В географията на съдебните скандали Плевен заема специално място - и като епицентър на случая "Красьо Черния", и с незабравимите батални сцени с участието на магистрати от по-стари времена. С годините градът позагуби блясъка си покрай сътресенията в софийските съдилища и имотните сделки на магистрати в нужда по морето. Напомни го отново проточилият се две години избор на окръжен прокурор.

Точно лобистът Красьо бе една от причините близо две години Плевенската окръжна прокуратура да няма шеф. Първоначално Висшият съдебен съвет стопира избора, защото част от претендентите за ръководител на обвинението в Плевен имаха връзки с бизнесмена. Бившият шеф Марио Василев бе получавал есемес от него, а прокурорът Димитър Захариев имаше в актива си 104 разговора с Красьо. Кадровият орган отложи избора още веднъж през юни миналата година, когато отново не успя да хареса кандидат, тъй като списъкът бе горе-долу същият. Така се стигна до 17 февруари 2011 г., когато уж всичко бе наред, но не съвсем, защото отново участваше един от "приятелите" на Красьо - Марио Василев. Нито той, нито колежката му Ваня Савова обаче успяха да съберат нужните 13 гласа, за да получат поста.

Най-сетне преди две седмици ВСС успя да избере човек за поста. Последният конкурс също не мина без разправии. По време на изслушването си един от кандидатите за поста - Георги Асенов - заяви, че в окръжната прокуратура се работи в атмосфера на постоянни интриги и междуличностни войни и че едни обвинители биват товарени с най-тежките преписки за сметка на други. Някои от членовете на ВСС реагираха остро на думите му, заявявайки, че в съвета няма подобна информация. Асенов пък отказа да назове имена на прокурори, които оказват натиск на колегите си. Атмосферата се нажежи още повече, след като ВСС обяви решението си и избра за окръжен прокурор Иво Радев, който досега бе шеф на районната прокуратура в града. Преди да стане ясно кой ще застане начело на ОП-Плевен главният прокурор Борис Велчев заяви, че избор трябва да се направи, дори ако е с цената на компромис. Иначе казано - да сложим точка, защото положението става нетърпимо. Оказа се обаче, че



и това не е краят



Преди дни Георги Асенов подаде жалба срещу избора на Радев пред ВСС. Така че епопеята продължава.

"Не се чувствам като компромисен вариант", коментира пред "Сега" Иво Радев. Той смята, че кадровиците са се спрели на него заради качествата му и свършеното в районната прокуратура, където работи над 10 години. И е категоричен, че изборът му не е бил предварително уговорен. Слухове за последното плъзнаха буквално минути след като станаха ясни резултатите от гласуването на ВСС, където 17 членове подкрепиха Радев.

Едва ли някой е изненадан от това развитие. Слухове за уговорен избор има кажи-речи при всеки конкурс на кадровия орган. И често те са възможно най-безобидното нещо, което може да се каже за един конкурс. Достатъчно е да се споменат изборът на шефа на софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и този на колежката му от градския - Владимира Янева. Когато през 2009 г. ВСС избра Пенгезов Съюзът на съдиите написа отворено писмо, в което заяви, че кадровата политика е "дефектирала, непредсказуема и не се гради на ясни правила". Все още е ясен и споменът за избора на Янева, случил се преди няколко месеца. Тогава дори двама членове на ВСС напуснаха в знак на несъгласие с решението, защото Янева беше известна с това, че с едната ръка съди "Софийски имоти", а с другата - подписва сделки с тях от името на баща си. Изборът на Янева поне стигна до отмяна и сега се чака окончателно решение на петчленен състав на ВАС. Веселин Пенгезов обаче преди 2 седмици тържествено беше възстановен на поста си въпреки главната си роля в скандала с безимотните роднини в Приморско.

На фона на тези скандали изборът на окръжен прокурор в Плевен бледнее. Но добрите стари традиции не са забравени. В кулоарите на прокуратурата пак се говори, че развръзката е



плод на договорка между политическите сили



в града. "От години кадровата политика на ВСС е такава - първо се прави споразумение за човека и след това се обявява конкурс", казва един от обвинителите в прокуратурата. Най-безобидната критика срещу избора е, че Радев няма опит в окръжната прокуратура, а само в районната. "Сами разбирате, че човек, който не се е явил на нито едно заседание в окръжната прокуратура, не може да бъде назначаван за неин ръководител", казва друг прокурор. Самият Радев се вижда като нов човек, необременен с конфликтите от миналото. Остава да видим ще може ли да повдигне тежката сянка на наследството. А то в Плевен е като сбит преразказ на всички негативи в съдебната ни система.

Само преди няколко месеца - през май - Софийският градски съд осъди на 5 г. и половина затвор прокурорът Георги Велков. Той бе арестуван при акция на МВР, ДАНС и Софийската градска прокуратура през 2009 г., докато получаваше подкуп от 25 хил. лв., за да спре дело за измама срещу местен бизнесмен. Заедно с него бе закопчан и друг бизнесмен, посредник при предаването на откупа. През юли миналата година Велков бе уволнен от Висшия съдебен съвет заради нарушаване на етичния кодекс на магистратите. Естествено се появиха версии, че е станал жертва на постановка. От Плевен тръгна и един от най-големите скандали, разтърсили съдебната система през последните години - този с лобиста Красьо Черния и неговия безкраен тефтер с телефони на магистрати.

По-рано пък в града направо се стреляше. В края на март 2004 г. бившият шеф на районния съд в Плевен Валери Цветанов бе нападнат от двама неизвестни, които



изстреляха девет куршума по него



Магистратът обаче се оказа късметлия и се измъкна жив. Неизвестните нападатели никога не станаха известни. Година по-рано същият съдия се оказа свидетел на убийството на местния бизнесмен, сочен за сутеньор, Марио Иванов. Тогава се твърдеше, че двамата са пили кафе в центъра на града минути преди куршумите да застигнат Иванов. Магистратът отричаше да е свързан с убития. Престрелката обаче му се писа за втора черна точка и ВСС го наказа да произнася присъди в Тутракан. Първоначално Цветанов отказваше да замине и направи куп номера и процедури да се спаси от принудителната командировка. Докато обжалваше решението на ВСС, магистратът продължаваше да гледа дела. Така и не замина за Тутракан, защото излезе в отпуск, изчака наказанието му да изтече и поведе люта битка да намери място под плевенското слънце. През цялото време разжалваният съдия твърдеше, че е жертва на интрига, спретната от бившата шефка на окръжната прокуратура в града Евелина Попова. Евелина Попова също не се появява в медиите по светъл повод. През 1999 г. някой стреля по сградата на Съдебната палата и куршумът профуча на 1-2 метра от нея. Спрягаха я за близка до бившия главен прокурор Никола Филчев. През 2004 г. Попова обвини подчинената си Ваня Савова, че е пътувала до Швейцария в компанията на криминално проявен с висящо дело за контрабанда на злато. Савова отвърна, че не проверява съдебното минало на всеки свой придружител. Ваня Савова беше един от кандидатите за шеф на Окръжната прокуратура и според някои източници главното притеснение на кадровиците било тя да не спечели. Е, не спечели. А следващите месеци ще покажат дали Плевен може да се надява на чисто съдебно бъдеще.