Резюме:

България е карикатура на себе си. Европа на различни скорости е карикатура на ЕС. Защото "mutatis mutandis".

Край на резюмето.



Карикатурите говорят, че политическата история е ужасна. А забраната на карикатурите издава ужасната прилика на забранителите на карикатури. Не може карикатури на Мохамед, не можеше на Тодор Живков.

Единствен в България и в целия източен блок е бил Тодор Цонев. Неговата изложба "Арестуваните карикатури" бе показана чак два месеца след засечката на режима и после, когато седнахме на маса в кръчмата "Черния кос", която беше след Княжево, той не говореше за карикатурите си. Каза ми само, че не можел да нарисува карикатура на човек, който има добри очи. Той самият имаше тъжни и добри очи, докато моите бяха просто късогледи и уморени.

Генерал Дьо Гол поканил карикатуристите на обед и накрая, след кафето и коняка, казал: Господа, надявам се, че ме разгледахте и това ще ви улесни във вашата работа.

"Генерал" (генерал?!) Бойко Борисов се бил оплакал, че Комарницки го карикатурял ежедневно ..

На Запад имаше разцвет на карикатурата, когато се полагаха основите на обединението, което после стана ЕС. През 1957 година в Рим шест държави се врекоха да направят общ пазар и сключиха договор. Римския договор трябваше да преведем не за "синия" бюлетин на БТА за медиите, а за черния, на който с черни букви пишеше "За служебно ползване". Заключихме се в една стая три машинописки, двама юристи и аз и превеждахме до другия ден. Отключвахме вратата колкото да ни внасят сандвичи и кафе. Двамата юристи бяха задраскани от списъка на практикуващите адвокати и отлични преводачи. Аз - учил-недоучил търговско и морско право в икономическия институт. Те ми викаха "Мрачния", понеже видели в седмичника "Икономист" карикатура на икономиката с надпис "мрачната наука" (the dismal science). Аз пък, да им го върна, им виках "правдарници", защото бях прочел, че Иван Богоров наричал правниците "правдарници". Разбирахме се чудесно.

В Римския договор, който превеждахме, пишеше, че той е "mutatis mutandis". Сиреч ще се променя, ако и когато възникне необходимост от промени.

Промени настъпиха. Забравени са някогашните принципи за европейска солидарност. Забравени са и някогашните карикатури. В "Икономист" - гребци в ял шесторка в бурното море под ироничен надпис "Ще гребем дружно. Или ще потънем дружно". Дали карикатуристът е имал прозрение? Великобритания не беше в Общия пазар, напъваше да му е противотежест като най-влиятелна в една зона на свободна търговия заедно с още шест държави: "the outer seven" в противовес на "the inner six" (шестте, които постепенно станаха сегашните 27 в ЕС). Карикатуристите рисуваха и шесторката, и седморката като многонационални ескадри. В ескадрата на "шестте" най-отзад се влачеше италианският кораб; в опашката на ескадрата на "седемте" креташе една португалска каравела от времето на Колумб.

На брега на Нева се учеха "флотски курсанти". В Анаполис, Мериленд се учеха "midshipmen". Сега САЩ са най-страховитата морска сила, а бившият им противник се оглежда за някой самолетоносач на старо. Но не за това ми е думата, а за това, че "курсант" или "midshipman" насън да го бутнеш, знаеше: Ако противникът е по-силен от нас - пълен напред и влизаме в бой. Ако противникът е по-слаб от нас, реверсираме и бягаме.

По-силният бяга, понеже той има по-дългобойни оръдия и предпочита да обстрелва по-слабия отдалеч, извън обсега на неговите оръдия.

На още по-елементарния въпрос "Колко възли е скоростта на една ескадра", момчето знае:

"Скоростта на една ескадра e равна на скоростта на най-бавния кораб в ескадрата."

Ако не каже така - кофата и четката да търка палубата. Почнат ли корабите да се движат на различни скорости, няма ескадра. Има отделни кораби, всеки един по-уязвим, отколкото, ако е в ескадрата.

Началниците на Германия и Франция Меркел и Саркози заговориха за Европа на различни скорости. Германия, флагманът на ЕС, се откъсва напред заедно с Франция, която всуе се напъва и тя да е флагман. Няма европейска солидарност, има солидарност с банките с преструвка. Отвъд океана на такива преструвки им викаха "Paying lip service". Българският лаф: беше "Мижи да те лажем". Той е по-колоритен от "Paying lip service". Българите, поне по-умните българи, промърморваха "Мижи да те лажем", когато им обещаваха светло комунистическо бъдеще.

После всички в лагера повярваха в светлото европейско бъдеще. Евроскептиците се брояха на пръсти. България се промени. Държавният капитализъм стана частен капитализъм. Смени се собствеността. Тя и преди не беше общонародна. "Общонародната собственост" беше "Мижи да те лажем", което лъсна след ужким "приватизацията".

България ужким е в ЕС, но ЕС е "mutatis mutandis". България не влезе в ЕС, а в нещо друго. Когато България влизаше в ЕС, българските радиа и телевизии през пет минути пускаха химна на ЕС, Одата на радостта от Деветата на Бетовен в изпълнение на хубавички български дечица, на дудуци и на гайдари с каба гайди. Понеже все пак знаех за "mutatis mutandis", аз тогава, на това място в този вестник казах, че ще е по-добре да пускат Деветата на Густав Малер. Там се обажда една тъжна арфа, която разказва... разказва...

Българските политици ще трябва да крадат не толкова пладнешки, колкото преди. Български еврочиновници на европейска ясла - добре, но само за тях. Те са миманс пред големите актьори на авансцената.

Естествено. Няма в Брюксел да слушат мутренски поучения - затягайте си коланите, както ние ги затягаме на нашите българи и пак си ги крадем. Няма да слушат палячовци, откраднали от българите милиони, когато иде реч за трилиони.

Нататък тръгнаха работите, че и отвъд отидоха. Бедно ми е било въображението.

Забравете за европейската ескадра. Очертава се Европа на две скорости. Дори на три. На по-бавна скорост от челниците ще са новоприсъединилите се от соцлагера. На най-бавна скорост Румъния и България. България - последна, щото е най-бедната в ЕС.

Логично. Смешно е да претендираме, че сме нещо повече от футболна топка. Ако някои европейци ни ритнат, ще им купим старите лодки и хвърчила. Ако от US ни ритнат по-силно и дадат по-голям рушвет, ще купим техните ненужни хвърчила, докато някакъв хубавец позира като български външен министър и е карикатура на външен министър, понеже България няма външна политика.

Нос Трафалгар е в южна Испания, недалеч от Кадис, и като погледнеш в далечината, виждаш къде адмирал Нелсън през 1805 година разбил обединения боен флот на Франция и Испания. Ако вярваме на историците, Нелсън повторил тактиката на Ушаков за скоростта на движението на ескадрите и отдалечеността им от брега.

Като застанеш на нос Калиакра и погледнеш в далечината, виждаш къде се е водила най-голямата битка в Черно море. Зад гърба ти е паметникът на адмирал Ушаков, който през 1790 година разбил Османската армада. Тази битка има много голяма роля за третата Руско-турска война и за Освобождението на България.

Ако вярвате на руската попщина, Ушаков е светец, понеже от 40 морски битки не загубил нито една и нито един негов войник не бил пленен. Не знам вярно ли е.

Знам, че подполковникът от разузнаването Путин се кръстел по православному на откриването на "Ушаковски събор" в град Саранск, Мордовия, където са "мощите" на "светеца" адмирал Ушаков. Кръстел се подполковникът в тази карикатурна сценка, но все пак не излязъл на преден план да реже лентички.

На нос Калиакра - по-карикатурно. Новопостроения паметник на адмирала-светец го открили социалната министърка Емилия Масларова и каварненският кмет Цонко Цонев. Карикатурно нисък ранг. Сакън да не обидим големия задокеански брат, който - според мен - нямаше да се обиди. Сгазили сме протокола, който пък е карикатура на народна традиция. Менче червено вино. Девойка в народна носия поднася хляб и сол. Старият хитрец Папандреу отчупи от погачата, топна залчето в солта и го набута в устата на Първия и Първият, какво да прави, преглътна го, опитвайки се все пак да каже "Ха-ха-ха".

Сегашният български ленторез подражава, но като не му идват високи гости, натиква топнатото в сол къшейче в устата на момичето в народна носия. Карикатура на държавник. Карикатура на учителя си Тодор Живков, който изкрънкваше от Брежнев петрол срещу един медал и целувка в устата. А пък онзи ден BENETTON излезе с фотошоп монтаж как папата целува в устата ислямист. Карикатури, карикатури.

Jusautor DI copyright