Добавката за клас отново изплува на дневен ред, след като стана ясно, че финансовият министър Симеон Дянков иска да въведе нова система на заплащане в държавната администрация. Логично е в система на заплащане, основана на личния принос на работника и служителя, подобна добавка да няма място. Бизнесът и най-вече чуждестранните инвеститори много пъти са поставяли този въпрос, защото и работници, и работодатели искат да знаят крайната сума, която едните ще получават чисто, а другите ще плащат бруто.

Особено във време на криза е крайно нелогично автоматично да се увеличават доходи само на принципа на натрупан трудов стаж. Това е остатък от периода на социализма, защитаван основно от синдикатите, които предпочитат да запазват съществуващи постановки, въпреки че те са в полза само на определени групи и категории работници.



Плащането на добавката за клас се заобикаля



или със сложни сметки, при които тя се включва при формиране на крайното възнаграждение само формално (чрез намаляване на основната заплата), или просто работодателят предпочита да наема по-млади хора, за които ще плаща по-малко допълнителни средства. В крайна сметка тя се обръща срещу тези, които е предназначена да защитава. И ако финансовият министър не вижда логиката на тази добавка в държавния сектор, какво остава за частния...

Друг подобен случай е ранното пенсиониране, придружено на всичкото отгоре с изплащане на 20 заплати. В огромен процент от случаите то обхваща служители от сектори, които са на бюджетна издръжка, което го прави още по-съмнително като практика. От една страна, това са хора, които получават пенсии много по-дълго от обикновения български пенсионер. От друга, техните осигуровки, доколкото държавата като работодател изобщо ги е превеждала в НОИ, са взети от данъците на работещите в частния сектор и по своята същност те се явяват нещо като дотация на системата на ДОО. Ако изчислението се направи по този начин, ще се види, че субсидията от бюджета към НОИ е доста повече от 60%. На въпроса по каква логика тези хора да получават и 20 заплати накуп при пенсиониране никога не е даван смислен отговор. Това е поредният законодателен остатък от едно време, когато армията и полицията (тогава милиция) са били специално обгрижвани, защото на тях се е крепял режимът. Опитът на Симеон Дянков да направи, макар и частични промени към намаляване на тези привилегии предизвиква неистова съпротива, защото групата на ползващите продължава да е ненормално голяма и гръмогласна.

Следващата ненормалност, която ярко се откроява при трудовоправните отношения, е невъзможността да уволниш работник просто защото той не ти върши работа. Сега трябва да се споразумееш с него за обезщетение от минимум четири заплати или да съкратиш щата или обема на работа.



Не е логично да плащаш луди пари на някой, който не ти върши работа,



само и само да се отървеш от него. Съкращаването на щата или обема работа е много хлъзгава материя и всеки, който си намери добър адвокат, може да обжалва до безкрай и вероятността да спечели накрая не е никак малка. Трябва да се въведе член в КТ, по който да може да се освобождава персонал по инициатива на работодателя със стандартно едномесечно обезщетение, разбира се. За да не прекаляват работодателите с този член, може да се въведе процентно ограничение - например колко души спрямо наетия персонал могат да бъдат освободени по този член в рамките на една година. В социална държава като Дания пазарът на труда е много гъвкав, защото лесно могат да се освобождават хора. После те си получават пълната заплата от бюрата по труда, но само в рамките на няколко месеца, и по този начин са стимулирани да си търсят активно работа.

Друго алогично ограничение е в сферата на социалното осигуряване. В България е невъзможно да избереш къде да се осигуряваш, ако не получаваш заплата по трудов договор. Хората, които са поели риска да правят частен бизнес или са със свободни професии и по дефиниция се самоосигуряват, трябва да имат възможност за избор, дали да правят това в държавната пенсионна система, или да изберат частна осигурителна институция за своето осигуряване.

Ако към това прибавим и задължението на много чужди граждани, които са регистрирали фирми у нас, задължително да внасят пенсионни осигуровки, при положение че никога няма да получават български пенсии (интересното е, че не могат да се осигуряват здравно на същото основание), започва да се оформя обяснението защо въпреки ниските данъци инвестициите в българската икономика са паднали в пъти.