Традициите са неприкосновени дори и за най-модерните млади двойки в Пекин: консултантът по недвижимите имоти Чжу Хън и бъдещата му съпруга адвокатката Цзя Чжъвей отлагат сватбеното си тържество, докато съветникът по фън шуй на родителите на Чжу избере благоприятна дата за него.

Безпомощен пред изключително високите цени на жилищата в столицата, Чжу трябва да се ожени за жената, която обича, без да може да й предложи техен собствен дом - обичайно изискване за булките в Китай през годините. "Чувствам се много виновен за това, но такава е реалността", казва Чжу, повдигайки рамене. "Много хора от моето поколение разбират, че в момента това не е възможно". В най-процъфтяващите китайски градове спазваните от години традиции губят блясък за младите хора, които живеят в много по-различен свят от този, който техните предци познават.

Ван Юй, която е секретарка, и съпругът й Ван Люе, инженер в компания за електроника в Пекин, са родени, след като Китай въведе политиката на едно дете през 1979 г. Подобно на семействата в цялата страна, които имат по едно дете, те искат да имат две деца. Но няма да имат. "Те мислят по начин, който е различен от този на родителите им", казва Фън Сяотян, ръководител на Катедрата по социология в университета в Нанцзин, който изучава семействата само с по едно дете. "Те имат избор, но не се различават от цялото поколение. 60% от тях искат да имат само по едно дете". Според тях да имат едно дете в началото е нормално, тъй като самите те са отраснали без брат или сестра. Но по-важното е, че "повече деца означават и повече напрежение", казва госпожа Ван.



"Много е скъпо отглеждането на едно дете тук",



добавя тя.

Разходите по изхранването и обличането на едно дете са минимални в сравнение с разходите, необходими за обучението му, особено в град като Пекин. Родителите знаят, че пътят към най-добрите университети започва с най-доброто начално училище, а за да влезе едно дете в тях, трябват връзки или пари.

"Искам да насоча усилията си към Йойо и да й осигуря най-доброто, което мога. Ако имаме още едно дете, ще трябва всичко, което в момента й даваме, да го разделим наполовина, а това няма да е добре за нея", казва госпожа Ван. В миналото китайските деца осигуряваха сигурност на родителите си, бяха домашно отгледаните им гаранции за пенсиониране. Господин Ван е уверен, че ще могат сами да се грижат за себе си. "Планирам да спечеля достатъчно пари, преди да се пенсионирам, за да задоволявам потребностите си", казва той.

Да зависиш от децата си на стари години "бе начин, по който мислеха бабите ни", присмива се Чжан Хун, програмист, който също има право на две деца, но със съпругата му тв репортерката Цао Лин са решили да имат едно отроче - дъщеря им в момента е на 2 г. "Днес отглеждането на дете означава много проблеми", добавя той. Неговите родители, които обаче никога не са имали избор, може би биха желали да имат повече внуци. Но всъщност "те са щастливи, чи ние решихме да имаме дете, смее се госпожа Цао. - Много от приятелите ни не искат да имат деца".

Младите хора, родени в градовете след 80-те години, обръщат повече внимание на собственото си благополучие, отколкото предните поколения, казва професор Фън. "Те смятат, че животът на едно дете заема голяма част от семейния живот, така че



ако имат две деца, то качеството на живота им ще се влоши"



Чжу и госпожа Цзя смятат, че все още не са готови да имат деца, въпреки че са сгодени от 6 години. Оженили са се миналия месец. Проблем се появил малко след като Чжу се разболява през 2005 г. Той се възстановявал в продължение на шест месеца, а цените на жилищата в Пекин скочили и той не можел да си позволи да купи апартамент. "Просто не можехме да си позволим да купим апартамент", спомня си той. Един средно голям апартамент в Пекин струва 32 пъти годишната заплата на служител от средната класа.

Според китайските традиции младоженецът трябва да заведе съпруга си в дома на семейството, където тя евентуално би застанала начело на фамилията. В съвременните градове тази традиция се е трансформирала в очакване, че мъжът ще купи свой собствен дом - често с помощта на родителите си, - който да споделя със съпругата си.

След напразно чакане години наред цените на имотния пазар да се успокоят Чжу и Цзя решават да се оженят тази година, подтиквани от приятелите си и родителите, а и времето си минава. Двамата минават под венчило не само без къща и кола, които обикновено идват със сватбата, но и без традиционна церемония. Те плащат само 9 юана (1.50 долара) за брачно свидетелство, събират заедно родителите си и отиват в гражданското. "Всяко момиче иска романтична сватба, но щастието е по-важно от всичко друго, казва Цзя. - Искам само да сме заедно".



"Все повече и повече хора се женят без кола или къща",



добавя Чжу. Това е толкова честа практика, че дори се е сдобила и с име - "евтина сватба". Евтината сватба е предпочитана все повече в големите градове като Пекин и Шанхай, където цените на имотите са скочили почти петорно за последното десетилетие. "Къщата и церемонията са много важни", обяснява Ли Син, която е на около 20 години и работи като консултант. Тя се е омъжила за Ли Лян по-рано тази година и сватбата им е минала без тези две неща. "Когато той за първи път ми каза, че ме обича, ми разказа и всичко за себе си, както и колко печели. Можех да си направя сметка. Знаех, че няма да може да си позволи апартамент".

Това обаче няма значение. "И двамата вярваме, че по-важното е да откриеш точния човек, а не да намериш подходящото жилище, казва госпожа Ли. - Не искаме нищо повече".

Господин Ли, който е софтуерен инженер, казва, че като Чжу се чувства виновен, че не е успял да спази традициите. А и съпругата му е от обикновено семейство. "Родителите ми не могат да ни помогнат да си купим жилище в Пекин, нито пък неговите родители, а и ние не печелим достатъчно, казва тя чистосърдечно. - Решихме проблема с евтина сватба. Приехме реалността. И в това няма нищо лошо".