Антоанета Цонева е председател на Института за развитие на публичната среда - неправителствена организация, ангажирана с оценка на въздействието на изборното законодателство и застъпничество за честни и свободни избори. Организацията поддържа сайтовете "За честни избори" и "Граждански форум за честни избори", следи отблизо приемането на Изборния кодекс и бе регистрирана като независим наблюдател на тези избори. Антоанета Цонева е първият омбудсман на Столична община.

-----------------------

- Г-жо Цонева, какъв беше мащабът на изборните нарушения и поставя ли той под въпрос честността на вота?

- В момента има множество дела за касиране на изборите по места. Това беше очаквано. Традиционно в България след местни избори има множество дела. Колкото до мащаба на нарушенията, безспорен е фактът, че след първия тур единственото определение, което можеше да се даде, е "тотален организационен хаос". Разговорът за този хаос малко потопи разговора за това, че и на тези избори беше използван целият арсенал от познатите ни прийоми за купуване, манипулиране и контролиране на вота. Имаше натиск върху кандидати и избиратели. Медиите показаха и порочно ноухау, което се породи на тези избори. Спомняте си репортажите от Пловдив за това как се купуват гласове през удостоверения за застъпник, които се изплащат в централата на друга партия, даването на фиктивни заеми и т.н. Индикатор за мащабите е броят на сигналите, които проверява прокуратурата за престъпления против избирателните права. Преди седмица тези сигнали бяха над 600, образувани са сто досъдебни производства. За мащабите косвено говорят и следните числа: на тези избори не беше спрян т.нар. вътрешен изборен туризъм, въпреки че управляващото мнозинство претендираше да е решило проблема. След края на януари до 22 юни - последният срок за промяна на адресната регистрация - 155 000 души са сменили своя настоящ адрес. А след това 95 000 подадоха заявление да гласуват по настоящ адрес. Отново богатите черноморски общини са тези, в които има най-голямо струпване на такива регистрации, но има и други дестинации. Друга индикация за мащаба на нарушенията представляват застъпниците. В България е ноторно известно, че част от застъпническата мрежа се използва за контролиране на вота и пряко купуване на гласове. А този път броят им беше изключително голям. Чакаме справка за броя им от ЦИК.

- Ако към тези 155 000 души с променена регистрация, добавим и лишените от право на глас от "забранителния списък" на ГРАО плюс огромния брой недействителни бюлетини, това не изкривява ли драстично изборните резултати?

- Резултатът става неустановим. Особено там, където имаше балотажи с малка разлика между двамата кандидати, манипулациите са се отразили. Да видим как ще се развият делата за касиране на изборите в Плевен, където има видео, на което ясно се вижда, че има подмяна на вота. А там разликата между първия и втория е 300 гласа.

- Очаквате ли ефект от жалбата пред Конституционния съд за касиране на президентския вот?

- Жалбата в КС по-скоро представлява опит да се продължи разговорът за това дали и занапред изборите ще са такива. Това е повече политически, отколкото чисто юридически акт. Това е личното ми мнение. Самите политически играчи са принудени сега да използват арсенала от конституционни средства, за да окажат натиск върху управляващите, които отказват да водят диалог за промяна на Изборния кодекс. Смятам за порочна тактиката на ГЕРБ да обяснява как след две години изборите ще бъдат различни, защото ще имаме опит. Това не е разговорът, който обществото очаква. Не може изборите през 2013 г. да се направят по този начин и от тази ЦИК. Комисията и до момента не е намерила "сили" да изготви доклад за собствената си дейност, за пречките при прилагането на кодекса. Щели да чакат докладите на международните наблюдатели. Не знам защо едното се обвързва с другото.

- Какъв беше ефектът от въвеждането на единен електронен регистър за даренията на партиите, за който вие настоявахте? Подобри ли се прозрачността във финансирането на кампанията?

- Там са регистрирани дарения за малко повече от 1.5 милиона лева като обща сума. Което не е релевантно на ситуацията по нашата първоначална преценка. 718 са парични дарения и две непарични, т.е. общо 720. Прави впечатление, че най-много са даренията под прага, над който се изисква да бъде подадена декларация за произхода на средствата - до 1000 лв. Даренията от 1000 лв. са 166 на брой, 72 са даренията от 900 лв., 57 - от 500 лв., има 12 дарения от 9990 лв., 14 са най-големите - по 10 000 лв., колкото е таванът. Това трябва да означава, че останалият обем от приходи са от държавна субсидия и евентуално от заеми. Как ще се отчетат участниците в изборите - ще разберем не по-рано от средата на декември, когато Сметната палата трябва да публикува отчетите. Продължава да бъде проблем високата непрозрачност при финансирането както на президентските, така и на местните избори. Има регистрирани 708 инициативни комитета и 615 местни коалиции за участие в местния вот. Очакваше се те да използват регистъра, за да се види начинът, по който набират средствата си. Тези комитети и коалиции имат отделни банкови сметки и те трябва да се отчетат самостоятелно. Ще наблюдаваме внимателно този процес, защото на изборите през 2007 г. в доклада на ГРЕКО е отбелязано, че 70% от инициативните комитети и 40% от местните коалиции изобщо не са внесли финансови отчети в Сметната палата. Така че анализите предстоят. Но е ясно, че на тези избори се вляха мръсни пари. И може би едно от най-уродливите неща представляваше изцяло платената кампания в медиите, която бе разкритикувана и от международните наблюдатели като налагане на своеобразен финансов ценз за участниците в нея. Всички тези елементи - отчетността, прозрачността, способността на държавата да гарантира честността на вота, са в пряка зависимост от начина, по който се финансират едни избори. Защото ако политическите институции в България, които се конституират чрез избори, са зависими от мръсни, престъпни пари, това ще рефлектира върху тяхната способност да установяват правов ред. Затова е толкова ключова тази тема.

- Вярвате ли, че средствата, които ще фигурират в официалните отчети на партиите, ще отговарят на реалната стойност на тези избори?

- От числата дотук става ясно, че не. В България е публична тайна, че финансирането на изборите е сива зона и последният вот го доказва. Обявените до момента приходи от 1.5 милиона са съвършено нереалистични на фона на вложените в кампанията средства. Сега над 7000 души, избрани в местната власт - съветници и кметове, трябва да декларират пред общинския съвет как е финансирана кампанията им и тези декларации да се изпратят на Сметната палата. Предстои да видим как ще проработи тази норма.

- Откъде минава промяната на порочните изборни практики - нов кодекс или ремонт на сегашния?

- Дали ще се изработи нов кодекс, или ще се промени сегашният - във всички случаи трябва дълбока реконструкция на правилата. И за това е нужен консенсус. Без съгласие нищо няма да се случи. Виждате, че смислени правила като електронния регистър например, сега се бламират - или не се пращат данни, или партиите просто обявяват, че няма да приемат дарения. Горчивият вкус, който ни остана след последните избори, би трябвало да доведе до платформа за такъв разговор. Другото означава да се съгласим, че изборите в България и занапред ще бъдат същите. Вотът на много хора остана незачетен заради произвола при определянето на бюлетините за недействителни, заради мистификациите около т.нар. забранителен списък. Ако един от нас не може да гласува заради административна грешка или мърлявщина, трябва обществото абсолютно единно да защити неговото право. А тук става дума за десетки хиляди гласове. Подкрепям напълно искането за анкетна комисия в парламента, която да установи как са съставени тези списъци.

- Какво конкретно трябва да се промени в Изборния кодекс?

- ЦИК трябва да бъде конституирана по друг начин, осигуряващ нейната независимост и професионализъм. Тези политически квоти, прокарани във всички изборни комисии в България, не работят. Видя се, че така изборната машина блокира и произвежда хаос. Каква е тази ЦИК, която не може да вземе решение заради липса на мнозинство от 2/3! Задължително трябва да има регистър на избирателите, а не ГРАО да изготвя списъците въз основа на единния регистър на населението. Трябва да има друг режим за регистрация на застъпници. Трябва да има специален раздел за правомощията на наблюдателите и да им се разреши достъп до всички етапи на изборния процес, а не само в изборния ден. Задължително трябва да се реши въпросът с политическа реклама в медиите и гаранциите за равнопоставен достъп до медии. Да се преоцени тромавата двустепенна регистрация за участие във вота. Да се реши въпросът с прозрачните бюлетини - ако трябва да се предвидят пликове за всички видове избори, за да се гарантира стриктно тайната на вота.