Предлагат ми да стана настойник на дете, с което имам и родствена връзка. Може ли да кажете какви са процедурите и отговорностите?

П.Ч., София



Семейният кодекс (СК) обръща специално внимание на проблемите на настойничеството и попечителството. Това е естествено, защото случаите, в които се налага те да се учредяват, не са малко и се третират сложни взаимоотношения - както лични, така и имуществени.

Настойничеството се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Това означава, че в тази хипотеза попадат децата до 14 години. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.

Попечителство се прилага спрямо непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Тук попадат децата от 14 до 18 години. Иначе попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение. Режимът тук е по-либерален от настойничеството.

Законът определя, че лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете - и дирекция "Социално подпомагане". Според чл. 154 от СК "орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице". Това е кметът по постоянния адрес на детето или запретения. Органът е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок. Срокът започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя. Органът по настойничеството и по попечителството задължително изслушва детето или поставения под запрещение и взема становище от дирекция "Социално подпомагане".

Органът назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници между роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет. Законът казва, че в "състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица". Този текст се използва най-вече ако няма достатъчно близки и роднини, които да са съгласни. Органът по постоянния адрес на лицето назначава попечител и зам.-попечител сред същите лица като при настойничеството. Те също трябва да са дали писмено съгласие за назначението си. Законът определя и пречки за назначаването. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и зам.-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления.

Органът трябва да съдейства на настойника и на попечителя при изпълнение на техните задължения. Когато поставеният под настойничество или попечителство е дете, такова съдействие оказва и дирекция "Социално подпомагане".

По правило поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат отделно местожителство. Ако пък поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му, след като бъде изслушано. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред. Иначе дейността на настойника е почетна. Той е длъжен да се грижи за детето или поставения под пълно запрещение.

Законът казва и че настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес. Той е длъжен в срок до един месец да уведоми органа за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа.

Настойникът е длъжен и да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва. При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат правилата като за родителите - иска се разрешение от районния съд. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.

Важно е да се знае и че органът упражнява надзор върху дейността на настойника. Той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет. Всяка година до края на февруари настойникът трябва да дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа. Настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това. Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчета, органът по настойничеството и по попечителството му налага глоба в размер от 50 до 500 лв.