|
| Симеон Дянков често е сам - и в ложата за министрите в парламента, и в опитите си за реформи. |
Проектобюджет 2012 и съпътстващите го закони буквално преливат от вмъкнати от Дянков в последния момент необсъждани промени. Има и стратегически открехнати вратички за намеса на министъра в един или друг сектор, но без никаква яснота какво точно ще се случи там. Има идеи, подкрепени с грешни изходни данни и още по-грешни изчисления за ефекта от въвеждането им.
Всичките изненадващо прокарани законодателни промени покрай бюджета са в пряко нарушение на Закона за нормативните актове. Вдигането на стажа за пенсия на полицаи и военни, предложеното и после отпаднало намаляване на обезщетенията при напускане на силовите министерства, промените в закона за държавния служител покрай административната реформа, увеличението на студентските такси бяха гласувани от Министерския съвет, без никой да ги е виждал черно на бяло. Никакви 14 дни за предварително обсъждане, никаква яснота какво точно е внесено, за да може да се сравни в какъв вариант в крайна сметка е прието, никакви финансови разчети, никакви стенограми от дебатите в МС. Показателни за това бяха изненадата на военното и вътрешното министерство за бонусите и стажа, пълното недоумение на обединението на държавните служители за задаващата се административна реформа, както и продължаващата липса на яснота за автора на идеята за вдигане на студентските такси.
Заобикалянето на всички заинтересувани страни цели да отложи във времето съпротивата срещу решенията и те в някакъв вид все пак да минат през Министерския съвет. Е, предложенията някак минаха.
Част от тях обаче са в толкова окарикатурен вариант,
че е напълно основателен упрекът на ДСБ за управление чрез разпространяването на "публични слухове". Непрекъснатото говорене за всякакви промени очевидно има за цел да послужи като гръмоотвод за постоянните упреци за липсата на реформи и да създаде впечатления в обществото, че правителството наистина предприема непопулярни и смели стъпки. Което често е доста далеч от реалността.
Показателно тук е фактическото поражение на вицепремиера Дянков за привилегиите в сектор "Сигурност и отбрана". Той поиска обезщетенията в силовите министерства да се намалят, защото са по-големи от тези за останалите държавни служители, а се получи точно обратното - допълнително намаление на обезщетенията при пенсиониране на обикновените чиновници, без тези в МВР. Предстои да видим доколко втората промяна - вдигането на стажа за пенсия за военни и полицаи, ще оцелее в парламента. Но каквото и да се случи, и двете идеи са работа "на парче". За ясна и последователна реформа, която да засегне всички натрупани през годините проблеми в силовите структури, никой не говори. За това Дянков не е виновен -
има ресорни министри, които яростно бранят статуквото,
но пък опитите да реже едно или друго, при това изненадващо, без съюзници и без яснота какво се предлага за сектора, няма как да не срещне съпротива и няма как да успее.
Все по-смели стават и опитите за използване на закона за бюджета за фундаментални промени в други закони и налагането на ключови модели за финансиране, които тепърва ще се измислят. Показателни тук са както административната реформа, така и предвидената промяна в начина на финансиране на научната дейност в университетите и вдигането на таксите. Съветът по административна реформа предложи нова матрица за оценяване и определяне на заплатите на държавните служители, но никой не знае до какво точно ще доведе тя. Твърди се, че моделът ще доведе до изравняване на дела, отделян за постоянните възнаграждения и бонусите в различните институции, но за това са необходими допълнителни средства за бедните ведомства, които в момента липсват. Едно-единствено изречение в доклада към закона за бюджета се опитва да внесе яснота - бюджетите за заплати на първостепенните разпоредители ще бъдат обединени в общ кредит, за
да се разпределят по-гъвкаво, разбирай незнайно как
Едно изречение е посветено и на заложената бъдеща промяна в модела за финансиране на научната дейност. Според преходните разпоредби на закона за бюджета финансовият министър ще може да извършва промени в разпределението на парите за наука между университети, БАН и МОМН на базата на независима експертиза и по предложение на просветния министър. Кой ще прави тази експертиза, по какви правила, изобщо не е ясно, а бюджет за научна дейност на практика няма. По същата формула в Бюджет 2011 бе узаконено и неясното към онзи момент обвързване на рейтингите на университетите с отпускането на допълнителна субсидия.
Включването на подобни текстове в закона за бюджета финтира специалните закони, заобикаля дебата и
дава прекалено широки правомощия на изпълнителната власт
Нещо подобно, макар и по-детайлно разписано, се случи и с модела за финансиране на театрите през 2011 г., случва се и днес с предложението за вдигане на пенсионната възраст между първо и второ четене на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това необсъдено с никого предложение, зад което Министерският съвет не застана официално като вносител, бе опаковано за пред публиката с друг публичен слух - ненамерилото място в бюджета обещание за вдигане на пенсиите до 200 лв.
Трябва да се признае, че подобна активност на финансовия министър спрямо други сектори не е нещо необичайно. Редица реформи в България през годините са се случили през моделите за финансиране на даден сектор и с активното участие на финансовото министерство. При напълно бездействащи ресорни министри обаче това няма как да стане, а силовото им налагане, без отчитане на спецификата на всяка сфера, може да доведе до пълна парализа. Тук може да се посочи един пример - БАН. Представата на кабинета за реформа на академията се изчерпа с фактическото й затваряне 2 месеца от годината и пълната безидейност, комбинирана с инат, по темата какво ще се случва с българската наука.
ВЛянча мили , ти ли си ?
