябва. Затова е по-добре да се вземете направо нови. Ще ви ги монтират, ще ви ги заверят, пломбират, всичко - 90. Иначе минавате на база, а това е в голям ваш ущърб.
Не взех. Много настойчив ми се видя човекът за второто, много безумно ми се видя първото - нарочно безумно, за да кандисаш лесно на второто. След два месеца човекът пак мина, пак настойчив. Пак си повтори препоръката за второто, дори се извайка и ме ожали какви пари губя, като съм "на база". Даде ми и телефон - "Звънни тука, ще те оправят веднага".
- Операция ли трябва? Елате при мене, ще оправя нещата - дръпна ме непознат хирург, докато се суетях за свой близък в голяма болница. Ни в клин, ни в ръкав.
Не разбирам от много неща, както вече казах. Включително от медицина. Разбирам само, когато някому трябват пари.
Но разбирам още, че царството на професионализма не се състоя. Отмести го ерата на далаверата.
