Еврофондовете заприличаха на чудовището от Лох Нес - медиите го описват, сякаш са го видели, но все повече се съмняваме, че го има. Уж е голямо, а все се крие. Еврофондовете също са голямо число, но за повечето българи са чисто виртуални, защото нито са ги пипнали, нито са ги помирисали.

Според системата ИСУН за управление на еврофондовете досега страната ни е получила реално 1.9 млрд. лв. от малко над 13 млрд. лв. чисто еврофинансиране. Това прави 14.8% усвояемост. Без да се смята програмата за развитие на селските райони, която също крета. Значи около 11 млрд. лв., които ни се полагат от Брюксел по структурните и Кохезионния фонд, се гмуркат в мътните брюкселски подмоли и не сме сигурни, че ще изплават. И макар че програмният период отдавна е преполовен, политиците се кълнат, че всичко ще усвоят, защото са приготвили голяма мрежа.

Никой досега не обясни



разликата между реални и виртуални евросредства,



защото фондовете от ЕС са мощен инструмент за пропаганда и за печелене на гласове. Така постъпи тройната коалиция през лятото на 2009 г., това направи и ГЕРБ преди последните избори. А лидерът на ДПС Ахмед Доган мина всички граници, като определи парите от ЕС за "порции", които подлежат на вътрешно разпределяне.

Сгрешеният диалог за еврофондовете доведе до възможността за политически спекулации с тях, които създадоха измамни очаквания. На практика се купуваха гласове с обещания за много пари и инфраструктура, ако бъдат избрани правилните кандидати, ползващи се с доверието на Брюксел, да разпределят порциите. На рекламни агенции, които обслужват ГЕРБ, се плащаше с договори или обещания за договори по комуникационните планове на европрограмите пак в бъдеще време.

Преди местните избори през 2007 г. БСП масово правеше информационно-консултантски центрове, в които обещаваше да консултира безплатно хората и бизнеса как да печелят от ЕС. Четири години по-късно въпросните центрове изглеждат демоде, защото хората разбраха, че еврофондовете не са лъжица за всяка уста, а общините - че това е опасно занимание и въпросът не е в предварителната консултация, а в последващото изпълнение. По оперативна програма "Околна среда" например усвояването на евросредства е най-ниско - под 10%. Тази програма обаче играеше ролята на мощен стимулатор в кампанията. От министерството на Нона Караджова обещаваха догодина да бъдат разиграни на търгове за строителство почти 1.5 млрд. лв. по 80 проекта за пречиствателни станции и сметища.

Тук никой не обърна внимание на



фаталното забавяне със сроковете за някои от проектите,



защото 1.5 млрд. лв. миришат много хубаво и е важно кой ще кацне на ароматното цвете. Посланието бе: гласувайте за правилната партия, за да има и за вас. Същото се отнасяше и до останалите програми, защото правителството на ГЕРБ се хвалеше, че е договорило над 55% от евросредствата, а това означава поръчки за бизнеса и хляб за администрацията, която ще ги контролира.

Най-големият проблем при усвояването е разделението на общините и бенефициентите по признака "наш - ваш". Ако еврофондовете придобият някакви партийни характеристики, това ще бъде катастрофа за крайната статистика по усвояването. Кметът на Кърджали Хасан Азис изчисли, че в последните 2 г. на всеки два дни и половина някоя институция е започвала проверка в общината. "Каква е логиката един проект да бъде проверен 13 пъти", пита Азис с основание. Не само той, но и редица други кметове от БСП и СДС се оплакаха от масирани проверки по европроекти като форма на натиск. Някои склониха и се врекоха във вярност на ГЕРБ като техни кандидати само за да си спестят бъдещи проверки.

Досега страната ни е дала в ЕС над 3.3 млрд. лв. като членски внос. В същото време статистиката сочи, че сме получили реално два пъти по-малко пари от ЕС. Излиза, че най-бедната членка на Евросъюза е нетен донор, макар че властта у нас ни го представя по съвсем друг начин. Ако се запишат всички обещания от тази кметска кампания, свързани с еврофондовете, сигурно



може да се обиколи земното кълбо с построени нови пътища,



а също с водопроводи и канали. Леви и десни, управляващи и опозиция в странен сговор предвещаваха чудеса с парите на европейците. Популизмът стигна дотам, че бъдещи градоначалници обещаха намаляване на данъци и такси за сметка на увеличаването на парите от ЕС. От тази кампания струеше неподозиран евросоциализъм. Вицепремиерът Цветан Цветанов се похвали, че след изборите правителството започва да провежда част от заседанията си сред хората в градовете, за да чуят проблемите на обикновените хора и да улеснят живота им.

Еврокомисарят по бюджет и финансово планиране Януш Левандовски, който дойде седмица преди изборите в София, за да удари рамо на ГЕРБ, дипломатично се опита да охлади ентусиазма от магистралното усвояване на европари, но предупреждението му не бе чуто. Той обяви, че досега по въпроса за усвояването на евросредства изобщо не можем да впечатлим ЕС, и намекна, че с тези темпове току-виж изгубим доста от полагащото ни се финансиране.

Кметове продължават да се окайват, че затъват в блатото на бюрокрацията и дълговете. Старата управа на Русе например се оплака, че общините кредитират държавата с разплащането по европроектите. От отпуснатите по ОП "Регионално развитие" малко над 9 млн. лв. по проект за мащабна реконструкция на централната градска градина държавата не е платила половината от тази сума. В резултат общината не може да се разплати с изпълнителите, а те - с работниците си.

Подобна е ситуацията в много други общини. Община Видин има задължения от 22 млн. лв. Към края на август МФ отчете, че най-много дългове има Сливен - 12 млн. лв., Перник - 11 млн. лв, Кърджали - 8 млн. лв., Силистра и Дупница - с по 7 млн. лв. Една част от тези дългове са натрупани и заради неразплатени европроекти. Кърджали например има дълг от 7 млн. лв., като няколкостотин хиляди лева са неразплатени по европроект за укрепване на свлачището.

Парадоксът реалните европари да не постъпват в общините, а в същото време да се афишират виртуални европари,



предполага неизбежно разочарование



Виртуалните европари донесоха на управляващите реални гласове в изборите, но ако тази подкрепа не бъде осребрена с работни места и оживление в малкия и средния бизнес, българите ще загубят и последната си надежда за оправяне на живота с помощта на ЕС. Освен отчаяние може да настане и вдигане на налозите, защото правилата на еврофинансирането изискват държавният бюджет да покрие всички щети, нанесени по какъвто и да е начин на европейските данъкоплатци. Затова няма да е чудно, ако освен магистралите, които източват финансовия резерв на държавата, ни се наложи да финансираме с пари от бюджета и неуспешни проекти като водния цикъл на Йордан Лечков в Сливен и други шмекерии, които Брюксел няма да прости.