Един истински милиционерски указ, приет от Държавния съвет през 1963 г., все още действа. Което е скандално.

20 години след като новата и действаща и в момента конституция разпореди България да се управлява само по закони, все още има области, които се регулират не с какво да е, а с укази, издадени или от Държавния съвет, или от президиума на Народното събрание. Все



институции, които де юре и де факто са в миналото



Като например Държавния съвет. За него в старата конституция е записано: "Дъpжaвният съвет на Народна рeпубликa Бългapия e висш постоянно действуващ орган на държавната власт, който съединява вземането на решения с тяхното изпълнение". И още: "като висш орган на Народното събрание той осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност". А нали в България има разделение на властите?

Именно този Държавен съвет е приел и въпросния указ № 904 за борба с дребното хулиганство. В момента единствената институция, която може да издава укази в България, е президентът. Неговите укази обаче нямат нормативен характер. Въпреки това е предвидено, че актовете на президента могат да бъдат оспорени пред Конституционния съд. Както това може да бъде направено и спрямо законите. Тези укази обаче нямат нищо общо със законите.

Защото и тази власт, която управлява вече повече от две години, си хареса 48-годишния указ и не иска да го отменя.



Например за да овладява масови безредици и протести



Наскоро правителството предложи само промени в Указа за дребно хулиганство, които бяха приети миналата седмица на второ четене. Решенията на съда за налагане на мерки по въпросния указ вече ще могат да се обжалват. От социалистическо време те не подлежаха на обжалване и се изпълняваха веднага. Решението предвижда и задържане в поделенията на МВР за различен период от време.

Правителственото предложение бе предизвикано от две решения срещу България на съда в Страсбург, както и от решение на Конституционния съд отпреди няколко месеца, които посочиха, че липсата на възможност за обжалване противоречи на основния закон.

Новият текст в указа предвижда решението на районния съдия, с което се налага административно наказание, да подлежи на обжалване в срок до 24 часа пред съответния окръжен съд. Предложи се и още една промяна. По подобие на уредбата по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия да се въведе наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер от 40 до 160 часа". Накрая обаче тази идея не мина през парламента. И всичко свърши само с промяната за обжалването. Всичко останало си остана по старому.

А то



изобщо не е малко и със сигурност не е безобидно



Защото, ако някой псува, ругае, вдига скандал, спори, може да попадне под ударите на този указ. Или ако много-много не обича полицаите и държавните чиновници и го показва, включително и с думи или жестове - тогава също. Или пък е ходил по малка нужда в парка. Или ако протестира неразрешено или по-шумно. Всеки такъв човек може да се озове зад решетките най-малко за 15 дни.

А този указ здраво се използва дори и сега. Десетки и дори стотици пъти годишно. При това става дума за случаи извън спортното хулиганство, което се наказва по специален закон.

Най-често от указа си патят хората, които не се подчиняват на полицаи. Така например, ако определен представител на МВР ви поиска прекалено нахално според вас документите и вие му откажете, направо попадате под определението "оскърбително отношение към органите на реда" и може да отнесете поне глоба. Същото ви грози и ако решите, че катаджията се заяжда с вас, като проверява дали имате примерно аптечка, триъгълник, помпа или друг подобен атрибут, и кажете мнението си. Заради псувня в ресторант, трамвай или на улицата пък можете да бъдете наказан с включване в общественополезен труд в някоя тухларна или градинка.

Този указ си е кристален пример за това как преди години



се регулираха обществените отношения в полза на милицията





Защото той дава прекалено много възможности за разтегливи тълкувания. В чл. 1 на действащия в момента Указ е записано, че за "дребно хулиганство, извършено от лице, навършило 16-годишна възраст, се налага административно наказание задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лв. Веднага след това се прави опит да се определи що е "дребно хулиганство". Това е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствие. Точно в тези най-общо определени хипотези се крият и рисковете. Ако например ви се види надута сметката в ресторанта и вдигнете скандал, може



да се озовете за 15 дни в ареста на МВР



с обвинение, че сте извършили "непристойна проява".

При това при много странна процедура. При констатирана проява на дребно хулиганство органите на МВР, кметовете или зам.-кметовете трябва да съставят акт, в който да опишат подробно случая и да отбележат името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. Ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това задължително се отбелязва. В него се вписват и възраженията му, ако има такива. Ако актът бъде съставен от кмета, той незабавно трябва да го предаде в МВР, чиито органи издирват лицето. Най-късно 24 часа след съставянето на акта началникът на съответното поделение на МВР трябва да внесе преписката за решаване от районния съдия или да я прекрати, ако не са налице условия за налагане на административно наказание. В първия случай лицето може да бъде задържано до 24 часа, но за това задължително трябва да бъде уведомен съответният прокурор. Най-късно 24 часа след това районният съдия в открито съдебно заседание разглежда преписката. Районният съдия може да наложи административно наказание, да прекрати преписката или да я прати на съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или да оправдае лицето. Ако при разглеждането на преписките се установи, че е извършено престъпление - например едро хулиганство, тя се праща на прокурор за образуване на предварително производство.

Иначе в указа изрично е посочено, че наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост. Ако съдията е постановил задържане, то се изтърпява в съответното поделение на МВР. Това време се използва за "включване на нарушителите в общественополезен труд съобразно тяхното здравословно състояние, възраст и др." По време на задържането нарушителите не получават трудово възнаграждение от работодателите си. Работното им място обаче се запазва, не се прекъсва и трудовият им стаж.

Този указ предполага твърде грубо вмешателство в живота на един човек и е редно да бъде регулирано със закон. А не по допотопни нормативни актове на несъществуващи органи. Няма място в правния мир за 48-годишния указ. И съществуването му само подхранва милиционерщината.