|
| Трима борци за спасяването на климата - от Папуа Нова Гвинея, Нигерия и Южна Африка, и свещеник от Германия протестират в навечерието на срещата в Дърбан пред германски ТЕЦ. |
Протоколът от Киото, който задължава индустриалните държави да намалят емисиите си парникови газове с 5.2% спрямо 1990 г., изтича през 2012 г. Бедните страни искат бъдеще за документа, който така и не беше ратифициран от САЩ. Няколко от големите икономики като Япония, Русия и Канада не искат да продължават да изпълняват подобни ангажименти, на които отказват да се подчиняват САЩ и Китай. В навечерието на срещата в Дърбан пък САЩ заявиха, че няма да приемат обвързващ договор през следващото десетилетие, докато Китай и другите големи развиващи се страни не се ангажират със същите стандарти за намаляване на въглеродните емисии. В същото време ЕС обвърза участието си в общ документ с приемането на пътна карта с крайни дати за присъединяване на останалите страни с високи нива на парникови емисии към споразумението.
Срещата в Дърбан е поредната, която трябва да даде решителен тласък на общите усилия за намаляване на парниковите емисии. В частни разговори представителите на водещите икономики признават, че очакват да се стигне до сключване на обвързващ международен договор най-рано през 2016 г., като последният може да влезе в сила едва след 2020 г. На практика това означава отлагане на решителните действия за борба с измененията в климата с 8 години. Междувременно в рамките на ООН ще продължат да се организират срещи с единствената цел - да се предотврати пълното затлачване на преговорите.
На теория съкращаването на емисиите парникови газове е неотложна задача, от чието решаване зависи спасяването на планетата. На практика
всяко значително съкращаване на емисиите е скъпо и болезнено
начинание, особено в разгара на най-тежката рецесия от 80 години насам. За развития свят това означава допълнително финансово бреме в момент, в който основите на финансовата система са на път да рухнат под напора на непосилни дългове. Бързоразвиващите се страни като Китай, Индия и Бразилия се опасяват, че евентуален ангажимент за климата може да спре в зародиш техния икономически възход в уникален за тях исторически момент, когато се отваря рядък шанс да настигнат богатите държави. Съкращаването на емисиите означава също така по-високи цени на енергията и по-големи разходи за потребителите, поне в краткосрочен план. Всичко това прави политиците скептични към нуждата от сериозни мерки за борба за климата, както и към възможностите за налагането им.
Затова от около месец насам участниците в преговорите са заети не толкова с търсенето на общо решение за климатичните промени, колкото с това как да излязат от очертаващия се провал с възможно най-неопетнена репутация. Китай, който в момента е най-големият замърсител в света, публикува доклад, в който изтъква успехите си в ограничаване на вредните емисии. Азиатската страна твърди, че е намалила парниковите си газове с 20% между 2005 и 2010 г. и смята да ги ограничи с още 17% до 2015 г. В доклада обаче не се споменава, че заради бурното развитие на китайската икономика емисиите като цяло се увеличават. В писмо до "Гардиън" британският министър на енергетиката и климата Крис Хюн посочи, че страната му има голямо желание да участва в създаването на глобален пакт за климата, но това няма как да стане заради нежеланието на другите големи замърсители да поемат ангажименти. Същия аргумент използва наскоро и еврокомисарят по въпросите на климата Кони Хедегаард.
Според много природозащитници и учени
подобно политическо решение би било проява на колективна лудост,
която може да се окаже с фатални последици за планетата и човечеството. Съюзът на малките островни държави, които са сред най-застрашените от покачващите се нива на океана в резултат на глобалното затопляне, определи предложението да се отложи сключването на нов договор като "безразсъдно и безотговорно". "Ако не успеем да постигнем международно споразумение, което да влезе в сила до 2017 г., ще изпуснем завинаги шанса да ограничим покачването на земната температура с до 2 градуса", смята Фатих Бирол, главен икономист към Международната агенция по енергетика.
Според някои анализатори обаче, сред които е и бившият главен научен съветник на британското правителство сър Дейвид Кинг, липсата на обвързващ международен договор за климата не трябва да се смята за фатално, тъй като държавите и бизнесът са в състояние и сами да намаляват вредните си емисии сравнително успешно.
Учените предупреждават, че дори и сегашните цели за намаляване на емисиите да бъдат изпълнени, това може да се окаже недостатъчно за ограничаване на повишаването на температурата до 2 градуса по Целзий. Според експертите на Междуправителствения панел по измененията в климата (IPCC) към ООН е необходимо съкращаване на световните емисии парникови газове със 70% до 2050 г. IPCC предупреди, че заради глобалното затопляне ни чака учестяване на екстремните метеорологични явления - повече горещини и наводнения, по-силни дъждове и циклони, опустошителни свлачища и суша. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че средните глобални температури може да се повишат с 3-6 градуса по Целзий до края на века, ако държавите не успеят да овладеят парниковите емисии. Това може да предизвика критични промени в екосистемите, които могат да имат катастрофални и необратими последствия за природата и обществото.
"Неуспех на климатичните преговори в Дърбан ще бъде трагедия, но постигането на съгласие да не се прави почти нищо в продължение на десетилетие ще е още по-лошо. Световните лидери трябва да се споразумеят за приемането на обвързващ международен договор не по-късно от 2015 г. В противен случай рискуваме да превърнем климатичната криза в климатична катастрофа", коментира Рут Дейвис от световната екологична организация "Грийнпийс".
Срещата в Дърбан се очертава като поредния провал на международната общност да действа решително по въпросите за климата. При очертаващия се бавен и мъчителен изход от икономическата криза (според повечето анализи връщането към растежа ще отнеме 10 години) както развитите, така и развиващите се страни ще се въздържат от сериозни доброволни ангажименти. Под натиска на все по-разтревожените избиратели политиците ще предпочетат да вземат краткосрочни решения за настоящите проблеми, независимо от опитите на учени и еколози да ги убедят в надвисналата дългосрочна опасност.
Прогноза
България 2050 - без пролет и есен, населена с климатични бежанци
Къде се намира България в новата климатична реалност? Според Георги Кондарев от БанкУоч България е от страните, които при далновидна политика могат сравнително лесно и безболезнено да се адаптират към климатичните промени. Предимството й е, че разполага със слабо населена територия и благоприятни климатични условия. Недостатъците - слаба държавност, липса на организация в обществото, деформирано регионално развитие и корупция - фактори, които се отразяват на възможностите да реагираме на промените и сами да се променяме.
БАН с помощта на Френската метеорологична агенция Meteo-France е разработила няколко климатични сценарии за България и региона до средата на века. Оптимистичният предвижда до 2050 г. температурите в страната да нараснат с 1-2 градуса. Междинният вариант, т.нар. реалистичен сценарий, се спира на повишение от 2-3 градуса, а песимистичният сценарий допуска ръст на температурите от 3 до 5 градуса по Целзий. Последното би означавало рязко увеличаване на климатичните екстремуми - наводнения, засушавания, горещини, дори торнада. В случай че това стане, ще се заличат пролетта и есента, а годината ще се раздели на сух и влажен сезон.
Независимо кой от климатичните сценарии ще се сбъдне, някои от промените вече са налице. Както в Европа, така и в България се наблюдават промени в режима на годишните и сезонните валежи, по-висока интензивност на екстремните метеорологични събития и ограничаване на достъпа до водни ресурси.
В резултат на климатичните промени средната годишна температура в България се е увеличила с около 1 градус Целзий спрямо 1980 г., като в градовете повишението е с близо 1.8 градуса, показват данните на БАН. С 40% по-къс е станал периодът през годината, в който има снежна покривка, а валежите в страната са намалели с 30%. Междувременно броят на пожарите е нараснал 7 пъти, а изгорелите площи са се увеличили 24 пъти.
Според проф. Веселин Александров, един от авторите на климатичните сценарии, България е сред европейските страни, които в следващите десетилетия ще бъдат най-силно засегнати от суша и наводнения или т. нар. воден стрес. В същото време дните с температури над 25 градуса ще се увеличат. Това ще има сериозен отрицателен ефект върху реколтата и човешкото здраве. Някои земеделски култури, традиционни за България, ще изчезнат, а рисковете от горски пожари ще нараснат.
Очакваното затопляне ще бъде съпътствано с повече "горещи вълни" в комбинация с повишена влажност и замърсяване на градския въздух. Това най-вероятно ще доведе до увеличаване на топлинните удари, както и на други заболявания, характерни за летния сезон, а най-уязвими ще бъдат градското население, възрастните и болните.
Застрашен е и един от основните отрасли на българската икономика - туризмът. Непоносимите жеги може да прогонят чужденците от плажовете по Черноморието, а ако снежната покривка намалее прекалено много, скиорите ще загърбят зимните курорти.
Сред по-ексцентричните прогнози е тази на Петко Ковачев от Института за зелена политика. Според него България може да стане една от най-привлекателните страни за привличане на климатични бежанци - хора, които напускат родните си места заради промените в климата. По думите му основният поток от такива мигранти към България ще дойде от Израел, арабските страни и Централна Азия.
Разбира се, тези сценарии са доста условни. Както предупреждават учените от БАН, те имат хипотетичен характер и не трябва да се разглеждат като прогноза. Редица процеси не са отчетени или са отчетени незадоволително: вулканичната активност, промяната в греенето на Слънцето, влиянието на облачните системи върху парниковия ефект и усвояването на въглеродния двуокис от океаните.
Най-естественият начин да се справим с тези предизвикателства е като положим усилия страната ни да се адаптира успешно към измененията на климата. Сред възможните технологични решения са нови сортове растения и развъждане на породи животни, които издържат на по-големи горещини. Трябват повече усилия за ефективна борба с вредителите и болестите, както и по-добро управление на водите и почвите.
Държавата вече прави стъпки в тази посока. Екоминистерството обмисля национален план за адаптация към промените в климата. В него трябва да залегнат мерки за превенция от природни бедствия като наводнения и горски пожари, както и за приспособяване на селското стопанство към промените в околната среда. Миналата година земеделското министерство прие подобна програма за горския сектор. Като част от нея неотдавна Национален парк "Пирин" се сдоби с цялостна система за превенция на горските пожари.
Работи се и по нов закон за климата, който трябва да събере на едно място всички регулации, имащи отношение към промените в климата и да гарантира изпълнението на климатичните ангажименти, които страната е поела съгласно международни договори. В това отношение България следва модела на Великобритания, която през 2008 г. стана първата страна в света, приела закон за климатичните промени. Зеленият план задължава страната до 2050 г. да намали емисиите си с минимум 80% спрямо нивата от 1990 г.
БАН с помощта на Френската метеорологична агенция Meteo-France е разработила няколко климатични сценарии за България и региона до средата на века. Оптимистичният предвижда до 2050 г. температурите в страната да нараснат с 1-2 градуса. Междинният вариант, т.нар. реалистичен сценарий, се спира на повишение от 2-3 градуса, а песимистичният сценарий допуска ръст на температурите от 3 до 5 градуса по Целзий. Последното би означавало рязко увеличаване на климатичните екстремуми - наводнения, засушавания, горещини, дори торнада. В случай че това стане, ще се заличат пролетта и есента, а годината ще се раздели на сух и влажен сезон.
Независимо кой от климатичните сценарии ще се сбъдне, някои от промените вече са налице. Както в Европа, така и в България се наблюдават промени в режима на годишните и сезонните валежи, по-висока интензивност на екстремните метеорологични събития и ограничаване на достъпа до водни ресурси.
В резултат на климатичните промени средната годишна температура в България се е увеличила с около 1 градус Целзий спрямо 1980 г., като в градовете повишението е с близо 1.8 градуса, показват данните на БАН. С 40% по-къс е станал периодът през годината, в който има снежна покривка, а валежите в страната са намалели с 30%. Междувременно броят на пожарите е нараснал 7 пъти, а изгорелите площи са се увеличили 24 пъти.
Според проф. Веселин Александров, един от авторите на климатичните сценарии, България е сред европейските страни, които в следващите десетилетия ще бъдат най-силно засегнати от суша и наводнения или т. нар. воден стрес. В същото време дните с температури над 25 градуса ще се увеличат. Това ще има сериозен отрицателен ефект върху реколтата и човешкото здраве. Някои земеделски култури, традиционни за България, ще изчезнат, а рисковете от горски пожари ще нараснат.
Очакваното затопляне ще бъде съпътствано с повече "горещи вълни" в комбинация с повишена влажност и замърсяване на градския въздух. Това най-вероятно ще доведе до увеличаване на топлинните удари, както и на други заболявания, характерни за летния сезон, а най-уязвими ще бъдат градското население, възрастните и болните.
Застрашен е и един от основните отрасли на българската икономика - туризмът. Непоносимите жеги може да прогонят чужденците от плажовете по Черноморието, а ако снежната покривка намалее прекалено много, скиорите ще загърбят зимните курорти.
Сред по-ексцентричните прогнози е тази на Петко Ковачев от Института за зелена политика. Според него България може да стане една от най-привлекателните страни за привличане на климатични бежанци - хора, които напускат родните си места заради промените в климата. По думите му основният поток от такива мигранти към България ще дойде от Израел, арабските страни и Централна Азия.
Разбира се, тези сценарии са доста условни. Както предупреждават учените от БАН, те имат хипотетичен характер и не трябва да се разглеждат като прогноза. Редица процеси не са отчетени или са отчетени незадоволително: вулканичната активност, промяната в греенето на Слънцето, влиянието на облачните системи върху парниковия ефект и усвояването на въглеродния двуокис от океаните.
Най-естественият начин да се справим с тези предизвикателства е като положим усилия страната ни да се адаптира успешно към измененията на климата. Сред възможните технологични решения са нови сортове растения и развъждане на породи животни, които издържат на по-големи горещини. Трябват повече усилия за ефективна борба с вредителите и болестите, както и по-добро управление на водите и почвите.
Държавата вече прави стъпки в тази посока. Екоминистерството обмисля национален план за адаптация към промените в климата. В него трябва да залегнат мерки за превенция от природни бедствия като наводнения и горски пожари, както и за приспособяване на селското стопанство към промените в околната среда. Миналата година земеделското министерство прие подобна програма за горския сектор. Като част от нея неотдавна Национален парк "Пирин" се сдоби с цялостна система за превенция на горските пожари.
Работи се и по нов закон за климата, който трябва да събере на едно място всички регулации, имащи отношение към промените в климата и да гарантира изпълнението на климатичните ангажименти, които страната е поела съгласно международни договори. В това отношение България следва модела на Великобритания, която през 2008 г. стана първата страна в света, приела закон за климатичните промени. Зеленият план задължава страната до 2050 г. да намали емисиите си с минимум 80% спрямо нивата от 1990 г.
|
| В България за последните 30 години периодът през годината, в който има снежна покривка, е намалял с 40%, а валежите в страната са с 30% по-малко. |
- искате не да говорим за това какво трябва да се направи, а искате да се говори единствено за това дали трябва да се направи нещо - каквото и да е.