Що е то мехатроника? Накратко казано това е наука за интегрирането на електрониката и софтуера с по-традиционните механични системи. С други думи тя намалява работните места, но увеличава производителността на труда. Мехатрониката беше призната за професия у нас едва наскоро със заповед на министъра на образованието Сергей Игнатов. Тя е от онези професии, за които според безброй проучвания и в момента, и в бъдеще ще има огромен недостиг на кадри.

Светът изпитва и ще изпитва липса на специалисти в областта на математиката, инженеринга, технологията. Но те се учат по-трудно, а за качествено обучение трябват инвестиции в лаборатории, в модерна апаратура. Освен това сред младите битува мнението, че хуманитарното образование дава много повече възможности за реализация в чужбина, а в индустрията, освен че не осигурява възможности за развитие, се работи и повече. Като допълнение технологиите се развиват със скоростта на светлината и няма образователна система в света, която може да предложи толкова бързо адекватно обучение.

"Например само за 6 месеца, за година, докато разработваме системата за необходимите умения и компетентности за дадена професия, функциите на IT специалистите се промениха. Много бързо се появяват нови области, в които тези специалисти навлизат, обединяват се дейности", твърди Томчо Томов, директор на центъра за оценка на компетентностите към Стопанската камара. За една професия например трябват софтуерни инженери, за друга - компютърни дизайнери, но това са все IT специалисти. И дава пример с маркетинг специалистите. "След 5 години маркетингът изобщо няма да се осъществява по начина, по който се прави сега. Борбата за реклама няма да е във вестниците, дори не и в телевизията. Тя преди всичко ще залегне в социалните мрежи, в интернет. И специалистите по маркетинг ще трябва да имат много сериозна култура и много сериозни компютърни умения, свързани със социални мрежи, с технологии, които могат да използват, т.е. те също ще влязат в общото понятие IT специалисти. В бъдеще



в IT сектора ще бъде насочена 20-30% от работната сила



в ЕС. С навлизането на информационните технологии ще се промени профилът, изискванията към много професии", обяснява Томов.

Целта на центъра за оценка на компетентностите е с европари по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" да бъде създадена национална информационна система, в която работодателите ще описват точно какви умения търсят работодателите в 20 сектора за 400 професии. Но ще има опции и за доразвиване. После човек може да види изискванията на работодателите, да ги сравни с учебните програми на вузовете и съответно да избере за коя специалност в кой университет да кандидатства, за да отговаря максимално точно обучението на бизнес очакванията.

Докато изготвят системата, от БСК правят и проучвания сред работодателите в какво производство смятат да се развиват, хора за какви професии ще им трябват и с какви умения, както и кои учебни заведения считат, че дават най-подготвени кадри. Оказва се, че след IT специалистите другият голям проблем е липсата на качествени инженери по автоматизация. Инженери по хидравлика също няма, не стигат и механици. "Ако направя конкурс за инженер по хидравлика и за юрист, за първия конкурс я се явят двама кандидати - от тях кой не завършил, не знае език или идва на възраст, в която не е подготвен за новите изисквания към професията, а за втория конкурс сигурно ще има поне 400 юристи", казва Томчо Томов.

Ректорите обаче контрират, че образованието няма как да отговори адекватно на пазара на труда, тъй като бизнесът също не знае какво иска и няма конкретни предложения към учебните програми. От БСК признават, че наистина съществува такъв проблем и у нас той дори е много по-тежък, отколкото в чужбина заради липсата на



система за прогнозиране на нуждите



на трудовия пазар. Такава няма нито в краткосрочен план - за близките 2-3 години, нито в средносрочен - за 10-15 г. Преди време от министерството на труда анонсираха подобна система за прогнозиране за 10 години напред, но методиката се оказа доста странна, защото според нея след време нуждата от IT специалисти ще намалява, а ще се увеличават работните места за финансисти и банкери. Освен това няма да има кой знае какво значение дали човек е със средно или с висше образование за намирането на работа - все изводи, опровергани от всички останали проучвания у нас и в Европа.

Дори мениджърите и работодателите в конкретните предприятия в България нямат практиката да прогнозират нуждата от кадри, да работят стратегически и дългосрочно. Търсят човек на пазара на труда сред всички, когато им потрябва. Едва около



20-30% от работодателите са в контакт



с висшето или средното образование и се опитват да си "резервират" бъдещи професионалисти директно от вузовете или техникумите най-вече чрез стипендии. Други начини са работа по съвместни проекти, инвестиции в материалната база на университетите и професионалните гимназии, възстановяване на позабравената практика със стажантските програми. Но и те могат да се провеждат качествено в ограничен брой предприятия, които са инвестирали в модерно оборудване.

Проблеми създава и законодателството, което налага редица ограничения на възможностите за взаимодействие на бизнеса с учебните заведения. В момента държавата не признава на бизнеса разходи за стипендии, учебници и осигуряване на качествено обучение на настоящи и бъдещи кадри.

В момента висше образование изискват около 50% от длъжностите, тенденциите са след пет години те да са някъде около 70%. Дори и сега има професии, за които Националната агенция за професионално образование и обучение е определила, че може работникът да не е висшист, а всъщност



всички търсят висшисти



"Например един настройчик на металорежещи машини в националния регистър са го писали, че може да бъде със средно образование и даже с основно. Всички настройчици в машиностроенето обаче са с висше образование", твърди експертът от БСК.

Поради липса на място за обучение пазарът вече изпитва остра нужда от асансьорни и хладилни техници, от специалисти по климатични инсталации. Причината е, че в техникумите паралелките още се създават на базата на брой желаещи деца - минимум 16, а не според нуждите на бизнеса. Още през март зам.-министърът на образованието Милена Дамянова обяви как се обмисля създаването на защитени паралелки за изчезващи специалности. Такива ще могат да се създават и при 8 ученици. Не е много ясно защо е толкова трудно това да се изпълни, но не е предвидено и през тази учебна година.

Бизнесът изпитва остра нужда за оператори - настройчици на цифрови стругове, няма заварчици, корабостроители, дърводелци, кранисти, дори шофьори на тролейбуси и автобуси. В металургията липсват оператори на металургични съоръжения. "Няма и пещари, защото там нещата вече са много осъвременени и електронизирани. Ръчният труд е намалял до минимум, ползват се електропещи", обяснява Томчо Томов.

Чуждият опит дава доста добри практики и някои от тях биха могли да се приложат у нас. В Германия например предприятията, които могат да предлагат стажантски програми, са лицензирани по строги изисквания. В други страни се предлагат



осигуровки за финансиране



на обучение на децата в бъдеще. Във Франция всеки научен език или придобита компетентност по време на училище носи бонус точки, които дават предимство при кандидатстване за работа още след ученическата скамейка. В Швеция и Великобритания се дават ваучери, нещо като кредит за обучение и ако изборът на специалност е правилен и след това човек си намери бързо работа за заплата над определена сума, парите му се опростяват.

"В повечето страни парите за квалификация и обучение се управляват от държавата и социалните партньори. Другаде само от социалните партньори. А у нас създават някакви схеми, които нямат нищо общо с нуждите на бизнеса, условията за кандидатстване не са обсъдени с него и после обвиняват, че не сме инициативни при усвояването на средствата", твърди Томчо Томов от БСК.