"Моето семейство, откакто аз се помня - от дете до ден днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в "Плод и зеленчук", за да си купим - нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете."

"Българското земеделие, и преди всичко животновъдство, има огромна възможност. Огромно търсене има на овче и агнешко, а не можем да намерим овчари, работници за зеленчукопроизводство, за животновъдство. Записват се на борсата като безработни. Колко милиарди отиват в земеделието, възползвайте се от него! Има много по-леки професии, но за сметка на това в следващите години храната, било то жито, царевица или месо, ще има огромно търсене."

Бойко Борисов



----

Повелите на премиера още не са стигнали до ушите на хората в село Букова поляна, но без да знаят, хората вече са превърнали премиерските думи в дела. Резултатът: страхотна реколта картофи, но ужасно ниска цена на изкупуване.

В този район - Маданския, откакто се помнят, садят тютюн и се изхранват от него. Покрай тютюна гледат и малко картофи. Миналата пролет търговци изкупили нищожното количество картофи на твърде изгодна цена. И селяните, като разбрали - юруш - всички зарязали тютюна и го сменили с новата доходна култура. Сметката отвсякъде изглеждала направена: освен че е по-изгодно, картофите не са толкова сложни, колкото тютюна - "той изисква от март до октомври, от сутрин до вечер хамалогия, а картофите сееш ги пролетта, юни ги пръскаш, август и септември ги вадиш и това е", обясняват хората. На всичко отгоре "много трудно могат да се изкарат 250-300 кг тютюн от декар, както е при картофите".

Букова поляна е нависоко, заобиколено от планини, а нощем свети кулата на Снежанка. Джамията, с чисто нова алуминиева дограма и снежнобели стени, е на най-високото. Като застанеш под нея, докъдето стига погледът, земята е била засята с картофи. Сега близо 500-те селяни имат поне 200 тона, че и повече, изчислява кметът Ахмед Ахмедов. Повечето обаче не продават. Защото ако през пролетта са успели да вземат по 1.00-1.20 лв. за килограм, днес търговците им предлагат едва 30-35 ст. "Това е точно себестойността на продукцията, без да се включва изобщо трудът", обяснява Ахмедов. За печалба и дума не става. Затова и кметът е зазимил 5-те си тона картофи си в очакване на по-добра пролетна цена. "Завил съм ги с халето, дето беше зестра на жена ми. На хората, които нямат условия, според мен ще им измръзнат картофите и ще трябва да ги хвърлят", тревожи се кметът. Като него е сторил и Митко, който държи селското кафене, с надеждата, че "напролет ще дадат по-добра цена". Други обаче нямат избор и продават сега. От сутринта търговци обикалят с бус от къща на къща да изкупуват реколтата. Дават максимум 40 стотинки на кг. Най-често обаче офертата е за бартер. Неджит току-що е заменил половин тон картофи за ориз, олио и захар.



8 кг картоф за една бутилка олио



и 8 кг за едно кило захар. Излиза ни сметката... долу-горе де, ама като гледаш какво става в Америка и Гърция, ние сме си добре, обяснява Неджит. Другият разпространен бартер е 1 кг ябълки за 2 кг картофи, но той по-скоро предизвиква усмивки сред хората. Те вече са се глобализирали и не изпускат от очи цялата картофена индустрия у нас и по света. "По-добре сме и от Румъния, и от Полша - единствената страна с паметник на картофа", посочва Неджит и казва, че следи цените на борсата - в София един кг се продава за 40 ст., в Гърция и Полша - по 24-25 ст., "ама там и държавата дава и така им се получава". Според сметките на кмета обаче бартерът сваля цената на картофите на 20 ст.

Картофеният експеримент е разделил хората на две групи. За едните тютюнът твърдо е минало. Другите не смятат повече да се подвеждат по картофите. Из Букова поляна се говори, че в Родопите тази година има много големи количества картофи. Търговците пък разправят, че в краища, дето никога не са се гледали картофи - Ямболско например, сега са произвели добра реколта. Пазарът е пренаситен, заключават селяните. Кметът добавя, че цената пада допълнително и заради това, че у нас се внася много от чужбина. Няколко души от селото успяват да изнасят - натоварват колите с картофи и ги карат в Гърция. "Казват, че ги продават за 80 ст. килото, но не знам дали е истина", чуди се Ахмед Ахмедов.

Съседните села са



верни на тютюна.



Но и те не са на по-добър хал. "В Буково и Галище има много тютюн. Но доколкото чуваме, не е изкупен още, защото фирмата е пред фалит", споделят хората. Всички 3-етажни къщи, недовършени, са вдигнати с пари от тютюна. В добрите години, когато имало премия, цената стигала 10 лв., а миналата година го изкупили по 4 лв. Направо не е за вярване, казват хората, че стигнахме този хал.

Букова поляна е твърде далечно място за държавната политика. "Какви ли не проекти са ни представяли - за алтернативни култури, програма "Родопи" - всички са пълен крах. Дори и по програмата "Млад фермер" сега - попитайте в областната служба колко фермери са защитили тия 25 000 лв. В общината само един-двама искаха да кандидатстват, но какво се случи - не знам", обяснява кметът. Хората са трудолюбиви, но изискванията, документите, бюрокрацията ги отблъскват. "Не искаме наготово да ни дават отгоре пари, ако на народа тук му се даде възможност по опростен начин да изкарва пари от селското стопанство, той ще го направи", казват директорът на училището и безработен млад мъж, седнали да пият кафе.

И новата заръка на премиера да заменят тютюна с животни не са чували в Букова поляна, но не им се вижда възможно да прокопсат и с нея. "Премиерът да дойде да поживее тука 2 месеца и тогава да видим как ще говори", видимо се ядосва Ахмед Ахмедов, който се явява независим на изборите. По думите му няма условия и за гледане на животни. Хората имат по някоя и друга крава, но само за собствените си нужди. Преди 8 г. в селото е имало 140 крави, сега са 42. "Как да гледат, като



един литър мляко е 45 ст., а водата е 60 ст.



Има нещо грешно в държавната политика ли, в пазара ли - не знам", разсъждава кметът.

Община Мадан обаче има какво да покаже на Борисов, за когото добрата инфраструктура е ключ към светли бъднини. Пътят от Смолян насам е прясно асфалтиран. Пътят до Букова поляна е без нито една дупка. Селото има канализация, успели са да запазят училището. "Малко са децата, но ако се затвори училището, селото ни заминава. Ето съседното Буково за една година умря", казва кметът. Букова поляна е гурбетчийско село с традиции в строителството. Всяка нова къща е с пари от строителство. Това лято обаче е било изключително слабо - ако преди кризата мъжете от селото изкарвали по 150 лв. надница, това лято парите паднали до 30 лв. "От 8 години съм кмет, но не помня такива изпитания. Особено тая зима ми се струва, че ще бъде мътна и кървава. Предишни години хората през лятото поработваха насам-натам и си спестяваха средства, за да могат зимата да си плащат сметките, но тази зима не виждам да има заделени пари", обобщава Ахмедов. Селскостопанската продукция си стои на 100%. Не са успели и гъби да наберат, а други години са изкарвали и по 1000-1500 лв. от тях. Основният проблем на селото е почти 100% безработица сред младите извън сезонната работа. Това е прогонило десетина семейства на гурбет зад граница.

"Родопчаните са твърди хора. Да сте чули някой да се е надигнал, да е излязъл на митинги? Няма и да чуеш. Може винаги да са на ръба, но си мълчат. Имало е случаи, в които се е налагало да дадем тласък, не може да ги изкараш хората, те се примиряват много лесно. Може би затова сме на тоя хал", разсъждава кметът. Селото няма избор освен селското стопанство. Заради природните дадености и въпреки тях. Защото въпреки живописната природа селяните си знаят, че "където има минарета, там селски туризъм не вирее". "Казвам им - не е така, от вярващи хора няма лошо, но те не са настроени така", казва Ахмедов. Докато се промени мисленето им, изборът между тютюна и картофите догодина изглежда обречен.