Съзнавам, че да се говори за партии само три седмици след изборите е леко неприлично. След свръхдозата партийна агитация и пропагандното празнодумие е здравословно човек да се отдалечи от темата. От друга страна, три седмици са достатъчно време, за да осъзнаят "политическите субекти" какво точно им се е случило и да реагират адекватно с оглед на задаващите се парламентарни избори. Не знам как точно функционира партийният мозък, но осмислянето не изглежда да е факт.

Няма обяснение например защо Сергей Станишев, Иван Костов, Мартин Димитров, Волен Сидеров и Яне Янев още не са подали оставки като лидери на партиите си. Хайде, за първия знаем, че се изживява като морален победител, каквото и да значи това. Но проблемът с неадекватното самовъзприятие е предмет на друга анализа. Която впрочем е напълно приложима и към лидера на ДСБ, който пък се вживява в образа на "моралния губещ" - един вид невинна жертва на обстоятелства и "помияри", което не налага необходимостта от оставка. В разрез със здравата логика и лидерът на СДС остана на поста си въпреки покъртителния изборен резултат. Анализът на останалите двама неизбежно ще прерасне в психоанализа, така че ще им отделя специално внимание по-нататък.

Изборите бяха най-сигурният тест за разположението на силите преди щурма на парламента през 2013 г., който поначало е въпрос на живот и смърт за българските партии.



Какво сочат резултатите от теста?



Първо - че БСП е неспособна да управлява самостоятелно, което пръв схвана президентът и кандидат за ляв лидер Георги Първанов. Проблемът го развълнува дотам, че му отдели почетно място в държавническото си изявление преди седмица. В традициите на социалдемокрацията по първановски той изтупа от нафталина ключовия за БСП "въпрос за съюзниците" и намекна за разширяване на формата отвъд очертанията на "Коалиция за България". "Отварянето" най-вероятно ще се ограничи до познатите ни леви "водачи" със съдебни досиета като Александър Томов, Тома Томов, Цветелин Кънчев и др. Конфигурация, която няма с какво да привлече младите и активните от социалните мрежи, на които президентът намига с другото око. Целта на БСП ще е да запази поне сегашното си присъствие в парламента, като същинската заигравка със "съюзниците" ще започне след вота. Евентуална центристка формация около Меглена Кунева най-сетне ще позволи на Първанов да доиграе започнатата преди година шахматна партия на две дъски. ДПС продължава да се възприема като "естествен" съюзник от социалистите независимо от мнението на Румен Овчаров. С две думи -



очертават се контурите на нова тройна коалиция при провал на ГЕРБ



Сините, независимо от десена, нямат шанс да повторят дори сегашния си мижав парламентарен резултат. Затова и пред тях стои със страшна сила въпросът за "съюзника". За разлика от БСП обаче техният трябва да е голям. И десен. Тъй като за момента по-големо от ГЕРБ вдесно нема, както би рекъл шопът, те просто нямат избор. Политическото им бъдеще ще зависи изцяло от милостта на Борисов. Ще е цяло постижение, ако успеят да сгреят четири-пет места в парламента срещу безплатно предоставената "експертиза". За нуждите на този преход от едно коалиционно състояние в друго вече не е нужен Моисей, а Мартин - затова и го оставиха да ги води.

Дотук се оформят два блока - ляв и десен. Което даде основание на идеолозите на прехода да тръбят за връщането на двуполюсния модел.

Волен Сидеров



се докара до положението на "фюрер от бункера"



по сполучливото определение на д-р Николай Михайлов. Последните битово-семейни драми съвсем подбиха реномето на страшните някога националисти, така че свършекът им се очертава по-скоро комичен. Оспорваната битка за ролята на Ева Браун свежда формацията до нивото на сериала "Ало, ало", а мустаците на Павел Шопов придават автентичност на пародията. Следизборната "Атака" е маргинална формация без надежди да развее отново конска опашка пред многохилядна тълпа. Голяма част от симпатизантите й вече се оттекоха към ГЕРБ, подмамени от антидепесарски лозунги, другите се оглеждат за нов фюрер. Партията е нежелан партньор за всички, така че парламентарните избори ще се явят "окончателно решение" за националистите.

За мястото им вече напира РЗС воглаве с Яне Янев. Да се анализират действията на тази формация е несериозно и безпредметно. Какво да му анализираш на човек, който само преди десет дни точеше зъби на премиера и го заплашваше с уволнение, а днес го ласкае така, както и Жозеф Дол не го е ласкал! Видно е желанието му да оцелее на всяка цена в политиката, па било то и като нов пудел на властта. Очевидно личността на Янев е до такава степен зависима, че не си принадлежи. Няма друго обяснение за вътрешните му противоречия. РЗС ще претендира да седи отляво на ББожеството в новата десница и във всички случаи по-близо до сърцето му от Костов и Мартин Димитров.