Кратка беше радостта ни на новодомци в ЕС. Оказа се, че сме попаднали в дом за нервноболни, където санитарите са по-луди и от пациентите. Представяхме си ЕС като общ дом, където с помощта на по-уравновесените от нас ще станем "нормална държава". Сега разбираме, че домът на всичко отгоре е разглобяем и някои вече отвинтват хола, за да се отделят от други, избутани в антрето.

Част от обитателите започват да се питат дали са толкова луди, че да се натискат навътре. Еврозоната, която се държи като неврозона, ги отхвърля, но и те губят влечение към нея. Бедата е, че



най-лудите искат да драснат клечката на целия дом,



като започнат от антрето, защото смятат, че така ще им стане по-топло в хола. Френският президент Никола Саркози, който е обсебен от натрапчивата идея да вдигне рейтинга си до изборите през май 2012 г., прави всичко възможно да насочи към чужденците озлоблението на французите и да го отклони от себе си. Първоначално пробва с изгонване от Франция на ромите от България и Румъния, след това залости Шенген за всички граждани на двете държави, а напоследък агитира да бъдат изритани 10 държави, защото не членуват в еврозоната и не заслужават да общуват като равни с останалите 17 от ЕС. Германската канцлерка Ангела Меркел уж дава вид на по-благоразумна като старша сестра, но често се усамотява със Саркози и след това го оставя да развива налудничави схеми за напредъка Европа, която да кара с една скорост на предните колела и с друга на задните. Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу, който отговаря като иконом за целостта на дома, изтъкна тази седмица пред Европарламента, че "засиленото икономическо управление е въпрос на здрав разум", и допълни, че "настоящата криза е урок по взаимозависимост". Според него спасението е "да решаваме проблемите заедно".

Някои схващат това като призив всички да пият едни и същи лекарства въпреки различните си диагнози. Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия трябва да вземат хапчета срещу преяждане. А Франция и Германия имат нужда от очистителни хапове за несъбираеми кредити, натрупани от безотговорна лакомия. Тяхната надежда да пробутат горчивите хапчета друг да ги пие чрез т.нар. пакт "Евро+" като че ли срещна пълно разбиране само от българския премиер Бойко Борисов, който през пролетта ги пожела с ентусиазъм, защото му се видяха шарени. Като типичен представител на тихите обитатели в дома, той кимна по навик утвърдително, но после забеляза, че другите им се мръщят, и започна да извива глава. Финансовият министър Симеон Дянков обясни, че тези хапчета вече са демоде, защото си имал по-дизайнерски за вталяване на народа.



Доказателство за разрастващата се лудост в ЕС



е, че видимо болните пъдят по-здравите, защото мислят, че заразата идва от тях. Еврозоната поставя под карантина 10-те държави, които не членуват в нея, макар че техните макроикономически показатели са по-добри и не заплашват с нищо общата валута. От излизащите на запад издания пръв "Юропиън войс" се плесна по челото и установи на 9 ноември, в Деня на падането на Берлинската стена, че Източна Европа е невинна за кризата. "Не естонците (които почти нямат дълг) извадиха от релси европейския проект, нито латвийците (които преминаха успешна програма за икономии за разлика от Южна Европа)... Европа бе вкарана в рецесия не от поляците с тяхната уверено растяща икономика, от чехите със стабилната им банкова система или от словаците (много по-бедни от гърците), които заедно със словенците и естонците дават пари в спасителния фонд на еврозоната", писа вестникът. Можем да добавим, че и българите са абсолютно невинни, защото се свиват в мизерия, която техният премиер Борисов дори излага на показ като клошар на търговска улица. Румънците пък са научени още от Чаушеску



да гладуват, но да си плащат дълговете



Не са отговорни също и нечленуващите в еврозоната западни държави - Великобритания, Дания и Швеция, защото са в по-добро икономическо здраве. Ако имат някаква "вина", тя е, че стоят настрана и не наливат пари в спасителния фонд. Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети отправи тези дни хаплива забележка към Лондон, че не може да стои извън еврозоната и да участва в нейните решения. "Казах на моя британски колега, който има чувство за хумор, че ако настоява да знае повече какво става в еврозоната, най-добрият начин е да влезе в нея", обясни той.

Впрочем и това не е съвсем вярно, защото минусите на еврозоната се споделят и от невинните държави, които не членуват в нея. Последният доклад на Европейската сметна палата за изпълнението на бюджета през 2010 г. посочи, че 27-те държави от ЕС наливат сериозни суми в два механизма за стабилност - 50 млрд. евро в механизма за поддържане на платежния баланс и 60 млрд. евро в Европейския механизъм за финансова стабилност, или общо 110 млрд. евро. Като се има предвид, че през 2010 г. общият бюджет на ЕС е бил 122 млрд. евро, това означава, че колективната солидарност дори е надхвърлила разумния праг, защото жертва за запушване на пробойни почти цял едногодишен бюджет.

Френският "Монд" постави неприличен въпрос:



"Ще свърши ли Европа като Съветския съюз?"



За разлика от французите, които са били странични наблюдатели, ние знаем отвътре как се разви този процес. Когато забуксуваха в икономически застой, съветските лидери започнаха да се освобождават най-напред от външното бреме, което според тях забавяло развитието им. Загърбени бяха т.нар. прогресивни държави от Третия свят, които получаваха помощи от СССР. Съветският упадък обаче не спря и скоро бяха изоставени и европейските соцдържави, които пък се зарадваха на неочакваното си освобождение. Изхвърлянето на баласта продължи и следващият етап бе разпадането на самия Съветския съюз, като Русия се отърва от другите съветски републики, но и те от нея. Сетне се подпали и периферията на самата Русия, но Москва реши, че е крайно време да спре дезинтеграцията, и се намеси твърдо.

Ако еврозоната опита същия модел на оздравяване от вън навътре, ще започне от кандидатките за членство в ЕС и ще премине през следните етапи:

- отстраняване на България и Румъния като най-близки до вратата, защото са влезли последни;

- изолиране на останалите страни, които са запазили националната си валута;

- изключване от еврозоната на закъсалите държави от Южна Европа (заедно с основателката на ЕС Италия);

- обособяване на северен блок (може би без Белгия, която затъва икономически, а и се разпада по свои причини);

- изключване на Франция (о, ужас!), за да не тежи на врата на Германия с пасивите на банките си, които потъват заедно с длъжниците си;

- закриване на ЕС и започване отначало - спомняте ли си откъде?

Ако сте толкова луди, продължавайте!