Скромен, но достоен мъж, приятелят И. Д. ми разказа рано сутринта странен анекдот. Голям бос обявил конкурс за попълване на щата. На бюрото му за няколко дни се натрупала внушителна купчина CV-та и молби. Само че в понеделник босът станал накриво (вечерта бил попрехвърлил), отишъл на работа кисел, влязъл в кабинета ядосан.

Забелязал на бюрото планината заявления за работа, отведнъж му кипнало. С един замах смел всичко в коша. На зачудената секретарка пояснил:

- С каръци и лузъри не се занимавам!

Този хумористичен и някак дълбоко символичен сюжет ми се вплете във видяна оня ден картинка. Беше детайл от акциите "Окупирай Уолстрийт". Може и вие да сте я зърнали по телевизиите. Протестиращи хора - бели, черни, жълти и разнополови седят на земята, а полицаи ги пръскат с лют спрей, за да ги прогонят оттам. Картинката впечатляваше с това, че протестиращите седят някак извънредно кротко, дори неподобаващо кротко за протест. Особено ако преди това си гледал как на площад "Тахрир" други протестиращи мятат тухли по униформените, пък онези немилостиво ги млатят с палки и душат със сълзотворен газ.

Та в Ню Йорк си седяха мирно, полицаите също така мирно, но методично ги пръскаха ред по ред. Напръсканите тутакси начеваха да се извиват и гънат; все пак люти пущината.

Картинката ми извика една асоциация. Така навремето, като дете, пръсках насекоми с инсектициди - примерно с "Флайтокс" или "Циритокс". Родителите не ми разрешаваха такова нещо, отрова все пак. А на мен ми беше забавно като всяко забранено нещо, та гледах да ги няма, да побарам флакона и да заджаркам



с ядовития спрей по комари, мухи, хлебарки, пеперуди, оси...



мравки, пчели и прочее дребни твари. Не само вкъщи, но и навън. Спреят уж предназначен срещу вредните за човека инсекти, ама като се разгорещиш с него, чак толкова не подбираш. Особено ако си дете. Или полицай.

Като ги понапръскаш хубавичко, те, инсектите, измират. Както вредните, така и не толкова вредните, дори полезните. Еднакво измират. Първо се защурват като пияни, после обръщат коремчета, пошават малко с крачета, толкоз.

Ако си дете, полицай или изобщо фигура, в чиито ръце е флаконът с отровата, се усещаш малко нещо Бог. Ти си Големият. Умният. Можеш да играеш шах, да четеш книжки - от Богомил Райнов и Карл Маркс та дори до Бжежински. Освен това си на Висока Служба - имаш униформа. Или Висок Разум. Онези, дребните там долу, не са. Те се щурат напред-назад, цапат, вредят, пречат на реда. А искат да живеят в една квадратура и да дишат един въздух с тебе, нахалниците. И искат да ядат същите неща, представи си. Дразнещо.

Движението на антиглобалистите изпревари световната икономическа криза, но според мен интуитивно я прозря. Днешните акции "Окупирай...", както и арабските буни и метежи са феномен, надскачащ обикновените идеологеми и политически дефиниции. Надскачащ и нашите официални коментари, че в Либия, Сирия и Египет бунтовниците са народът, който се бори за демокрация. Пък на Уолстрийт, в Париж, Лондон и Брюксел протестиращите са главно анархоелементи, които не щат да работят, но щат да потребяват. Които знаят какво не искат, но не знаят какво искат. Които не могат да оценят колко им е хубав животът, защото са разглезени от права и социални помощи. И клатят демокрацията и правилния ред от глупост и лошотия.

Всъщност буните са в резултат на криза на доверието в закономерността и справедливостта на днешните догмати за човешката индивидуална ценност. Такава криза на доверието се случи както при победените такива, така и при победилите. При победените знаем - съществуваха основни лозунги като "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека". Народният хумор уместно пародира лозунга, като добавяше под сурдинка "Да, така е. Дори знаем кой е Човекът".

Победилите догмати не притежават толкова лустросан потенциал - те следват уж справедливия принцип, че сам си ковач на съдбата си, че усилният труд и находчивост се отплащат; че, както се изрази преди години един високопоставен американски политик: "Тези момчета (безработните, декласираните и прочее), просто трябва да признаят, че не им е провървяло". И да си траят, един вид.

Бях три пъти свидетел отблизо на гнева на подобни протестиращи срещу големите корпорации, срещу банките, срещу крупните търговски вериги. Чудех се какво ядосва обикновените иначе момчета и момичета (студенти, учители, безработни и полубезработни)



точно срещу тези опрятни и лъскави офиси



и магазини, та чупят прозорци и ломят врати, зографисват навсякъде със спрей, палят гуми и цели автомобили като същи бесове.

Лека полека взех да прозирам. Усещат се като инсекти, това е. Светът им се вижда като място, което е вече заето. Някой е скрил хубавите неща в хладилника, измил е плочките с гаден препарат, затворил е прозорците пред всички изкушения. Тези отвън се бутат да влязат, но получават среден пръст. Всички Умни и Големи сме вече вътре, съобщават отвътре. Място няма. А ако много нахалствате, имаме спрей.

О, по теория не би трябвало да е така. По теория тези вътре би трябвало да са скромни и рационални, да ги е грижа за всичко живо, да са апотеоз на организацията и хуманизма. А онези отвън да са скромни, старателни и търпеливи, апотеоз на всички мравешки добродетели.

Но после вземе, та се окаже, че повечето от първите се казват я "Лемън брадърс", я "Енрон"... А някои от вторите се окажат я Ленин, я Хитлер...