Когато преди няколко месеца премиерът Бойко Борисов откри поредната си гордост - новото "Ломско шосе" в столицата, едва ли си представяше, че това ще е най-задръстеният път през целия ден, че вонята от шахтите ще е като от екарисаж и че по него ще се случват десетки катастрофи. Тук обаче проблемът е друг - на въпросното "Ломско шосе" веднага след откриването
цъфнаха поне 15 заложни къщи,
които раздават кредити срещу какви ли не лихви, търгуват със злато, дават заеми срещу вещи и какво ли още не. В тях работата никога не спира. Наоколо има и няколко казина и чейнджбюра, които напомнят за мрачните години от т.нар. български преход. Но този булевард изобщо не е единственото място, на което може да се види подобна картинка. Размножилите се в началото на 90-те години бакалии и аптеки сега отстъпват панически местата си на заложни къщи и малки игрални домове, които до един носят гръмкото име казино и пораждат въпроса откъде точно се издържат. Мнозина ще махнат с ръка и ще си кажат - криза е и е нормално да се появяват свърталища за хазарт и заложни къщи, откъдето хората да вземат бързи кредити. Донякъде са прави.
Такава концентрация на заложни къщи и казина е имало винаги в най-мрачните мутренски години. И колкото на властта да не й се иска да признае, сегашните времена започват много да ги напомнят. Онзи ден вътрешният министър Цветан Цветанов пак бръкна в торбата със сиропираните декларации и извади поредната - държавата е по-силна от бандитите и организираната престъпност. Съдбата обаче му извъртя номер - малко след изказването му бе пребит шефът на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов и зверски бе изнасилена и убита майката на действащ полицай.
Нищо различно не се случва. И тази власт дойде с голяма кошница, пълна с обещания и заклинания, които за 2 г. дори не са на път да се сбъднат. Като оставим настрана рязкото покачване на битовата престъпност, за която сегашното управление си измива ръцете с икономическата криза, няма как да не се види, че
бандитите превземат държавата
през отворена врата. Да вземем заложните къщи. Спомняте ли си обещанията, че ще се напише закон за тяхната дейност, те ще бъдат контролирани, че няма да са места, в които да се допуска гавра с хората с огромни лихви, че ще спре течът на крадени вещи през тях. Резултатът от обещанията е, че нищо не е направено. Нищичко!
Или да вземем т.нар. събирачи на дългове, които сега търсят легализация. Преди няколко дни жена обясни как получила заплашително писмо, че ако не възстанови 5.38 лв. на мобилен оператор, ще й запорират заплатата, банковите сметки и ще й изнесат жилището на публична продан. След ден-два получила обаждане със сходно съдържание. Като попитала на кого дължи тези пари, й обяснили да отиде да плати и ще разбере. Първо се оказало, че въпросният дълг бил от сметка, направена, след като жената си е закрила поста. Сумата дошла от някакви изравнявания, за които тя изобщо не била уведомена и не е подозирала какво й се готви. Операторът обаче дал за събиране дълга заедно с още хиляди. И така жената се оказала опасен длъжник с изключително "високата" сума от малко над 5 лв. На второ място идва обстоятелството, че по абсолютно неясни закони и правила събирането на дълга е предоставено на някаква фирма. При това са дадени куп лични данни, без да бъде попитан съответният човек, а това е грубо погазване на закона.
Да видим какво правят т.нар. събирачи на дългове. Според обясненията на някои от тях занимават се с етично събиране на вземанията, каквото и да значи това. Имало няколко форми - меко събиране, посещение на място и стигане до съд. Мекото събиране ставало с телефонни обаждания, напомнителни писма и SMS-и. Когато този метод не даде резултат, служител на фирмата посещава длъжника в дома му или на работното място за преговори.
И чак накрая се стига до съд
В момента всеки кредитор може да даде на съд всеки длъжник и без да ползва посредник, ако не се броят адвокатите. При всички случаи обаче принудителното изпълнение се прави единствено от публични и частни съдебни изпълнители. На базата на съдебни решения и съответни изпълнителни листове те могат да правят запори на банкови сметки и заплати, да провеждат публична продан. Към момента правилата са такива. И всякакви събирачи на дългове, които плашат със запори и възбрани, работят отвъд закона. Да не говорим, че всекидневното обаждане и пращане на SMS-и си е тормоз по смисъла на Наказателния кодекс. Но тази власт позволява това да се случва. Дори смята, че е напълно в реда на нещата някакви фирми да разполагат с личните данни на десетки хиляди хора без никакво правно основание.
Държавата била по-силна. Дали? Нима вече няма контрабанда или пък не се точи ДДС, не се посяга на еврофондовете? Данни да е престанало всичко това липсват.
|
|