Партия "Атака" си отива. Доказват го резултатите от последните избори и последвалите ги вътрешнопартийни раздори от семеен характер. Явлението "Атака" обаче продължава да съществува.

Националистическата формация се появи с гръм и трясък на парламентарните избори през 2005 г. Още тогава мнозина я нарекоха иронично "семейната партия на Волен Сидеров". Това определение обаче не е съвсем точно. Всеки български политик, който смята себе си за отговорен, не трябва да забравя, че партия "Атака" наистина е творение на Сидеров, но явлението "Атака" тежи на съвестта на всички управляващи формации по време на прехода. Ако се съди по това, което ГЕРБ прави след последните избори, настоящото мнозинство също налива вода в мелницата на явлението "Атака".



"Атака" не е проблем, тя е следствие



от други проблеми. За такава формация просто има ниша в българското общество, голяма част от което се маргинализира. И всеки, който има достатъчно ресурс - финансов, обществен и т.н., има сериозно поле за изява в тази плоскост. Тя за съжаление става все по-широка с всеки изминал ден. И вероятността за рестартиране на "Атака", макар и под друго име, никак не е малка. Въпрос на време е и намирането на подходящ лидер.

Партиите с претенции за нормалност така и не успяха да оценят явлението "Атака" и не направиха нищо, за да му противодействат. В миналия мандат това явление вкара своя партия в парламента, но останалите се правеха, че тя не съществува. В този националистическата формация се самоуби, след като лидерът й от фюрер се превърна в пудел на Бойко Борисов. Със сигурност сега всички ще забравят съвсем за Сидеров, което ще бъде голяма грешка.

Тъжната истина е, че ако се абстрахираме от лумпенския патос, голяма част от нещата, които говореше и продължава да говори Сидеров, са верни. Кой например ще отрече факта, че приватизацията у нас бе криминална и стигаше до продажбата на предприятия за жълти стотинки на съмнителни и понякога откровено непочтени чужди и наши фирми? Дори и сега при последното обсъждане на бюджета в НС Сидеров успя да погали ухото на разочарованите от прехода. Той зададе логичния въпрос защо държавата не намери начин да отнеме имуществото на Милен Велчев и с него да плати част от вноската по съмнителната му сделка с външния дълг.

Вярно, има някои фактори, които ще затруднят появата на нова "Атака". Споменът за Сидеров винаги ще изплува, когато се появи някой кандидат за негов приемник.



И този спомен ще бъде бреме



Защото Сидеров не можа да се опази от това да се възползва от властта си за лично и семейно облагодетелстване. Той принуди кандидат-депутатите си да му стават поръчители по заем, а според намеците и откровените признания на бившите му депутати финансовото и имущественото му състояние значително се е подобрило през последните години. Наследството на Сидеров ще тежи на всеки, който се опита да организира нова "Атака". Ситуацията много напомня на бурната зима на 1997 г. Тогава протестиращите студенти не успяха да си изберат водач, защото всички кандидати бяха заподозрени, че са новият Емил Кошлуков. И ще се опитат като него да се възползват от студентската стачка, за да уредят своя собствен живот с учение в странство например, както направи той през 1990 г.

Най-негативната последица от всичко това е, че Сидеров окончателно превърна национализма в мръсна дума. И го нареди до останалите обществени идеи - социална, либерална, консервативна, които бяха употребени и захвърлени по време на прехода.

Консолидирането на нова партия тип "Атака" ще бъде затруднено и по друга причина. Почти всички политически партии вече малко или много залагат на националистически елемент в своите доктрини. С най-голяма сила това важи за ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов беше предвестник на Сидеров. И продължава да залага на ефектен, но



не особено ефективен национализъм



Напоследък национализмът на Борисов се изразява предимно в бабаитско репчене срещу ЕС по един или друг повод. И това като че ли все още му върши работа във вътрешнополитически план.

Така или иначе Сидеров си отива. Но онези 600 000, които гласуваха за него на президентските избори през 2006 г., все още са тук. В крайна сметка и Хитлер е дошъл на власт с избори и първоначално е предизвиквал само иронични усмивки с политическите си сбирки из мюнхенските бирарии. Поучително е за онези от политическата фауна, които се опитват да забравят "Атака". Тя изчезва, но не е изключено да се появи отново.